Взаимоотношения в двойката

ОБЯСНЕНИЯ ЗА ВРЪЗКАТА МЪЖ-ЖЕНА

МИТОВЕ ЗА ЛЮБОВТА, НА КОИТО РОБУВАМЕ

• Любовта е всепобеждаваща – вярваме, че всички проблеми могат да се решат, ако се обичаме.
• Последствията от това са: избягваме проблемите, поддържаме безнадеждни връзки, самоунищожаваме се.
• Истинската любов се предусеща от пръв поглед.
• Има само една истинска любов.
• Идеалният партньор трябва да се грижи за всичките ми проблеми.
• Когато сексът е прекрасен, значи и любовта е прекрасна.

ГРЕШКИ В НАЧАЛОТО НА ЛЮБОВНАТА ВРЪЗКА

• Неотложност
• Самота и отчаяние.
• Сексуален глад.
• Начин да избягаме от собствени проблеми.
• Нежелание да пораснем.
• Чувство за вина.
• Желание да запълним празнота.
• Не задаваме достатъчно въпроси.
• Пренебрегваме предупредителните знаци и сигнали.
• Правим прибързани компромиси.
• Поддаваме се на страстта.
• Поддаваме се на материални изкушения.
• Приемаме взаимната обвързаност за по-важна от взаимната съвместимост.

КОГА НАСТЪПВА ПОДХОДЯЩ МОМЕНТ ЗА СЕКС

• Интелектуална и емоционална интимност.
• Дълго време разговори.
• Да харесваме този човек.
• Да уважаваме убежденията му.
• Да сме преживели заедно напрегнати ситуации.
• Начини за предотвратяване на бременности.
• Може ли той да е баща на децата ми?

ЛЮБОВНА ВРЪЗКА ОБРЕЧЕНА НА ПРОВАЛ

• Държите повече на него, отколкото той на вас.
• Той държи повече на вас.
• Влюбени сте в потенциалните му качества.
• Започнали сте връзка, с цел да спасите някого.
• Приемате партньора си като образ за подражание.
• Увлекли сте се поради външни причини.
• Между вас съществува частична съвместимост.
• Започнали сте връзка като израз на непокорство.
• Само защото е пълна противоположност на предишния.
• Партньорът ви е обвързан с друг човек.

ФАТАЛНИ НЕДОСТАТЪЦИ И ВРЕДНИ ПРИСТРАСТИЯ

• Избухливост
• Убеденост, че е жертва.
• Мания за надмощие.
• Сексуални разстройства.
• Незряло, детско поведение.
• Емоционална отчужденост и затвореност.
• Емоционални травми от детството.

КАК ДА ПОЗНАЕМ ТОЧНИЯ ПАРТНЬОР

• Стремеж към лично усъвършенстване.
• Емоционална откритост.
• Честност и почтеност.
• Зрелост и чувство за отговорност.
• Високо самочувствие.
• Положително отношение към живота.
• Физическа притегателност.
• Взаимна съвместимост.
• Обвързаност.
• Емоционална щедрост.

За да останем влюбени, трябва съзнателно да създаваме условия, които са необходими за подхранването на любовта. Сексът е барометър, който ни показва дали се развива добре нашата връзка. Наличието на тези фактори е индикатор за по-дълбоки смущения – потиснато недоволство, разочарование, загуба на доверие, неразрешени конфликти и пр.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ЕМОЦИОНАЛНАТА ПАРАЛИЗА

• Да признаем пред себе си.
• Да направим списък на хората, на които се сърдим.
• Да направим списък на стари ядове и недоволства.
• Списък на планове и цели, които сме изоставили.
• Списък на недоизказаните неща.

КЕФЕТ НА РЕЦИПРОЧНОСТ

• Ще понасяме от партньора си изблици на същите онези емоции, които ние потискаме у себе си.
• Емоциите, които родителите потискат, могат да бъдат изразени от децата. Те се превръщат в нашето емоционално огледало.

ЗАЩО СЕКСЪТ Е ВАЖЕН ЗА НАС

Цялата съвременна култура е сексуално ориентирана – 80% от женените мъже си имат любовници, а от жените – 50%.

• Сексът е физическо удоволствие.
• Сексът създава дълбока интимност.
• Сексът повишава самочувствието.
• Начинът, по който правим секс, има пряко отношение върху начина, по който се отнасяме към себе си, към останалите и към цялото ни поведение.
• Задоволяването на сексуалните ни потребности е в зависимост от степента на задоволяване на всички потребности.
• Начинът, по който човек изживява своята сексуалност, е показателен доколко той е здрав. Затова Фройд смята, че сексуалната мотивация доминира в човешките отношения.
• Според Е. Фром в секса биологичното и социалното си дават среща. И задоволяването на сексуалната потребност не е само биологичен, но и културен акт. Тя изисква сложна човешка връзка и предполага съгласуване на биологичните потребности с културните възгледи на човека.

ЗАБЛУДИТЕ НА МЪЖА ЗА СЕКСА

• Сексът е панацея.
• Да правиш любов, това означава секс.
• Целта на любовния акт е да стигнем до оргазъм.
• Ако ти ме обичаш, ще знаеш какво точно ми доставя удоволствие.
• Разнообразието в секса е разковничето към прекрасен сексуален живот.
• Сексът не трябва да се планира.

ТАЙНИТЕ НА ЖЕНИТЕ /Какво жената иска в секса/

• Жените обичат да бъдат прелъстявани.
• Жените се възбуждат чрез мисли.
• Жените не обичат да ги пришпорват.
• Жените имат нужда от пълна сигурност в чувствата на партньора.
• Жената се нуждае от много внимание.

ТАЙНАТА НА МЪЖА /Какво мъжът иска в секса/

• Сексът е важен за мъжете, защото има дава усещане, че са желани.
• Мъжете имат потребност да чувстват, че се справят добре в живота.
• Мъжете харесват жени, които не се страхуват да си поискат секс.
• Мъжете обичат жени с чувство за хумор.
• Мъжете обичат умни и уверени жени.

ГРЕШКИТЕ НА ЖЕНИТЕ СПРЯМО МЪЖЕТЕ

• Жените се държат като майки и се отнасят с мъжете си като с деца.
• Прекалено са услужливи и вършат техните задължения, изхождайки от предположението, че са разсеяни.
• Карат им се, сякаш са деца.
• Поправят ги и ги напътстват. Когато се държат така, мъжът се настройва срещу тях, чувства се като некадърник, а това убива страстта.
• Жените жертват себе си и отиват на заден план.
• Жените се отказват от собствените си интереси.
• Отказват се от приятели и роднини. Само мъже, които се чувстват неуверени, се мъчат да ги отделят от поддържащите  ги системи.
• Превръщат се в емоционални хамелеони.
• Отказват се от мечтите си, жертват себе си, за да ги обичат.

Защо жените постъпват така?

• Жените се влюбват в потенциалните възможности на мъжа.
• Жените прикриват своите достойнства и постижения, защото смятат, че така повече ще ги обичат.
• Жените се отказват от властта си.
• Жените се държат като малки момиченца.

ТАЙНИ ЗА МЪЖЕТЕ

Защо мъжете мразят да не са прави?

• Трудно им е да кажат „Извинявай!“
• Трябва да се избягват думи, които звучат обвинително.
• Мъжете обичат да се чувстват разбрани.
• Мъжете обичат да бъдат хвалени.

Мъжете мразят жените да се разстройват, защото смятат, че причината е у тях.

Защо изглежда, че мъжете се интересуват от любов по-малко, отколкото жените? Защото те определят себе си главно чрез работата. Мъжкият мозък по-трудно превключва от мисли към чувства.

Мъжете изразяват себе си сексуално, когато не могат да се изразят емоционално.

Мъжете се чувстват емоционално отхвърлени, когато жената ги „отреже“.

Мъжете обичат да получават орален секс, това ги кара да се чувстват напълно приети.

Мъжете не обичат да говорят, когато правят секс.

Мъжете се възбуждат чрез очите.

КАКВИ ЖЕНИ НЕ ХАРЕСВАТ МЪЖЕТЕ

• Жени, които се държат така, сякаш не обичат секса.
• Жени, които не поемат инициатива.
• Жени, които се преструват, че не познават мъжкото тяло.
• Жени, които карат мъжа да се чувства отговорен изцяло за тяхното удоволствие.
• Жена, която не откликва.
• Жени, които непрекъснато говорят.
• Жени, които не се грижат за себе си.
• Жени, които не се харесват.
• Жени, които са прелено фиксирани върху тялото си.
• Жени, които изглеждат безпомощни.
• Жени, които манипулират чрез секса.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ЕТАПИТЕ В ДВОЙКАТА

Любовното чувство е мотивирано от нуждата от общение, която се опитваме да конкретизираме, влизайки в съюз с друго същество. Ние искаме различията и конфликтите да се уталожат, за да може чувството за самота и раздяла, което ни гнети, най-сетне да замлъкне. Несъзнателно желаем да излекуваме нарцистичната рана, свързана с факта, че сме само мъж или жена. Тоест стремим се да отговорим на базисната си незавършеност, като се залепваме  за някой друг.

Но изглежда, че отвъд опита за нарцистично коригиране в нас съществува и импулс, който ни подтиква към живот в дует. Сякаш за да разрешим централния парадокс на идентичността ни, която се колебае между индивидуалност и универсалност, ни е необходимо общуването с друг човек, което да ни осигури нужния мост. Ако успея да запазя личността си в присъствието на другия, без да се претопя в него, ако съумея напълно да се разпозная в него, без да загубя смисъла на това, което съм, парадоксът ще бъде разрешен. Ще знам как да бъда едновременно един или изцяло друг.

Щастието почива върху хармонията между два противоположни, но допълващи се полюса – от една страна, нуждата от съюз, от друга, нуждата от разделяне. Способността за възраждане на двойката се основава на процеса на дишане, протичащ между двата полюса. Фазата на вдишването се състои от моментите, когато сме двама и сме в хармония, фазата на издишването е представена в миговете, в които сме сами и възстановяваме контакта със собствената си индивидуалност.

Разбира се, нуждите от автономност могат да бъдат мъчителни за чувството за съпружеско единство. Много често предпочитаме да забравим, че все още съществуваме като отделни индивидуалности. Но двойката от типа „сиамски близнаци“, в която две същества живеят заедно двайсет и четири часа в денонощието в съвършена хармония и без нито веднъж да се скарат, не издържа дълго. Този модел впрочем е причина за много страдание.

Най-слетите двойки обикновено са най-конфликтни. В тези случаи изблиците на отрицателни чувства показват непризната нужда от разделяне. Би било по-просто да се отъждествяват чувствата на гняв и раздразнение с проявите на незадоволено желание за индивидуално развитие. Подобно отъждествяване би ни помогнало да отправим реалистични искания към другия по отношение на личната ни нужда от автономия и да им направим място във връзката ни. Когато индивидуалните изисквания не се приемат на сериозно, те водят до дойстойно за съжаление преминаване към действие или до латентна война, която пречи на истинската близост.

Въпросът за автономията на всеки от партньорите показва колко е трудно да се живее в двойка. Тук повече от където и да било страхът да не нараним другия или да не бъдем изоставени от него, ако се осмелим да отделим време за себе си, стимулира цялата съвкупност от първични страхове. Ето защо въпросът за индивидуалната автономия, за граница или отварянето й трябва да бъде обсъждан в диалог. Става дума да се очертае полето на поносимото и непоносимото за всеки от двамата. В такива случаи могат да се появят същностни разногласия. Понякога самият факт на повдигането на този въпрос вече е непоносим. Тогава би следвало да се обсъди проблема с вътрешните заплахи, които правят отварянето мъчително.

Важно е всеки партньор да разполага с няколко минути на дун или няколко часа на седмица, за да възстанови себе си и да има сили да възроди двойката. В противен случай скуката бързо завладява целия терен. Двойката затъва в рутина, в която не се случва нищо ново. С течение на времето това изсушава. За да остане жив, съюзът трябва да е между два индивида, които редовно се срещат и се преоткриват.

Когато членовете на една двойка не уважават взаимно индивидуалните си нужди от временно усамотяване, се появяват всякакви отрицателни емоции, които ги принуждават да се оттеглят в себе си и отново да се озоват в съзнателно отречената интроверсия. Всеки се затваря в черупката си, без да общува с другия, и двойката загива.

Слеводателно да си дадем един на друг пространство, в което да се развиваме, е съществена съставка на възможната двойка. Защото очевидно е, че човека, когото обичаме най-много, тъй като именно той е най-голямата заплаха за личната ни идентичност. Трябвада помним въпреки трудностите, че свободата е несъмнено най-големият дар, който можем да предложим на партньора си. Защото по своята същност любовта е абсолютно свобода. Любовта се дарява без условия и без вериги. Двойката е средство за усвояване на тази безусловна любов по подобие на природата, която ни е дадена, без да се е налагало да я искаме.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИЯ

Добре е да знаем и да приеме факта, че самолюбието е фактор за психологическото равновесие. Ако изследваме сега един от полюсите на нашата идентичност, а именно любовта към себе си. Любовта, която изпитваме към самите нас, е едно от основните измерения на идентичността ни и ключ към усъвършенстването й. Самоуважението е впрочем определящ фактор в емоционалните ни връзки. Като си придаваме повече стойност, ние имаме шанса да избегнем отношенията на зависимост, в които единствено чуждият поглед ни дава право на съществуване. В общия контекст на изследването ни е важно да се схване, че любовта към себе си и любовта към другия са здраво свързани. Съществата,  които обичат до степен на самозаличаване, не се обичат достатъчно. Те са забравили втората част от християнския завет, който препоръчва: „Обичай ближния си както обичаш себе си.“

Здравате идентичност почива на здраво самоуважение. Самочувствието, самооценката, всичко е там. Любовта към себе си ни позволява да си разрешим да бъдем такива, каквито сме, без да чакаме одобрението на другите, да търсим и опитваме това, което ни привлича и ни доставя удоволствие, без да се осъждаме. Накратко, да си разрешим да съществуваме, да дишаме на воля и да заемем нужното за развитието ни място, уважавайки мястото на другите.

Докато не започнем да се уважаваме достатъчно, ние няма да открием онова, което наистина ни е необходимо, за да се развием в положителене смисъл и да усъвършенстваме заложбите си. Ще смятаме просто, че не заслужаваме най-доброто, което животът може да ни предложи. Някои хора дори са на мнение, че не си струва да живеят или че животът им не заслужава да бъде изживян.

Да спреш да очакваш одобрението на другите, за да се оцениш и да оцениш живота, е несъмнено най-дълбоката революция, която може да протече в рамките на едно съществуване. Да избереш да живееш, да избереш да обичаш, да избереш радостта от съществуването, да станеш напълно отговорен за своята жизненост и за собственото си щастие – това са безспорно най-творческите актове, на които индивидът е способен.

Но това далеч не е лесно. Повечето от нас оставаме в плен на неразрешените конфликти с родителите, на неизбежните сблъсъци в любовния живот, на отрицателните гласове, които ни обитават. Всъщност, за да умеем да обичаме и да се обичаме, трябва да сме почувствали, че ни обичат. Огледалата, които родителите ни и другите родителски фигури са ни поднесли чрез жестовете и погледите си, са основни елементи във формирането на здравословно самоуважение.

Виждайки като деца блясъка на възхищение, възторг и обич в очите на близките ни, ние постепенно интегрираме това положително огледало и се научаваме да се обичаме. Това интегриране способства за формирането на положителните родителски комплекси, които ни вдъхват увереност вместо да ни очернят. Любовта към себе си позволява на човека да си има доверие, да остане верен и на ония части от съществото си, които другите не ценят, да издържи на премеждията и да изживее живота си като едно голямо приключение. Положителното вътрешно огледало е основата на здравия нарцисизъм.

Ако поради някои житейски обстоятелства като болна майка, баща алкохолик, хоспитализация в ранно детство представеното ни огледало е било отрицателно, ако никой не е бдял над нас, ако родителите ни не са изпитвали удоволствие да отглеждат децата си, ние започваме да не се уважаваме достатъчно. Вместо да вярваме в способностите си, ние непрекъснато биваме обземани от съмнения. Преживеният мъчителен опит, когато не сме се чувствали приети в естествената ни среда, спомага за формирането на отрицателни родителски комплекси – вместо да ни вдъхват увереност, те подмолно ни убеждават колко сме некадърни.

Сякаш вътре в нас има зло ехо, което шепне като в приказката: „Снежанка е най-красивата!“ Тогава започваме да се срамуваме, че сме такива, каквито сме, и намразваме хората, на които им е по-лесно да живеят. Съперничим им, завиждаме им, опитваме се да ги унищожим или пък се залепваме за тях и им подражаваме, за да получим вниманието, на което ни се струва, че са обект. Така навлизаме в отношения на любов, която бързо може да се превърне в омраза, ако не получим одобрението на избраното за модел на съвършенство лице, или ако то разбие илюзиите ни, като не признае талантите ни.

В този случай нарцисизмът е болезнен и обратно на разпространеното мнение именно човек, който страда от подобно наранено самолюбие, създава впечатление, че е егоцентричен. Просто защото, самоуважението му е толкова нестабилно, че непрекъснато има нужда да бъде повдигано чрез положителни забележки и комплименти. Така се обяснява също защо подобен човек все гледа постави в центъра на вниманието това, което е и което прави, като детето, желаещо на всяка цена да му харесат рисунката. Ако успее да се пребори с отрицателните представи за себе си, насаждани у от безмилостни комплекси, той ще възстанови самоуважението си и ще промени поведението си. Но това често става с цената на дълга терапевтична работа, защото подобен проблем е наистина дълбок. Така стигаме до корените на самоуважението.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ПРИЗНАЦИ НА СВРЪХЗАВИСИМОСТ ОТ ВАШИЯ ПАРТНЬОР

Ако имате дълга връзка, тогава всички действия, които извършвате заедно с вашия партньор, стават нещо обикновено и нормално. Има обаче случаи, когато любовта се развива в мания и нездравословна зависимост от любимия човек.

Това поведение влошава ситуацията и в 99% от случаите двойките се разделят поради липсата на лично пространство. Как да разберете, че сте обсебени от любимия човек, по какви признаци можете да оцените нивото на вашата зависимост от него, прочетете в следващите редове

Не намирате щастие извън връзката

Разбира се, би трябвало да сме щастливи с партньора си, но когато той се превърне в единственият ви източник на радост и щастие, това е опасно за вас и вашите отношения. Това означава, че ако той изведнъж изчезне от живота ви, вече няма да имате възможност да намерите своето щастие и да се почувствате удовлетворени. А това не трябва да е така!

Понякога изпитвате омраза към партньор без особена причина

Когато прекарвате твърде много време с партньора си, може да забележите, че дори и най-малкото нещо, което той казва или прави, започва да предизвиква дразнене. Това се дължи на факта, че винаги сте там, както физически, така и психически, без дори да го осъзнавате, той живее вътре във вас. Понякога си струва да бъдем разделени, поне в името на запазването на здрава нервна система.

Постоянно се нуждаете от него

Ако сте твърде зависими от партньора си, може да ви се стори, че не можете да правите нищо, когато той не е наоколо. Да, на теория това може да изглежда романтично, но всъщност двама партньори, които се чувстват удобно да прекарват време далеч един от друг, често намират ключа за продуктивен начин на живот, който лично ги удовлетворява.

Отдалечавате се от семейството и приятелите

Забелязали ли сте, че нямате време за семейство или приятели, които са били близо до вас, преди да започнете тази връзка? Това може да се дължи на факта, че зависимостта ви от любимия човек е станала твърде висока. Важно е да имате здрави отношения извън връзката си. Обаждайте се по-често на семейството си и се срещайте редовно с близки и с приятели.

Завиждате на неговите успехи и постижения

Толкова сте въвлечени в живота на партньора си, че можете да се събудите с неприятни чувства на ревност, когато той успее на професионално ниво или когато постигне голям успех. Това се дължи на факта, че нямате лични хобита или желание за успех и предпочитате винаги да сте на второ място, като обръщате цялото си внимание на това.