Статии

КАК ДА ПРОМЕНИТЕ ЖИВОТА СИ

Всички искаме да трансформираме живота си. Искаме да променим  нашите връзки, тялото си, доходите си, социалния статус, финансиите си, дома си, здравето….

Толкова е лесно да идентифицираме всичко, което не е наред отвън и да го направим причина на нашите вътрешни проблеми. Това никога не е така болезнено ясно, както, когато сме на прага на това, което ни се струва като ново начало.

Проблема е, че започваме това пътешествие, изпълнени с възможности, с целия багаж, с нашето минало, нашите енергии, нашите комплекси, съмненията ни, очакванията и настроенията ни. Нашите добри намерения никога на продължават дълго, защото не е достатъчно да променим външното, за да трансформираме вътрешното.

Всички искаме да трансформираме живота си, но също така искаме да променим живота на другите, да поправим несправедливостите, да променим света като цяло. Има само едно нещо, което не сме готови да трансформираме: нас самите – не нашия образ, нито външния вид, нито мястото ни в обществото, а това, което сме. Но както се казва в крайна сметка, това е единственото нещо, което можем да променим. Първото нещо, което трябва да променим.

Изживяваме живота си, носени от погрешната и вредна идея, че трябва да променим нашата среда, а не начина, по който я обитаваме и възприемаме. Нашият свят не е нищо друго освен дворец на огледалата: вместо да се опитваме да счупим или пренареждаме всички огледала, които ни се предлагат, за да ни върнат различен образ на самите нас, трябва да осъзнаем, че сме много повече от нашето отражение.

Източникът на нашите страдания, това, което подхранва нашите негативни модели и ни подтиква всеки път да правим същите обещания, е нашето упорство да искаме да променим всичко освен себе си. И най-ироничното в цялата тази ситуация е, че би било достатъчно просто да вземем нещата от правилната страна, за да постигнем най-накрая желаните резултати. Най-накрая да получим любовта, удовлетворението и „успеха“, към който се стремим. Разликата е, че този път няма да базираме своята стойност на тези постижения и няма да имаме усещането, че се проваляме, ако ги загубим един ден. Ще знаем, че всичко всъщност идва отвътре – „Не е планината, която завладяваме, а самите себе си“.

Това е всичко, което трябва да знаете.

Център за Психология и Психотерапия „Промяна“

Действат ли наистина антидепресантите?

   Видяхме, че шафранът и спортуването дават добри резултати при сравнение с антидепресантите, но какво точно означава това? Както личи, хиляди публикувани изследвания показват, че антидепресантите са ефикасни. Ключовата дума тук обаче може да бъде “публикувани”. А ако фармацевтичните компании са решили да публикуват единствено онези изследвания, показващи положителен ефект и без много шум са оставили настрана и скрили всички изследвания, показващи, че медикаментите са се оказали безполезни? За да установят дали наистина е така, изследователите подали пред Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ по Закона за свобода на информацията (FOIA) молба за достъп до публикуваните и непубликувани изследвания, представени от фармацевтичните компании. Онова, което установили, било шокиращо.

    Според публикуваната литература, резултатите от почти всички изпитания на антидепресанти били положителни. За разлика от нея, анализът на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на данните от изпитанията – включително и от непубликуваните изследвания – показвал, че според почти половината изпитания медикаментите, в края на краищата, не действат.

   Когато събрали всички данни – публикувани и непубликувани – се оказало, че антидепресантите не показват клинично осезаемо преимущество пред захарните плацебо хапчета. Тази констатация навежда на мисълта, че плацебо ефектът обяснява привидната клинична ефективност на антидепресантите. С други думи, подобренията в настроението може да се дължат на вярата на пациента в силата на лекарството, а не на самото лекарство.

    Още по-лошо, документите по FOIA разкрили, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата е знаела, че тези лекарства – като Paxil и Prozac – не действат много по-добре от плацебото, но въпреки това изрично е решила да прикрие фармацевтичните компании, като не предостави тази информация на обществеността и лекарите, предписващи такива лекарства. Как е било възможно това да се размине на фармацевтичните компании? Фармацевтичната индустрия е считана за една от най-печелившите и влиятелни индустрии в Съединените щати, а на психическите заболявания се гледа като на кокошка, снасяща златни яйца: хронични, широко разпространени и често лекувани с няколко медикамента. И наистина, към настоящия момент антидепресанти се предписват на повече от 8 процента от населението.

   Това, че антидепресантите може да не действат по-добре от фалшивите хапчета, не означава, че те изобщо не действат. Антидепресантите предлагат значителни ползи на милиони хора, страдащи от депресия. И макар плацебо ефектът да е реален и силен, антидепресантите, както личи, са по-добри от захарните хапчета при намаляване на симптомите в най-тежките случаи на депресия – може би около 10 процента от пациентите (при все, че естествено тази статистика означава още, че при около 90 процента от пациентите с депресия от предписаните медикаменти може да има пренебрежима полза).

    Ако лекарите желаят да предлагат на пациентите си лечение, равностойно на плацебо, някои хора твърдят, че ще бъде по-добре просто да лъжат пациентите си и да им дават истински захарни хапчета. За разлика от медикаментите, захарните хапчета нямат странични ефекти. Така например, антидепресантите причиняват сексуална дисфункция в до три четвърти от хората, които ги използват. Другите проблеми може да включват дълготрайно напълняване и безсъние. А около един на пет души проявява симптоми на абстиненция при опит да преустанови приема им.

    Може би най-трагичното е, че е възможно антидепресантите да правят хората по-податливи на депресия в бъдеще. Изследвания показват, че след лечение с антидепресанти вероятността пациентите отново да изпаднат в депресия е по-голяма, отколкото след лечение с други средства, включително плацебо. Така че, дори подобряващият настроението ефект от спортуването да е плацебо ефект, то поне носи ползи, а не крие рискове.

Център за психология и психотерапия „Промяна“

Спортуване срещу антидепресанти

    От десетилетия знаем, че дори едно-единствено занимание със спорт може да повиши настроението и че физическата активност се свързва със спад в симптомите на депресията. Едно изследване на близо пет хиляди души например е установило, че при хората, които спортуват редовно, вероятността от диагностициране с тежка депресия е 25 процента по-малка.

    Разбира се, подобни изследвания не биха могли да твърдят, че спортуването намалява депресията. Може би това означава, че депресията намалява спортуването. С други думи, ако сте в депресия, може да се чувствате твърде зле, за да се измъкнете от леглото и да излезете на разходка. За да се провери тази идея, било необходимо интервенционно изследване, такова, в което участниците в депресия да бъдат разделени на случаен принцип (рандомизирани)  в две групи, една, която да спортува, и друга, която да не спортува.

    Точно това се опитал да направи екип изследователи от университета “Дюк”. На случаен принцип те предписали на мъже и жени в депресия на възраст петдесет и повече години или да започнат програма с аеробни упражнения, или да приемат антидепресанта сертралин (Zoloft). За четири месеца настроението на хората в групата, която приемала антидепресант, толкова се подобрило, че те вече не били в депресия. Същият мощен ефект обаче бил установен и в групата, която спортувала  -т.е. групата от хора, която не приемала антидепресант. По всичко изглежда, че спортуването върши същата работа като медикаментите.

    Нека за момент да се поставим в ролята на адвокат на дявола: групата в изследването на “Дюк”, която не вземала антидепресант, се събирала три пъти седмично за спортни занимания. Възможно ли е социалната стимулация, а не спортуването, да е подобрила настроението на участниците? В опит да отговорят на този въпрос, същите изследователи извършили впоследствие най-голямото досега изследване, свързано със спортуването, на пациенти с депресия. Този път те добавили още една група, така че първата група вземала антидепресант, втората се събирала за съвместно спортуване, а третата спортувала по домовете си. Какви били резултатите? Независимо от обстановката, дали участниците спортували сами или в група – спортуването очевидно вършело същата работа като лекарствата и карало депресията да минава в ремисия.

    Затова, преди вашият лекар да ви напише рецепта за антидепресант, помолете го вместо него да ви предпише ежедневно спортуване.

Център за психология и психотерапия „Промяна“

Кафе и аспартам при депресия

   Чаша кафе може би прави нещо повече за мозъка, отколкото само да го кара да се чувства по-малко замаян рано сутрин. Изследователи от Харвардския университет разгледали данни от три широкомащабни кохортни изследвания на повече от двеста хиляди американски мъже и жени. Те установили, че при хората, които пиели по две или повече чаши кафе дневно, рискът от самоубийство бил наполовина в сравнение с онези, които не пиели кафе. А ако пиете повече от четири чаши кафе дневно? Едно изследване на Kaiser Permanente на повече от сто хиляди души установило, че рискът от самоубийство продължавал да спада с нарастване броя на изпитите кафета. Вероятността от самоубийство при хората, които изпивали повече от шест чаши кафе на ден, била 80 процента по-малка, макар изпиването на осем или повече чаши дневно да било свързано с повишен риск от самоубийство.

   Онова, което слагате в кафето си, също може да има значение. Изследването NIH-AARP, което проследило стотици хиляди американци в продължение на едно десетилетие, установило, че честата консумация на подсладени напитки може да увеличи риска от депресия сред по-възрастните хора. Наистина добавянето на захар в кафето може да обезсили много от неговите положителни ефекти върху настроението, а добавянето на изкуствения подсладител аспартам или захарин било свързано с повишен риск от депресия.

   Спорът около неврологичните ефекти на аспартама започна през 80-те години на миналия век. Отначало тревогата беше свързана с хората със съществуващо психическо заболяване. Едно ранно изследване на университета Кейс Уестърн Ризърв беше спряно преждевременно поради причини, свързани с безопасността, тъй като участниците с анамнеза за депресия очевидно проявявали такива тежки реакции към подсладителя. Изследователите заключили, че “хората с афективни разстройства са особено чувствителни към този изкуствен подсладител и употребата му сред тази част от населението не трябва да се насърчава.”

   Едва наскоро невроповеденческите ефекти на аспартама бяха изследвани сред хора, които не страдат от психически заболявания. Здрави хора били разделени в две групи – на едните дали по-голяма доза аспартам (равна на около три литра диетична кола) а на другата половина по-малка доза (равна на около един литър диетична кола). След това групите се разменили. Имайте предвид, че хранителният режим с по-голяма доза аспартам съдържал само половината от допустимия дневен прием на аспартам, определен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ. Само след осем дни на по-голямата доза аспартам, участниците демонстрирали по-голяма депресия и раздразнителност и се представили по-зле на определени тестове за мозъчна функция. Т.е. аспартамът може да окаже неблагоприятни психични ефекти не само върху чувствителните хора, но в достатъчни дози може да навреди и на обикновените хора.

   Избягването на диетичните газирани напитки и онези хартиени пакетчета в пастелен цвят изглежда достатъчно лесно, но изкуствените подсладители присъстват в повече от шест хиляди продукта, в това число дражетата за освежаване на дъха,  зърнените закуски, дъвката, сладката и желетата, плодовите напитки, пудингите и дори в хранителните блокчета и киселите млека. Това повсеместно присъствие е накарало изследователите да заявят, че е “невъзможно срещите с аспартам в ежедневието да бъдат напълно избегнати”. Но, разбира се, това е единствено вярно за хората, които консумират преработени храни. Ето ви още една причина да прекарвате повечето от времето си в магазина в секцията за плодове и зеленчуци. Придирчивите пазаруващи първо четат списъка на съставките, но най-здравословните храни в супермаркета дори нямат такъв списък.

Център за психология и психотерапия „Промяна“

Да преборим лошото настроение със зеленолистни зеленчуци

   Ето една статистика, която вероятно не сте чували: Повишената консумация на зеленчуци може да намали вероятността от изпадане в депресия с цели 62 процента. Един преглед в списание Nutritional Neuroscience заключава, че по принцип консумирането на много плодове и зеленчуци може да представлява “неинвазивно, природно и евтино терапевтично средство за поддържане на здравето на мозъка.”

   Но как точно?

   Традиционното обяснение на механизма на действие на депресията, известно като “Моноаминна теория”, твърди, че това състояние възниква в резултат на химически дисбаланс в мозъка. Милионите нерви в мозъка ви комуникират помежду си, използвайки химикали, известни като невротрансмитери. Между нервните ви клетки няма физически контакт. Вместо това те произвеждат и разполагат невротрансмитери, за да се свържат една с друга. Нивата на един важен клас невротрансмитери, наречени моноамини, който включва серотонин и допамин, се контролират от ензим, известен като моноамин оксидаза (МАО), който разгражда всички излишни моноамини. По всичко личи, че хората, които са в депресия, имат повишени нива на този ензим в мозъка. Ето защо, продължава теорията, причината за депресията е ненормално ниските нива на моноаминни невротрансмитери, дължащи се на по-високите нива на ензима, който “изяжда” невротрансмитерите.

   Били разработени медикаменти срещу депресия в опит да се повишат нивата на невротрансмитерите, за да се противодейства на ускореното им разграждане. Но ако депресията се дължи на прекомерното количество МАО, защо просто не бъде разработено лекарство, което да блокира този ензим? Такива лекарства наистина съществуват, но те крият сериозни рискове – не най-малкият сред които е страховитият “ефект на сиренето”, при който консумирането на определени храни (като определени сирена, сушени меса и ферментирали храни), докато човек е на лекарства, може потенциално да доведе до фатален мозъчен кръвоизлив.

   Ако само имаше начин да се намали безопасно количеството на ензима моноамин оксидаза! Е, оказва се, че много растителни храни, сред които ябълки, дребни безкостилкови плодове, грозде, лук и зелен чай съдържат фитонутриенти, които очевидно по естествен път спират МАО, също като подправки от рода на карамфила, ригана, канелата и индийското орехче. Това може да помогне да се обясни защо онези, чиито хранителни режими са богати на растителни храни, имат по-ниски нива на депресия.

   Дори погледнато ден за ден, изследвания показват, че колкото повече плодове и зеленчуци консумирате, толкова по-щастливи, спокойни и енергични може да се чувствате през този ден – и тази положителна нагласа може да се пренесе в следващия ден. За да може хранителният ви режим да окаже значимо въздействие върху психическото ви състояние обаче, може да се наложи да консумирате приблизително седем порции плодове или осем порции зеленчуци всеки ден.

Център за психология и психотерапия „Промяна“

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ СУИЦИДНА ДЕПРЕСИЯ

   Здравословната храна може да оказва силно влияние върху настроението.

   Как можете да предотвратите смърт от самоубийство? За непознатите с пораженията, които нанася едно психично заболяване, лекомисленият отговор е: Ами, не го правете. Всъщност смъртта от другите водещи убийци като сърдечна болест, диабет тип 2 и хипертония може да бъде въпрос на избор, също както смъртта  от самоубийство, тъй като психиатричните смущения замъгляват преценката ви.  Всяка година почти четирийсет хиляди американци сами отнемат живота си, като по всичко личи, че депресията е водеща причина. За щастие интервенциите в начина на живот могат да помогнат за излекуването както на психиката, така и на организма ви.

   През 1946г.  Световната здравна организация дефинира здравето като “състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие,  а не просто отсъствието на болести или недъзи.” С други думи, можете да бъдете в отлична физическа форма  – да се радвате на нисък холестерол, здравословно телесно тегло и добро общо физическо състояние – но това не означава непременно, че сте здрави. Психическото здраве може да бъде също толкова важно, колкото физическото.

   Тежката депресия е едно от най-често диагностицираните психически заболявания. Около 7 процента от американците в зряла възраст страдат от сериозна депресия – това са около шестнайсет милиона души, които имат поне един депресивен епизод всяка година. Е, всеки понякога се чувства тъжен. Пълният диапазон от емоции е това, което ни прави хора. Депресията обаче не е просто тъга. Тя се характеризира с продължаващи седмици наред симптоми като ниско или тъжно настроение, понижен интерес към дейности, които са носили удоволствие, напълняване или отслабване, умора, неоправдано чувство за вина, трудно концентриране и повтарящи се мисли за смърт.

   Наистина тежката депресия може да бъде животозастрашаващо заболяване.

   Доброто психическо здраве обаче не е “просто отсъствието на заболяване”. Това, че не сте депресирани, не означава непременно, че сте щастливи. Има двайсет пъти повече публикувани изследвания за здравето и  депресията, отколкото за здравето и щастието. През последните години обаче се появи дисциплината “позитивна психология”, чийто фокус е върху връзката между оптималното психическо и физическо здраве.

    Все по-нарастващ брой доказателства сочат, че позитивното психологическо благополучие се свързва с намален риск от  физическо заболяване, но кое от тях предшества другото? Дали хората са по-здрави, защото са щастливи, или са по-щастливи, защото са здрави?

   Проспективните изследвания, които проследяват хора във времето, са установили, че онези, които в началото са били по-щастливи, накрая наистина се оказват по-здрави. Анализ на седемдесет такива изследвания, свързани със смъртността, завършва със заключението, че “положителното психично благополучие оказва благоприятен ефект върху преживяемостта както в здрави, така и в боледуващи населения”. По всичко личи, че онези, които са по-щастливи, живеят по-дълго.

   Да не бързаме обаче. Макар че положителните психични състояния може да се свържат с по-малък стрес и го-голяма устойчивост на инфекции, положителното благополучие може също да бъде придружено с по-здравословен начин на живот.  По принцип хората, които се чувстват удовлетворени, сякаш пушат по-малко, спортуват повече и се хранят по-здравословно. И така, дали да бъдем по-щастливи, е просто маркер за добро здраве, а не причина за това? За да установят това, изследователите се заели да разболяват хора.

   Учени от университета “Карнеги Мелън” събрали стотици хора – някои щастливи, други нещастни – и им платили по 800 долара, за да им позволят да капнат в носовете им вируса на обикновената настинка. Дори някой, който е настинал, да кихне право в лицето ви и вирусът да попадне в носа ви, вие няма автоматично да се разболеете, защото имунната ви система може да бъде в състояние да се пребори с него. Затова въпросът на изследването бил: чия имунна система ще се справи по-добре в борбата с един обикновен вирус – тези в групата, оценени в началото като щастливи, жизнени и спокойни или онези в групата, които били неспокойни, враждебни и потиснати?

   Един от всеки трима души от групата с отрицателни емоции не успял да се пребори с вируса и се разболял от настинка. Но само един от петима сред  щастливите участници се разболял, дори след като изследователите взели предвид такива фактори, като режима на лягане и ставане, навиците за спортуване и нивата на стрес. В едно следващо изследване учените дори изложили участниците (на които също било платено) на въздействието на грипния вирус, доста по-сериозна инфекция. И отново повишените положителни емоции били свързани с по-ниска удостоверена заболеваемост. Както изглежда, вероятността по-щастливите хора да се разболеят е по-малка.

   И така, както личи, психическото здраве наистина оказва влияние върху физическото здраве. Ето защо е изключително важно храната която консумирате, да поддържа както психиката, така и здравето ви. Както ще видите, обикновените храни – от зеленолистните зеленчуци до най-често срещания градински домат – могат да повлияят положително на химичните процеси в мозъка ви и да ви помогнат да избегнете депресията. Всъщност дори простото помирисване на една обикновена подправка може да подобри емоционалното ви състояние.

   Но избягването на лошите настроения далеч не е свързано само с консумирането на зеленчуци. В някои храни има определени съставки, които може да повишат риска от депресия, като например арахидоновата киселина, съединение, което подпомага възпаленията, срещащо се предимно в пилешкото месо и яйцата в хранителен режим, виновен за влошаване на настроението в резултат на мозъчно възпаление.

Център за психология и психотерапия „Промяна“

КАК РАБОТИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ТРЕНИНГ И КАКВО НИ ДАВА?

Това е широко разпространена форма на групова психологическа работа по целия свят. Психологическите тренинги са вариант на висококвалифицирани консултантски услуги наред с правни, медицински, педагогически и др. Обучението може да се нарече един от методите за издигане на общокултурното ниво.

У нас необходимостта от участие в психологически групи се признава едва наскоро. Обучението като метод на психологическа работа практически не е съществувало в съветските времена, както не е имало други неща, без които е практически невъзможно да си представим цивилизован човек. Следователно в съвременната руска практика тя тепърва започва да се развива. За щастие, много хора у нас вече се замислят да работят върху собствената си личност като необходим, „хигиеничен“ момент от съвременния свръхнаситен живот. Участието в обучението е необходимо не за „възстановяване“ от някаква „патология“, а за поддържане на добър „психологически тонус“, точно както спортуването помага за поддържане на здравето на тялото.

Обучението като форма на групова психологическа работа е универсален метод, който се използва в своята работа от различни направления и школи на практическата психология. Например провеждат се психоаналитични групи, НЛП обучения, групи по гещалт терапия и много други.

Психологическата работа в обучението с група участници се извършва от психолог-ръководител. Той кани членовете на групата да участват в упражнения и процедури, чиято цел е да разберат и променят различни аспекти от психологията на човек, например неговата креативност, емоции и чувства, комуникация. Обучението може да бъде насочено към работа с различни аспекти на човешката психология. Освен това, акцентът в такава работа може да се постави както върху спецификата на груповото взаимодействие, така и върху особеностите на индивидуалната ситуация на всеки отделен човек, разглеждан в групата.

Участниците намират начин да решат проблемите си благодарение не само на помощта на самия психолог, но и като получават подкрепа от останалата част от групата. Групата като цяло има „терапевтичен“ ефект, тъй като всеки участник по свой начин отговаря уникално на проблема на друг човек и това ви позволява да разберете сложна ситуация от различни гледни точки.

Концепцията за „обучение“ излиза извън рамките на традиционното образование, при което учениците трябва да научат „окончателната“ версия на материала, съставен от експерти в тяхната област, да го приемат като единствената правилна гледна точка и след това, чрез тестове, тестове и изпити, разберете колко добре „те са научили“ даден материал. Обучението е съвместно творчество на учениците и ръководителя на образователния процес в областта на разкриването и овладяването на неизползвания досега жизнен, творчески и духовен потенциал на личността. Предложеният образователен модел се различава от традиционния по това, че предоставя знания в усещания. Добър сравнителен пример е да се научиш как да караш колело от книга и самата практика да управляваш това превозно средство. Основният фокус на Обучението е насочен към ефективна междуличностна комуникация, т.е. върху комуникацията на индивида със света около него: човешко взаимодействие в екип, представяне в партньорство, с клиент. Много внимание се отделя на работата с личното самочувствие, връзката на човека със себе си и собствените му цели и приоритети в живота.

Обучението предлага учебна среда, в която чрез сензорни упражнения участникът може да открие и осъзнае онези основни нагласи и интерпретации, които пряко влияят върху резултатите, които създават в живота. Човешкото поведение е спонтанно и се ражда въз основа на това, което той решава за себе си. Например: ако реша, че съм срамежлив, ще се държа като срамежлив човек. За повечето хора въпросът не е дали наистина искам да постигна необикновени резултати в живота, а какво ме пречи да стана необикновеният човек, за когото се смятам? Обучението отделя голямо внимание на изучаването на това какво всъщност влияе върху поведението на човек, какво мотивира неговите действия, какъв начин на мислене създава резултатите, които са и кои са тези, които са желателни в живота?

Много често в живота действаме в един вид автоматичен режим, базиран на установения опит, като същевременно очакваме да постигнем онези резултати, които могат да се нарекат безпрецедентни. Алберт Айнщайн е казал за това много точно по своето време: „Съзнанието, създало тази реалност, не е в състояние да възприеме другата“. С други думи, често се надяваме, че използвайки стари знания и опит, ще успеем да създадем нещо ново и необикновено в живота си, това, което често наричаме наша мечта или основна цел. Правейки това обаче забравяме, че нашето възприемане на новото през призмата на старото ще направи това ново много подобно на това, което вече знаем. С други думи, ако сме свикнали да гледаме на света през сиви очила, ще имаме твърда нагласа, че тревата може да бъде само сива.

Обученията са възможност да изследвате дълбоките нагласи и взаимоотношения, които формират основата на вашия житейски опит, въз основа на който действате в живота си и създавате резултати. Това е възможност да анализирате и изследвате на пръв поглед неоспорими гледни точки за това как виждате света. Това обучение е за промяна и по този начин предполага желание и желание за промяна. Много от нашите нагласи, нагласи и интерпретации са небрежни, остарели и контрапродуктивни. Тъй като това става все по-очевидно за участниците в Обучението, те имат възможността и силата да избират и създават мощни, вдъхновяващи и ефективни интерпретации и нагласи, които ще им позволят да постигнат наистина изключителни резултати.

Силата на обучението е в разбирането на участниците за процесите, в които се впускат. Ясното и ясно разбиране, че Обучението предлага предизвикателство към преобладаващата субективна визия за света, позволява на участника, който преминава обучението, да се подготви за него правилно, така че възможността за създаване на нови резултати по време на обучението и след неговото приключване да има практическа реализация . Повечето от нашите нагласи и интерпретации, които използваме в живота, са идеи и решения, които сме взели по време на нашето пътуване през живота. През годините сме събрали достатъчно доказателства и доказателства в подкрепа на нашата гледна точка за света. Доста скоро този мироглед се превръща за нас в реалност, подобна на факт (като гравитацията – нещо, което просто е и за което не сме в състояние да направим нищо). По този начин, нашите интерпретации започват да ни управляват. Започваме да виждаме нещата, себе си и живота по начина, по който вярваме в него, вярвайки, че това е единственият начин, по който е възможно.

Уникалността на тренировките е в това, че никой не ви казва как трябва да живеете живота си. Самите участници откриват как иначе е възможно да видят себе си и живота наоколо и да направят ценни открития чрез това. Чрез този процес на откриване, участникът получава достъп до нови нива на свобода на избор и лична сила, необходими за създаване на бъдеще, което няма нищо общо с миналото.

Трябва да се отбележи, че Тренировките не са терапия или обучение, което ще свърши цялата работа вместо Вас, просто трябва да отидете в залата за обучение. Обучението е място и възможност да започнете да действате върху това, което е важно в живота си, да приемете предизвикателството да създадете бъдеще, което няма да дойде от само себе си. Така Обучението се предлага на вниманието на успелите хора и предпоставка за неговото ефективно преминаване е готовността на участника да работи върху живота си така, сякаш от никой друг не зависи дали нещо ще се промени в него или не. Това е една от критичните точки на Обучението. Обучението е възможност и привилегия да започна да развивам неизползвания досега житейски, творчески и духовен потенциал, отвъд това, което знам, вече е възможно в живота ми, така че нещата и събитията да станат реални,

Психологическите обучения се разработват и провеждат от професионални психолози на базата на научни подходи. Разработката на обучението се основава на експериментално доказани знания за психологическите закономерности на развитието на личността и груповите процеси. В същото време участието в обучението винаги е „живо” преживяване, а не посещаване на лекции и не получаване на „сухи” теоретични знания.

В психологическите тренинги не се използват магически, мистични, психични и други техники. Те не използват шарлатански методи като тези на чумаците и кашпировите. Няма психологически манипулации и въздействия на ниво несъзнавано, от поредица от хипноза, 25 кадъра и т.н. За някакви хапчета и лекарства също не може да се говори.

В своята работа психологът-лидер се ръководи от професионални етични изисквания за отговорност за случващото се на обучението, за конфиденциалност на информацията, за безусловно зачитане на личността на участника. Това, което се случва в групата, винаги се определя от личния избор на всеки участник, никой не може да го принуди да извърши каквито и да е действия.

Груповата форма на психологическа работа е незаменима, когато става въпрос за въпроси, свързани с взаимодействието с други хора. Тези области са разрешаване на конфликти, комуникация, семейни проблеми, взаимоотношения с противоположния пол. По правило участието в група дава възможност да се реши не само един проблем, а цял набор от тях. Това е разбираемо, тъй като човешката психология е много сложна и многостранна, различни сфери на психиката задължително взаимодействат една с друга.

Идвайки в групата, участвайки в обучението, има възможност да получите обратна връзка от други хора, да научите тяхната гледна точка и по този начин да видите нови аспекти на интересуващата ви тема. В допълнение, това е начин за съвместно решаване на възникващи проблеми с хора, които са преживели същите трудности в живота.

Участието в обучението дава възможност за личностно развитие и разширяване на психологическите възможности. Често една група може да бъде точно събитието, което тласка човек да „стане от земята“ и да започне да променя живота си. В процеса на тренировъчна работа човек придобива и такива психологически знания и опит, които в бъдеще му помагат да се справи самостоятелно с възникващите трудности.

Как настъпват промените?

На първо място, човек се влияе от самото участие в обучението като специално организиран процес, както и от хората, които са съучастници в този процес. Промените възникват чрез взаимодействие със съмишленици, чиято цел също е да работят върху себе си. Освен това развитието на всеки участник и развитието на групата като цяло са взаимно подкрепящи се и взаимно влиятелни процеси, активирането на единия неизбежно предизвиква другия. Разбира се, нивото на взаимодействие с групата, обхватът и нивото на работа се определят от всеки участник поотделно. Желанието и желанието за участие в определена процедура е избор на всеки.

Друго условие за промяна може да се нарече специална атмосфера в групата. Груповата психологическа работа като едно от първите условия излага принципите на психологически комфорт и безопасност. За целта от самото начало на обучението водещият приканва всеки участник да приложи специални принципи на поведение в групата, допринасящи за усещането за приемане и доверие.

В обучението водещият кани участниците да се включат в различни техники и упражнения. Основната цел на подобни процедури е да ви помогнат да подредите собствения си опит и да придобиете умения за ефективно преодоляване на трудностите. В хода на обучението се осигурява възможността за промени поради психологически закономерности, включително получаване на обратна връзка от водещия и други участници, активиране на лична рефлексия, осъзнаване на неизвестни досега характеристики. В резултат на това се придобиват основни психологически знания и умения, които след това могат да се прилагат активно извън ситуацията на обучение.

Обучението реализира принципите на работа и техниките, които могат да бъдат отнесени към хуманистичното направление в психологията. Говорим за такива области като групи за срещи, гещалт подход, психодрама, арт подход и т.н.

Участието в обучение винаги предполага натрупване на нов опит. И това е друг механизъм за промяна. Когато човек е открил нещо ново за себе си, неговата личност не може да остане същата.

МИТОВЕ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА И ПСИХОЛОЗИТЕ

Само преди десетина години професията психолог у нас се смяташе за една от най-екзотичните, а самата психология като наука изглеждаше като вид мистериозно знание, сродно на религиозното познание. И ако в западните страни се смята за обичайно да имаш личен психолог и да го посещаваш със същата редовност като например зъболекар или фризьор, то не всеки може да си го позволи. И въпросът тук не е само в ограничените финансови възможности на мнозинството от нашите граждани (консултацията с психолог не е по-скъпа от срещата с платен лекар). Просто казано за някого такива думи „консултирал се с психотерапевт“ имат плашещо негативна конотация в съзнанието на нашите граждани. В западната култура това може да означава, че човек има лошо настроение в продължение на няколко дни и трябва да облекчи душата си. Или човек е преживял някакъв шок, например загуба на любим човек, и му е по-лесно да издържи шока, чувствайки подкрепата на психолог. Ако душата „боли“, ако всичко изпадне извън контрол, ако е трудно да се излезе от депресивно състояние, ако смисълът на живота е загубен и с много други „ако“ на Запад е обичайно да се обърнете към съветник психолог.

Нека разгледаме няколко от митовете, които са се развили в съзнанието ни относно психологическата помощ.

Защо да отидеш на психолог, защото можеш просто да излееш душата си на приятел?

Много хора мислят така. Да, приятел, разбира се, ще изслуша и ще подкрепи. И вие сте голям късметлия, ако имате някой, когото бихте нарекли истински приятел. Но за един приятел е трудно да бъде обективен с вас – вие сте приятели. Психологът е неутрален към вас, лесно му е да погледне на ситуацията отвън. Второ, професионалистът има по-широк поглед в областта на човешкото поведение, научни и практически познания за моделите на възникване, проявление и форми на потока от проблемни ситуации, възможните начини за корекция. Всичко това му позволява да разбере по-добре вашата ситуация и да очертае начини за излизане от проблема.

Психологията е това, което позволява на един човек да вижда през друг, а това не винаги е приятно

Тук трябва да се каже, че психологията говори за много неща, които са табу в тази култура, като реално съществуващи явления и факти от човешката психика. И за психолога е трудно да разочарова или изненада с всякакви прояви на човешката душа, които са потиснати в дадена култура или общност.

Психологът представя цялата сложност на човешкото същество и разбира, че човек не може да съди за морето, като се фокусира само върху това, което се случва на повърхността му. Подводният свят може да каже много за живота на морето. А дълбочината е постоянен предмет на професионалната дейност на психолог. Психолозите използват знанията си, за да разберат по-точно законите на човешкото съществуване, а не изобщо да излагат на показ някои внимателно прикрити черти.

Психолозите понякога се свързват с магьосници и магьосници.

Ако очаквате, че някой може да промени живота ви без вашето участие, като сключи споразумение с някакви мощни сили, тогава грешите. Променете себе си и ще видите как се е променил светът. Задачата на психолога е да ви помогне да възстановите живота си. Но вие ще го построите сами. И психологът може да ви покаже къде да отидете, но трябва да отидете.

Митове за психологията и психолозите Нагласата „ето ме, направете всичко добре“ тук не работи. В резултат на психотерапевтичния процес директни промени могат да настъпят само на нивото на психическата реалност на клиента. Тоест субективното възприятие на събитията във външния свят се променя, но не и самият свят, неговото физическо и събитийно съдържание. Промените във външната реалност на човек, включен в психотерапевтичния процес, винаги са косвен резултат от промени, настъпващи във вътрешния, психически план на битието. В най-опростената си форма тя изглежда като причинно-следствена връзка стимул-отговор. Променя се субективното възприятие на хората и събитията – променя се и отношението към тях. Човешкото поведение се променя – реакцията на другите към това поведение се променя. Окултизмът, във всичките му различни проявления, отрича тези условия на самоограничаване. Магьосниците и екстрасенсите, като правило, напротив, в практиката си подчертават, че животът и съдбата на човек могат да бъдат променени или сами, или от някои „висши сили“, действащи чрез тях. Освен това съгласието на самия човек за такава промяна изобщо не е необходимо за това. Основната задача на психотерапевта е да увеличи максимално свободата на избор на човек, способността да се ръководи в живота от свободната воля, дадена от Бога. Задачата на окултиста е точно обратната. Ограничете колкото е възможно повече свободата на волята на човек и, ако е възможно, напълно го лишете от нея. Така те получават възможността да манипулират хората за собствените си цели. Това е същността на всяко зомби, независимо от

Психологията е нещо абстрактно, неразбираемо, изкуствено създадено и ангажирано с това, което е известно от толкова отдавна

Вероятно това е мнението на онези, които отдавна имат готови отговори на всякакви житейски въпроси. Но всичко е ясно и може да се знае дълго време само от липса на знания. Всеки образован човек знае, че изучавайки всяка наука, всяка сфера на живота, изучавайки нейните закони, ние се убеждаваме всеки път, че „всичко не е толкова трудно, колкото си мислим – всичко е много по-сложно“. И е невъзможно да разбереш този свят и другите хора в него, опитвайки се да притиснеш индивидуалния, уникален и динамичен свят на всеки човек в неговата собствена мирогледна схема. И когато мъдрият Сократ каза: „Знам само, че нищо не знам“, той не беше хитър. А. Камю веднъж каза: „Мислещият човек обикновено се опитва да съгласува представата си за нещата с нови факти, които го опровергават.

Някои хора се плашат от префикса „пси“ в думата „психология“

Идеята за тази наука в съзнанието им е тясно преплетена с думите „псих“, „психиатрична болница“, „психиатрия“. Много упорито е мнението, че психологията се занимава само с психични разстройства, че целта й е да ги намери във всеки, който търси помощ. В превод от гръцки „психея“ означава „душа“. Психологията, т.е. науката за душата съществува за самопознание. Само като разберете душата си, можете да разберете цялата сложност, цялата оригиналност и уникалност на другите хора и да ги приемете.

НИСКОТО САМОЧУВСТВИЕ – КАК СЕ ОТРАЗЯВА НА ЖИВОТА НИ?

Ниското самочувствие може да разяде живота. Хората с високо самочувствие ценят себе си повече и полагат повече грижи за своето здраве и благополучие. Те също клонят към групата на щастливите хора. Това са двете причини, поради които самочувствието е свързано с по-продължителния живот. Според едно проучване, проведено сред обитателите в частна клиника, които са били в равностойно физическо състояние, пациентите с по-високо самочувствие и по-слабо изразена депресия живеели по-дълго.

Ако смятате, че имате ниско самочувствие, то има няколко положителни стъпки, които можете да предприемете, за да го повдигнете. Започнете със съставяне на списък на вашите силни страни, но не бъдете прекалено взискателни към себе си. След като съставите списъка важно е да изоставите скромността и да се поздравявате често за тези черти всеки ден.
Друг много добър начин да подсилите самочувствието си е да усвоите някое ново умение: оригами – изкуството да създаваш образи, сгъвайки хартия, да свирите на музикален инструмент или парашутизъм, всъщност няма значение какво ще изберете, но го приемете сериозно и го практикувайте докато можете да го правите добре, за да извлечете най-голяма полза от него.
Правенето на добри дела за другите също увеличава самочувствието ви – намерете една група от общността, в която да се включите като доброволец – за предпочитане такава, която да отговаря на интересите ви. Възможността да лъснете ореола си чрез подпомагане на другите е един от най-мощните начини да си изградите самочувствие.
И накрая, отделяйте от времето си за правилните хора и избягвайте хората, които застрашават самочувствието ви като се държат негативно към вас или пък вие мислите, че са по-високостоящи от вас. Веднъж намерили подходящите хора, влезте в тяхната компания. Освен, че ще имате огромна полза, ще видите и колко добре ще се почувствате.
Самочувствието също така е свързано с оптимизма. Едно добре известно проучване в клиника „Мейо“ показва, че оптимистите живеят средно около 8 години по-дълго отколкото песимистите. Неотдавна се установи също, че при оптимистите има 50 процента по-малка вероятност да умрат преждевременно. Възрастните хора оптимисти имат по-добре функционираща имунна система от възрастните хора – песимисти, така че надеждата може да задържи болестта на разстояние. Оптимизма също ви помага да се справите с болестта, докато песимистите са склонни да вярват, че „нищо от това, което правя няма да помогне“ и се отнасят по-пасивно към здравето си. Изследванията показват, че оптимизмът помага много при сърдечни заболявания и например намалява вероятността от ангина пекторис или сърдечен инфаркт. По подобен начин надеждата е мощно оръжие при пациенти с ракови заболявания и може значително да повлияе на дължината на живота на пациента.
Как да стана оптимист?
– Избягвайте фокусирането само върху негативните неща и персонализирането, самообвиняването за някои лоши прояви.
– Избягвайте чувството за катастрофалност, винаги да очаквате най-лошото и поляризирането – разглеждане на нещата като винаги или само добри или само лоши, без нюанси между тях.
Какво да направя?
– Научете се да разпознавате и избягвате негативни форми на мислене.
– Търсете добрите неща, без значение колко малки или малко са те и ги ценете.
– Опитайте се да намалите лошите неща, справяйте се с тях и карайте напред.
– Излизайте в компания на оптимисти и се надявайте, че тяхното отношение ще се предаде върху вас.

Център за Психотерапия „Промяна“

СТРАХЪТ И САМОЗАЩИТАТА

Всеизвестни са следните истина за страха, но нека въпреки всичко ги повторим и поразсъждаваме върху тях:
– Страхът ни управлява повече, отколкото си представяме.
– Страхуваме се: Да загубим това, което имаме и да не получим желаното. От мнението на другите или че ще загубим одобрението на приятелите си и тн.
– Страховете растат, защото отказваме да се изправим срещу тях.
– Страховете викат опасността.
– Страхът води до загуба на самоувереността и на умението да разчитаме на себе си.
– Трябва да изследваме страховете си и да ги загърбим
– Бъдете воин, а не се тревожете.
– Безстрашието идва, когато се подчиним на по-висша сила.
Съвременният човек е изпълнен със страхове, но не ги изследва. Всъщност ние самите си ги създаваме. Скриваме ли ги вътре в себе си, не е изключено да станем невротици. Задължително е да се научим да спираме и да разглеждаме страховете си. Непроучените страхове продължават да растат в нас и да ни правят по-слаби. Страхът е резултат от човешкото его и от невежеството.
Най-големият страх е този от смъртта. Един ден всики ще умрем. Ако знаем нещо за философията на смъртта и за процеса на умиране, то този страх ще отпадне и ще пристъпим към последния си час по различен начин. Смъртта е продължение и разширяване на съня. Спането ни спасява от определени видове напрежение, а смъртта ни избавя от стреса на живота. Трябва да го разберем и да преодолеем страха от смъртта.
Обикновено подхранването на даден страх поражда още боязън. Ако систематично анализираме страховете си обаче, ще си дадем сметка, че те имат две лица: или се боим, че няма да получим каквото искаме, или ни е страх, че ще загубим онова, което притежаваме. Тези дълбоко вкоренени страхове издигат стена около себе си и не ни позволяват да се радваме на живота. От сутрин до вечер съзнателно бдим над себе си и се защитаваме, независимо какво се случва на другите.
Страхът вика опасността. Когато и да ни обземе страх ние приканваме опасността, като си я представяме в умовете си и се подготвяме психически за нея. Именно затова страхове, които остават неизлекувани, се засилват все повече всеки ден, докато накрая загубим самоувереността си. Щом се поддадем на отрицателни нагласи и станем пасивни и боязливи, викаме опасността при себе си. Не бива да се предаваме под натиска на страховете си.