КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГНЕВА

Гневът присъства в живота на почти всеки човек. Децата изпитват гняв, юношите изпитват гняв, възрастните изпитват гняв. Много често гневните чувства играят незначителна роля в живота ни и не представляват някакъв проблем. Ние просто изпускаме парата и преставаме да се ядосваме. Захващаме се отново със собствените си работи и всичко е наред. При зависимите нещата обикновено не стоят по този начин, особено ако сме се обвързали с някой алкохолик, наркоман или човек с друг подобен проблем. В тези случаи гневът може да завладее огромна част от живота ни. Той би могъл да се превърне в начин на живот. И човекът с проблем и цялото му семейство може да са завладени от честа ярост.

Никой никога не успява да изпусне достатъчно пара. Дори и да не крещим, дори и да се преструваме, че не сме ядосани, ние сме изпълнени с негодувание. То се чете в погледа и в жестовете ни. Враждебността се е спотаила в нас и само дебне за удобна възможност да излезе на повърхността. Понякога гневът избухва като бомба, но дори и след това не се изчерпва. Гневът не изчезва. Проблемите остават нерешени а ядът продължава да бушува в нас.

Макар, че гневът е често възникваща емоция, справянето с него съвсем не е лесно. Повечето хора не са се научили да работят върху гневните си чувства, тъй като околните просто са им показвали как се справят с гнева, но не са ги обучавали. А и най-често хората ни показват съвсем неподходящи начини, тъй като и самите те не са сигурни как точно става това.

Най-разпространените митове за гнева са следните:

• Не е редно да изпитваме гняв.
• Гневът е загуба на време и енергия.
• Добрият човек никога не изпитва гняв.
• Ако сме обзети от гняв, трябва веднага да се отървем от него.
• Ако се ядосаме, ще загубим контрол и просто ще се побъркаме.
• Хората ще ни изоставят, ако им се ядосаме.
• Другите хора са длъжни никога да не изпитват гняв към нас.
• Ако някой ни се е ядосал, сигурно сме извършили нещо нередно.
• Ако околните изпитват гняв към нас, значи ние сме виновни за това и сме длъжни да се погрижим за чувствата им.
• Ако ние изпитваме гняв към някого, значи той е виновен за това и е длъжен да се погрижи за чувствата си.
• Ако изпитваме гняв към някого, това означава, че връзката ни е изчерпана и трябва да се разделим.
• Ако сме се ядосали на някого, това означава, че трябва да накажем този човек, задето ни е вбесил.
• Ако сме ядосани на някого, това означава, че човекът трябва веднага да престане да се държи по този начин, за да можем да се успокоим.
• Когато сме ядосани, трябва да ударим някого или да счупим нещо.
• Когато сме ядосани, трябва да крещим и да се караме с хората.
• Ако изпитваме гняв към някого, значи вече не го обичаме.
• Ако някой изпитва гняв към нас, значи вече не ни обича.
• Грях е да изпитваш гняв.
• Можем да изпитваме гняв само ако имаме основателна причина за това.

Много хора обикновено се страхуват от собствения си гняв и от гнева на околните. Може би някои от нас вярват в един или повече от изброените митове, а може би имат някакви други причини да изпитват страх от гнева. Възможно е някой да ни е ударил или по друг начин да е злоупотребил с нас в яда си. Възможно е самите ние да сме ударили някого или по друг начин да сме му навредили, докато сме били ядосани. Понякога самата енергия, която блика от човек, изпаднал в ярост, е доста стряскаща.

Ние обикновено реагираме и на собствения и на чуждия гняв. Това е провокираща емоция, която даже може да бъде заразна. Изпълнени сме с гнева, който е част от реакцията на печал. Обзети сме и от гнева, свързан с фазата на преследване от процеса на спасяване или грижа за другите. Мнозина от нас се заплитат и не могат да се измъкнат от този ъгъл на триъгълника. Случва се да бъдем завладени от неоправдан гняв, който може да бъде напълно безпричинен или предизвикан от реактивно, апокалиптично мислене – всички онези „длъжен съм да….“, „това е ужасно“, „аз никога….“, „той винаги…..“ Постоянно оправдаваме гнева си с аргументи от типа: „Кой не би побеснял, ако някой постъпи с него по този начин.“ Чувството на гняв често служи за прикритие на болката и страха ни. Тъгата и уплахата обикновено се превръщат в гняв, а повечето от нас са ужасно огорчени и уплашени. Вината също може да бъде източник на гняв. Независимо дали са оправдани или безпочвени, угризенията лесно се превръщат в гневни чувства.

Друга разновидност е реактивният гняв. При него ние се ядосваме, защото другият се е ядосал. Той от своя страна, още повече се вбесява и съответно ние изпитваме още по-силен гняв. В крайна сметка всички са ужасно ядосани и никой не е сигурен каква е причината. Важното е, че всеки е обзет от гняв и се чувства виновен от това. Много често предпочитаме да бъдем ядосани. По този начин се чувстваме по-малко уязвими и по-силни. Гневът ни служи като щит. Ако сме ядосани, няма да изпитваме болка или страх или поне околните няма да забележат това.

За съжаление мнозина от нас просто няма къде да се дянат с целия този гняв. Преглъщаме го, държим си езика зад зъбите, стягаме се, стомахът ни се свива, оставяме го да бушува в ума ни, бягаме от него, гълтаме хапчета или се опитваме да го залъжем със сладкиши. Самообвиняваме се, превръщаме гнева си в депресия или просто не знаем какво да правим с него.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“