фобии Tag

СТРАХЪТ И САМОЗАЩИТАТА

Всеизвестни са следните истина за страха, но нека въпреки всичко ги повторим и поразсъждаваме върху тях:
– Страхът ни управлява повече, отколкото си представяме.
– Страхуваме се: Да загубим това, което имаме и да не получим желаното. От мнението на другите или че ще загубим одобрението на приятелите си и тн.
– Страховете растат, защото отказваме да се изправим срещу тях.
– Страховете викат опасността.
– Страхът води до загуба на самоувереността и на умението да разчитаме на себе си.
– Трябва да изследваме страховете си и да ги загърбим
– Бъдете воин, а не се тревожете.
– Безстрашието идва, когато се подчиним на по-висша сила.
Съвременният човек е изпълнен със страхове, но не ги изследва. Всъщност ние самите си ги създаваме. Скриваме ли ги вътре в себе си, не е изключено да станем невротици. Задължително е да се научим да спираме и да разглеждаме страховете си. Непроучените страхове продължават да растат в нас и да ни правят по-слаби. Страхът е резултат от човешкото его и от невежеството.
Най-големият страх е този от смъртта. Един ден всики ще умрем. Ако знаем нещо за философията на смъртта и за процеса на умиране, то този страх ще отпадне и ще пристъпим към последния си час по различен начин. Смъртта е продължение и разширяване на съня. Спането ни спасява от определени видове напрежение, а смъртта ни избавя от стреса на живота. Трябва да го разберем и да преодолеем страха от смъртта.
Обикновено подхранването на даден страх поражда още боязън. Ако систематично анализираме страховете си обаче, ще си дадем сметка, че те имат две лица: или се боим, че няма да получим каквото искаме, или ни е страх, че ще загубим онова, което притежаваме. Тези дълбоко вкоренени страхове издигат стена около себе си и не ни позволяват да се радваме на живота. От сутрин до вечер съзнателно бдим над себе си и се защитаваме, независимо какво се случва на другите.
Страхът вика опасността. Когато и да ни обземе страх ние приканваме опасността, като си я представяме в умовете си и се подготвяме психически за нея. Именно затова страхове, които остават неизлекувани, се засилват все повече всеки ден, докато накрая загубим самоувереността си. Щом се поддадем на отрицателни нагласи и станем пасивни и боязливи, викаме опасността при себе си. Не бива да се предаваме под натиска на страховете си.

НИЕ СЕ ПЛАШИМ НАЙ-МНОГО ОТ ТОВА, КОЕТО НЕ ЗНАЕМ

Човек се страхува от неизвестното, от новото, от това, за което нищо не знае. Всяко събитие, което ни изкарва от зоната ни на комфорт, може да отключи неподозирани страхове в нас. Но ако не намерим начин да ги преодолеем, ще продължим да се движим в кръг.

Знанието е универсално средство за преодоляване на всеки страх. То ни показва, че се притесняваме излишно, че рисковете не са толкова големи, че можем да се справим. Когато не сме наясно с това какво да очакваме, е нормално да се плашим и да подхождаме предпазливо и несигурно.

Затова всеки трябва да изследва своите страхове, да ги разбира и да ги опознава. Колкото по-информирани сме, толкова по-спокойно ги приемаме.

Знанието ни позволява да видим реалността, а не да живеем в мрачни прогнози за бъдещето. То може да победи всеки страх.

Страховете ни влияят по различен начин в зависимост от предишния ни опит, образованието, личната самооценка и дори от гените. Има хора, които се справят по-лесно с притесненията си от неизвестното и успяват да преодолеят несигурността си по един интелигентен начин. А други допускат страхът да обземе всички аспекти от живота им и да превърне всеки ден в болезнено изпитание.

Когато за първи път се сблъскаме с нещо ново, то ни плаши, защото не сме го преживели. Липсата на опит може да компенсираме единствено със знания. Те могат да успокоят повечето ни притеснения и да ни подготвят за това, което можем да очакваме.

Страхът често е провокиран и от невъзможността ни да контролираме събитията. Това ни кара да се чувстваме безпомощни и слаби. Как ще реагираме на промените зависи от нашия опит, знания и ситуационни сигнали.

Страхът, фокусиран само върху негативните страни на ситуацията, може да превърне всеки иначе дребен проблем в такъв с огромни размери.

СТРАХ ОТ ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ: КАК ДА НЕ СЕ ТРЕВОЖИМ. НАЧИНИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ.

Не всеки може да говори пред голяма аудитория. Това изисква специална самоувереност, страст и желание да бъдете в центъра на вниманието. Понякога се случва хората просто да излязат на „сцената“ и да говорят за нещо (например на работна презентация или да защитят диплома). Някои искат да излязат от зоната си на комфорт и да излъчат своите идеи пред света. В такива ситуации страхът от публично говорене и сцената може да бъде истински проблем.

Страхът да говорите пред публика се нарича глософобия. Отбелязвам, че това не се отнася до естественото вълнение, а по-точно до паническа атака преди събитие с някакво значение. Въпреки значението на случващото се, броя на зрителите, човек може да изпита такова непреодолимо безпокойство, че не е възможно да се кажат и две думи. По един или друг начин хората винаги се притесняват, преди да излязат пред обществеността.

Този тип опит е вграден в нас на подсъзнателно ниво. Във време, когато хората трябваше да ловуват едри животни, за да се хранят и затоплят, успехът зависи от екипната работа. Необходимостта да се почувстваме част от „племето“ остава досега с нас, следователно, излизайки сами на сцената, изпитваме дискомфорт. Така ние някак се отделяме от останалата част от обществото.

Паниката в този случай е абсолютно нормална емоция. Разликата е, че за начинаещ може да се превърне в разрушителен проблем, а в ръцете на опитен оратор може да се превърне в мощен инструмент и дори да се трансформира в харизма. Освен това вълнението е мотивация, която кара оратора да работи по-усърдно, да се подготвя и да се развива. Отсъствието на такава фобия би породило донякъде безотговорност или мързел. Приемете фобията като истински подарък, който ви позволява да се представите възможно най-добре.

Как да се справим със сценичния страх и да преодолеем публичното вълнение: страх от публично говорене

Фобичното състояние започва да измъчва говорителя много преди събитието на изявата. Продължава по време на директен контакт с публиката, причинявайки психологически шок. Тревожността може да възникне поради нежелание да чуваме критика, подигравки, несигурност във външната ни привлекателност и компетентност. Тези атаки не зависят от самата публика. Дискомфортът задължително се придружава от физически симптоми (треперене в крайниците, ускоряване на сърдечния ритъм, нарушаване на стомашно-чревния тракт, треска).

Видове страх от сцената и публичното изказване: начини за преодоляването им

Специалистите различават няколко вида на тази фобия. Те са подобни по симптоми, но се различават в самите източници на страх. За да разберете как да се справите с даден проблем, трябва да определите конкретната форма, в която той се появява. Понякога това изисква помощта на професионалист.

• Пейрафобията е ужас пред публика.
• Вербофобия – безпокойство преди говорене.
• Лалофобията е страх от нарушена дикция, заекване.

Преди началото на събитието при глософобия могат да се появят следните реакции на тялото към стреса:

• зачервяване или побеляване на кожата;
• нервността се отразява в жестовете;
• нарушение на червата;
• неконтролируем смях;
• прекомерно изпотяване;
• сухота в устата
• гадене;
• сърцебиене;
• тремор на гласните струни;
• мускулни крампи;
• състояние на припадък;
• промени в изражението на лицето;
• треска;
• повишаване на налягането;
• „Бучка” в гърлото;
• проблеми с речта, гласа;
• изтръпване на крайниците.

Как да преодолеете вълнението и страха да говорите на публично място, да не се страхувате да излезете на сцената и да не се притеснявате: 14 правила

Опитайте да промените отношението си към безпокойството. Приемайте го не като бариера, а като източник на енергия. Емоционалният опит кара тялото да работи по-активно, по-интензивно на психофизиологично ниво. Възбудата засилва кръвообращението, което означава, че мозъкът функционира по-бързо, по-ясно. Но за това не е необходимо да се фокусирате върху паниката си.

• Опитайте се да си спомните от какво сте се страхували преди, а сега го правете с лекота и позитив. Достъпът до аудиторията също е потенциален източник на нови възможности.
• Винаги бъдете готови да говорите и да работите с публиката. Трябва да имате подготвен план, който ще ви позволи да се чувствате уверени, да държите ситуацията под контрол. Уверете се, че тя е гъвкава и отразява само ключови моменти и не представлява строг сценарий без право на промяна. Разберете добре темата, така че никакви въпроси от публиката да не ви изплашат.
• Разгледайте всички организационни въпроси. Какво трябва да има на сцената по време на вашата реч? Ще имате ли нещо в ръцете си? Как да промените слайдовете, да не се объркате в картите? Как да държите микрофона? Максималната подготовка е знак за професионализъм.
• Бъдете експерт в това, което говорите. Само увереността в собствените познания ще помогне да се избегне тревожността и напрежението. Общувайте с публиката, възприемайте представянето си като възможност да споделите опита си с публиката.
• Практикувайте пред огледалото, слушайте диктофона, репетирайте с приятели и роднини. Ако речта ви има ограничение във времето, подгответе се да го спазите. Когато репетирате, приближете тренировката възможно най-близо до реалността: облечете същите дрехи, с които ще сте на събитието и тн.
• Напишете кратко резюме на речта си, за да разберете за какво искате да говорите.
• Изберете тесни, конкретни теми. В широката среда е лесно да се объркате, да се изгубите, да тръгнете по грешния път.
• Използвайте познати зрителни понятия.
• Подгответе си листове с информация: те могат да ви бъдат подкрепа по време на самото събитие или да помогнат в процеса на запаметяване на информация.
• Какво се случва, ако речта ви приключи по-рано? Или ако нямате достатъчно време? Бъдете подготвени за тези ситуации.
• Не забравяйте да вземете часовник със себе си, за да контролирате скоростта на речта и да разберете кога трябва да завършите мисълта си.
• Направете първите стъпки за борба с фобията в най-удобните условия. Не скачайте в басейна с главата надолу и веднага да отидете при огромна публика. Тренирайте в малки, приятелски вечери.

Център за Психотерапия „Промяна“ 

ФОБИИ И ПАНИЧЕСКИ АТАКИ – ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ

„Който се бои от нещо, му дава власт над себе си.“

Клаустрофобия, арахнофобия, агорафобия, страх от височини – списъкът може да продължава до безкрай. Това са драматичните страхове, в буквалния смисъл. Филмите на ужасите оказват силно въздействие върху нервната ни система, активирайки първичните страхове. Човек, парализиран от фобия, живее като в ядрен реактор. Някой само трябва да натисне бутона и верижната реакция се задвижва. Неспособен да я спре, той може единствено да наблюдава безпомощно или да се потопи напълно в абсолютния ужас на конкретната фобия.

Работата с добър психотерапевт често може да ви помогне да откриете първопричината за фобията си и да разработите нови поведенчески подходи за контролирането й. Въпросът е как бихте могли да използвате интелигентността на системата ум/тяло, за да изпълните своя свят с по-голямо усещане за безопасност?

Най-често страничният ефект на фобиите е, че избягвате места и ситуации, които активират реакцията ви. Не се качвате в асансьор. Не ходите в супермаркети, нито на планина. Това, естествено, ограничава възможностите в живота ви. Не е необичайно лекият страх да се разрасне до такава степен, че нищо да не ви изглежда безопасно извън дома ви. Накрая отбягвате всичко и затваряте вратата не само за житейските несгоди, но и за удоволствията в живота. Всяка фобия произтича от здравословна страхова реакция на опасността. Ако скочим от скала ще загинем. И наистина е възможно човек да умре, ако заседне в асансьор. Но при клаустрофобичната реакция ответният ви механизъм е като пощурял. Изследвания върху болката показват, че различните хора изпитват различна по сила и вид болка при едни и същи наранявания или болести. Според една теория не действителното увреждане на тъканта предизвиква болката, а начинът, по който нервната система реагира и сигнализира на организма.

Сравнително новата област на психоневроимунологията се заема с изучаването на тази връзка между ума/тялото и благополучието и болестта. Ако разделите термина „психоневроимунология“ на съставните му части, той буквално означава: „Как умът се свързва с имунната система“. В началото на 80-те години няколко блестящи учени-изследователи откриват невропептиди и неврорецептори в други части на тялото. Невропептидите според д-р Кандас Пърт – неортодоксален учен, открила рецептори за ендорфина в клетките, са „онези вещества, секретирани от мозъка и познати като медиатори на настроението и поведението…“ Тя откри, че тъкмо те „изпращат ясен сигнал….на раковите клетки чрез техните рецептори и ги карат да растат и да се предвижват или метастазират в други части на тялото“. Заедно с други учени проследи връзката на еднокринната система, която се състои от всички жлези с вътрешна секреция и произведените от тях хормони, с мозъка и имунната система.

За да положите началото на конструктивен лечебен процес, трябва да разберете и някои други аспекти на фобиите. Първият е реализирането на собствените пророчества. При всекиго има първи пристъп на паника. Шофирате по магистралата и изведнъж, без всякаква причина, изпитвате ужас. Сърцето ви започва да бие силно, над устните ви избива пот, ръцете ви започват да треперят. Отбивате встрани, седите и се тресете. После ви минава. Психически пристъпът на паника може да продължи само двадесет минути. Тогава тялото вече спира да произвежда адреналин. Винаги отминава. Но дори да го знаете, тялото ви не може да приеме тази рационална мисъл.

Затова, когато отново ви се налага да шофирате, започвате да мислите за случилото се предишния път. Изнервени сте още преди да излезете от къщи. Когато наближите мястото на магистралата, където се е случило, нервно предчувствие кара кокалчетата ви да побелеят от стискане на волана. Сдържате дъха си. И познайте – отново получавате пристъп. Щом шаблонът на паниката започне да се установява, тялото ви го прави част от програмата. Тази трансформация  е вторият важен фактор, който трябва да бъде разбран. Дори да се опитвате да си кажете: „Няма да откача, няма да получа пристъп на паника, докато шофирам“, тялото откликва на познатите стимули. То започва да отделя адреналина, необходим за възпроизвеждане на онова, което е възприело като част от шофирането. Започва необратима реакция. Паниката се превръща в навик, а шофирането във фобия. След като фобията стане привична, е само въпрос на време изобщо да престанете да шофирате…или да се качвате в асансьора. Накрая може въобще да не искате да излизате. Свободният избор отново е елиминиран.

Вярно е разбира се, че някои проблеми с паниката са следствие на химичен дисбаланс. Макар и тук да е възможно ситуацията да е като при въпроса „кокошката или яйцето“ – тоест дали паниката предизвиква хормонални проблеми или хормоналните проблеми са причина за паниката.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

гр. София

тел. 0886 444 024