страх Tag

СТРАХЪТ И САМОЗАЩИТАТА

Всеизвестни са следните истина за страха, но нека въпреки всичко ги повторим и поразсъждаваме върху тях:
– Страхът ни управлява повече, отколкото си представяме.
– Страхуваме се: Да загубим това, което имаме и да не получим желаното. От мнението на другите или че ще загубим одобрението на приятелите си и тн.
– Страховете растат, защото отказваме да се изправим срещу тях.
– Страховете викат опасността.
– Страхът води до загуба на самоувереността и на умението да разчитаме на себе си.
– Трябва да изследваме страховете си и да ги загърбим
– Бъдете воин, а не се тревожете.
– Безстрашието идва, когато се подчиним на по-висша сила.
Съвременният човек е изпълнен със страхове, но не ги изследва. Всъщност ние самите си ги създаваме. Скриваме ли ги вътре в себе си, не е изключено да станем невротици. Задължително е да се научим да спираме и да разглеждаме страховете си. Непроучените страхове продължават да растат в нас и да ни правят по-слаби. Страхът е резултат от човешкото его и от невежеството.
Най-големият страх е този от смъртта. Един ден всики ще умрем. Ако знаем нещо за философията на смъртта и за процеса на умиране, то този страх ще отпадне и ще пристъпим към последния си час по различен начин. Смъртта е продължение и разширяване на съня. Спането ни спасява от определени видове напрежение, а смъртта ни избавя от стреса на живота. Трябва да го разберем и да преодолеем страха от смъртта.
Обикновено подхранването на даден страх поражда още боязън. Ако систематично анализираме страховете си обаче, ще си дадем сметка, че те имат две лица: или се боим, че няма да получим каквото искаме, или ни е страх, че ще загубим онова, което притежаваме. Тези дълбоко вкоренени страхове издигат стена около себе си и не ни позволяват да се радваме на живота. От сутрин до вечер съзнателно бдим над себе си и се защитаваме, независимо какво се случва на другите.
Страхът вика опасността. Когато и да ни обземе страх ние приканваме опасността, като си я представяме в умовете си и се подготвяме психически за нея. Именно затова страхове, които остават неизлекувани, се засилват все повече всеки ден, докато накрая загубим самоувереността си. Щом се поддадем на отрицателни нагласи и станем пасивни и боязливи, викаме опасността при себе си. Не бива да се предаваме под натиска на страховете си.

НИЕ СЕ ПЛАШИМ НАЙ-МНОГО ОТ ТОВА, КОЕТО НЕ ЗНАЕМ

Човек се страхува от неизвестното, от новото, от това, за което нищо не знае. Всяко събитие, което ни изкарва от зоната ни на комфорт, може да отключи неподозирани страхове в нас. Но ако не намерим начин да ги преодолеем, ще продължим да се движим в кръг.

Знанието е универсално средство за преодоляване на всеки страх. То ни показва, че се притесняваме излишно, че рисковете не са толкова големи, че можем да се справим. Когато не сме наясно с това какво да очакваме, е нормално да се плашим и да подхождаме предпазливо и несигурно.

Затова всеки трябва да изследва своите страхове, да ги разбира и да ги опознава. Колкото по-информирани сме, толкова по-спокойно ги приемаме.

Знанието ни позволява да видим реалността, а не да живеем в мрачни прогнози за бъдещето. То може да победи всеки страх.

Страховете ни влияят по различен начин в зависимост от предишния ни опит, образованието, личната самооценка и дори от гените. Има хора, които се справят по-лесно с притесненията си от неизвестното и успяват да преодолеят несигурността си по един интелигентен начин. А други допускат страхът да обземе всички аспекти от живота им и да превърне всеки ден в болезнено изпитание.

Когато за първи път се сблъскаме с нещо ново, то ни плаши, защото не сме го преживели. Липсата на опит може да компенсираме единствено със знания. Те могат да успокоят повечето ни притеснения и да ни подготвят за това, което можем да очакваме.

Страхът често е провокиран и от невъзможността ни да контролираме събитията. Това ни кара да се чувстваме безпомощни и слаби. Как ще реагираме на промените зависи от нашия опит, знания и ситуационни сигнали.

Страхът, фокусиран само върху негативните страни на ситуацията, може да превърне всеки иначе дребен проблем в такъв с огромни размери.

СТРАХ ОТ ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ: КАК ДА НЕ СЕ ТРЕВОЖИМ. НАЧИНИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ.

Не всеки може да говори пред голяма аудитория. Това изисква специална самоувереност, страст и желание да бъдете в центъра на вниманието. Понякога се случва хората просто да излязат на „сцената“ и да говорят за нещо (например на работна презентация или да защитят диплома). Някои искат да излязат от зоната си на комфорт и да излъчат своите идеи пред света. В такива ситуации страхът от публично говорене и сцената може да бъде истински проблем.

Страхът да говорите пред публика се нарича глософобия. Отбелязвам, че това не се отнася до естественото вълнение, а по-точно до паническа атака преди събитие с някакво значение. Въпреки значението на случващото се, броя на зрителите, човек може да изпита такова непреодолимо безпокойство, че не е възможно да се кажат и две думи. По един или друг начин хората винаги се притесняват, преди да излязат пред обществеността.

Този тип опит е вграден в нас на подсъзнателно ниво. Във време, когато хората трябваше да ловуват едри животни, за да се хранят и затоплят, успехът зависи от екипната работа. Необходимостта да се почувстваме част от „племето“ остава досега с нас, следователно, излизайки сами на сцената, изпитваме дискомфорт. Така ние някак се отделяме от останалата част от обществото.

Паниката в този случай е абсолютно нормална емоция. Разликата е, че за начинаещ може да се превърне в разрушителен проблем, а в ръцете на опитен оратор може да се превърне в мощен инструмент и дори да се трансформира в харизма. Освен това вълнението е мотивация, която кара оратора да работи по-усърдно, да се подготвя и да се развива. Отсъствието на такава фобия би породило донякъде безотговорност или мързел. Приемете фобията като истински подарък, който ви позволява да се представите възможно най-добре.

Как да се справим със сценичния страх и да преодолеем публичното вълнение: страх от публично говорене

Фобичното състояние започва да измъчва говорителя много преди събитието на изявата. Продължава по време на директен контакт с публиката, причинявайки психологически шок. Тревожността може да възникне поради нежелание да чуваме критика, подигравки, несигурност във външната ни привлекателност и компетентност. Тези атаки не зависят от самата публика. Дискомфортът задължително се придружава от физически симптоми (треперене в крайниците, ускоряване на сърдечния ритъм, нарушаване на стомашно-чревния тракт, треска).

Видове страх от сцената и публичното изказване: начини за преодоляването им

Специалистите различават няколко вида на тази фобия. Те са подобни по симптоми, но се различават в самите източници на страх. За да разберете как да се справите с даден проблем, трябва да определите конкретната форма, в която той се появява. Понякога това изисква помощта на професионалист.

• Пейрафобията е ужас пред публика.
• Вербофобия – безпокойство преди говорене.
• Лалофобията е страх от нарушена дикция, заекване.

Преди началото на събитието при глософобия могат да се появят следните реакции на тялото към стреса:

• зачервяване или побеляване на кожата;
• нервността се отразява в жестовете;
• нарушение на червата;
• неконтролируем смях;
• прекомерно изпотяване;
• сухота в устата
• гадене;
• сърцебиене;
• тремор на гласните струни;
• мускулни крампи;
• състояние на припадък;
• промени в изражението на лицето;
• треска;
• повишаване на налягането;
• „Бучка” в гърлото;
• проблеми с речта, гласа;
• изтръпване на крайниците.

Как да преодолеете вълнението и страха да говорите на публично място, да не се страхувате да излезете на сцената и да не се притеснявате: 14 правила

Опитайте да промените отношението си към безпокойството. Приемайте го не като бариера, а като източник на енергия. Емоционалният опит кара тялото да работи по-активно, по-интензивно на психофизиологично ниво. Възбудата засилва кръвообращението, което означава, че мозъкът функционира по-бързо, по-ясно. Но за това не е необходимо да се фокусирате върху паниката си.

• Опитайте се да си спомните от какво сте се страхували преди, а сега го правете с лекота и позитив. Достъпът до аудиторията също е потенциален източник на нови възможности.
• Винаги бъдете готови да говорите и да работите с публиката. Трябва да имате подготвен план, който ще ви позволи да се чувствате уверени, да държите ситуацията под контрол. Уверете се, че тя е гъвкава и отразява само ключови моменти и не представлява строг сценарий без право на промяна. Разберете добре темата, така че никакви въпроси от публиката да не ви изплашат.
• Разгледайте всички организационни въпроси. Какво трябва да има на сцената по време на вашата реч? Ще имате ли нещо в ръцете си? Как да промените слайдовете, да не се объркате в картите? Как да държите микрофона? Максималната подготовка е знак за професионализъм.
• Бъдете експерт в това, което говорите. Само увереността в собствените познания ще помогне да се избегне тревожността и напрежението. Общувайте с публиката, възприемайте представянето си като възможност да споделите опита си с публиката.
• Практикувайте пред огледалото, слушайте диктофона, репетирайте с приятели и роднини. Ако речта ви има ограничение във времето, подгответе се да го спазите. Когато репетирате, приближете тренировката възможно най-близо до реалността: облечете същите дрехи, с които ще сте на събитието и тн.
• Напишете кратко резюме на речта си, за да разберете за какво искате да говорите.
• Изберете тесни, конкретни теми. В широката среда е лесно да се объркате, да се изгубите, да тръгнете по грешния път.
• Използвайте познати зрителни понятия.
• Подгответе си листове с информация: те могат да ви бъдат подкрепа по време на самото събитие или да помогнат в процеса на запаметяване на информация.
• Какво се случва, ако речта ви приключи по-рано? Или ако нямате достатъчно време? Бъдете подготвени за тези ситуации.
• Не забравяйте да вземете часовник със себе си, за да контролирате скоростта на речта и да разберете кога трябва да завършите мисълта си.
• Направете първите стъпки за борба с фобията в най-удобните условия. Не скачайте в басейна с главата надолу и веднага да отидете при огромна публика. Тренирайте в малки, приятелски вечери.

Център за Психотерапия „Промяна“ 

УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ И ПРЕДОТВРАТИМ ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО?

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПАНИК АТАКИТЕ

ЗАД ВСЕКИ СТРАХ СТОИ УСПЕХЪТ – КАК ДА ПРЕМАХНЕТЕ ТРЕВОГИТЕ, КОИТО ВИ ЗАДЪРЖАТ

Винаги изглежда, че между нас и мечтите ни има планина. Хората, които искат да постигнат нещо голямо, да достигнат възвишена цел или да започнат нещо ново, често се колебаят, преди да предприемат скока. Това малко колебание е наред – не е разумно да се прави нещо монументално, без да се прави пауза.

Колебанието се превръща в проблем, когато се превръща в страх или тревожност, които ви пречат да правите нещо, което сте напълно способни да направите. Ако страхът стои на пътя на вашия успех, време е да оцените ситуацията, да работите за разрешаването на този страх и да направите това, за което винаги сте мечтали да направите.

Признайте, че се страхувате

Повечето хора не искат да признаят, че страхът е основен компонент, който ги отделя от техните цели. Те ще излязат със списък на алтернативните извинения, но тези извинения и оправдания често не са реални. Понякога извиненията са проблеми, които първо трябва да бъдат решени или случаи, при които малко творческо мислене може да доведе до перфектно решение. Ако вашите извинения не са толкова рационални при допълнително изследване, трябва да признаете, че се чувствате малко уплашен и страхът ви е завладял. Няма от какво да се срамуваме – това се случва на всички.

Запитайте се защо се плашите

Осъзнаването, че се страхуваш е „от какво“. „Защо“ е още по-важно, тъй като тук ще намерите решението. Защо се страхувате да продължите напред със страхотната си идея, молбата си за повишение или да продължите образованието си? 

За много хора това е страхът да не успее. Това е още по-вярно, когато целта изисква пари. Никой не иска да се чувства така, сякаш е изоставил семейството си чрез присвояване на средства и никой не иска след това, да се чувства неуспял и провален.

В действителност винаги има риск от провал във всичко. Има риск, че можете да прегорите вашите макарони със сирене! Ако се научите да приемате, че съществува риск и да разберете какво можете да направите, за да го смекчите или сведете до минимум, ще улесните процеса. Останете внимателни, но помислете колко контрол имате в действителност. Използвайте здравословни механизми за справяне с вашата тревожност и работете със своите грижи с рационална мисъл.

Потърсете вдъхновение от други хора

Намерете някой, който вече е направил това, което сте си поставили за цел. Не е нужно да го познавате лично. Може би са пуснали книга или са направили TED беседа или интервю за списание как са постигнали други хора това, което са искали. Ако целта ви е за нещо по-малко, като придвижване нагоре по кариерната стълбица, може да имате колега, който е постигнал успех и би бил готов да поговори с вас за това.

Ако използвате съветите им, ще имате по-малко причини да се чувствате притеснени или уплашени. Вероятно ще ви дадат съвета, който би бил полезен. Можете да се поучите от техните неуспехи и грешки и да предотвратите възможността да се спънете или да тръгнете по грешния път. Мъдростта на другите е безценен инструмент.

Направете малки, изпълними стъпки

Намерете нещо в ситуацията, което можете да контролирате, и се съсредоточете върху това нещо. Това е много заземен ритуал за тревожни хора и може да ви помогне да спечелите по-голямо доверие във всеки даден сценарий.

Какви малки неща можете да направите, които ще ви помогнат да успокоите безпокойството си? Да речем, че целта ви е да започнете собствен бизнес, но се притеснявате, че няма да имате достатъчно пари, за да стартира нормално. Може би бихте могли да водите дневник за разходите и да добиете по-добра представа къде отиват парите ви. Ако можете да направите лични бюджетни съкращения и да спестите, за да представите значителна част от собствения си капитал, за бизнеса, може да избегнете взимането на заеми и кредити.

Подгответе и укрепете себе си

Измислете резервни планове и алтернативни стратегии. Да се ​​надяваме, никога няма да ви се наложи да ги използвате. Това ще ви даде спокойствие да знаете, че имате алтернативна посока или решение в режим на готовност. В случай че първият ход, който направите, не се отразява по начина, по който сте предвидили, няма да сте толкова уплашени, тъй като имате резервен вариант . Успешните хора наистина са добри в жонглирането – създателите на YouTube първоначално искаха да направят услуга за видео запознанства. Днешният YouTube е цялостен продукт и всичко това е така, защото те използваха резервния си план.

Направете своя път към върха, стъпка по стъпка

Разбийте по-голямата си цел на много малки, постижими парчета. Наградете се за всеки успех, който преживявате. Постоянното положително подсилване ще ви помогне да намалите безпокойството си. Отделете няколко мига, за да разпознаете кога нещата вървят добре, дори ако се движите към голямото си постижение с бавен и премерен темп. С времето тревожността бавно ще избледнее. Ще започнете да очаквате успеха, който заслужавате.

Може да ви отнеме известно време, за да победите напълно страха и да изживеете мечтите си – никой не изгражда империя за една нощ. Разпознаването на страховете ви, контролирането на това, което можете да контролирате, и виждането на плодовете на вашия труд ще ви помогне да продължите по правилния път.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

КАК ДА ДОБИЕМ АНТИ-ТРЕВОЖЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ

Вашите мисли са такива каквито смятате, защото чувствата ви са повлияни до много голяма степен от това какво мислите. Чувството на тревожност увеличава шансовете ви да изживеете тревожно-провокативни мисли. Тревожните мисли могат да увеличат тревожните чувства и да образуват порочен кръг. Можете да помогнете на себе си като се изправите срущу страховете си, като приемете начина на мислене, който очертаваме в тази част.

• Мислете реалистично за вероятността от лоши събития

Ако имате някакъв вид проблем, вероятно прекарвате много време в тревоги за лоши неща, които могат да се случат на вас или на тези, които обичате. Колкото повече съсредоточавате вниманието си върху негативните събития и притеснения за това, че лошите неща са зад ъгъла, толкова по-вероятно ед а повярвате, че те наистина ще се случат.

Доказването със сигурност, че тези лоши събития няма да се случат няма да е толкова лесно, но пък можете да узнаете, че сте склонни да надцените вероятността от случването на лоши неща. Нагласете мисленето си в съответствие с противовеса на тази тенденция. Уравновесяването на начина на мислене не като да карате колело с балансирано в ляво кормило – за да карате по права линия вие трябва да завъртите кормилото на дясно, иначе ще продължите посоката си в ляво. Ако имате склонност винаги да си представяте най-лошото, изправете мисленето си като обмислено приемете, че нещата ще бъдат добре и нищо страшно няма да се случи.

• Избягвайте крайното мислене

Нещата от типа „ужасно“, „много лошо“, „отвратително“ или „краят на света“, допълнително наливат масло в огъня. Повтаряйте си, че няколко неща са наистина толкова ужасни и вместо това, оценявате нещата по-точно като „лоши“, „нещастни“, „неприятни“, но не и „краят на света“. Крайното мислене ви води към крайно емоционални реакции. Когато окачествявате негативното събитие като „ужасно“, създавате в себе си твърде голяма тревожност за неприятните, но относително не толкова крайни събития, като изпадането в неловко положение, например.

• Изкарайте страха от самия страх

Когато хората казват неща като „Не се притеснявай. Това е само тревожност“, думата „само“ предполага неправилност. Тази тревожност е умерена. Фактически тревожността може да бъде много силно изживяване, със силни телесни и умствени усещания. Някои тревожни хора си обясняват тези силни физически симптоми като опасни или като знаци за предстояща опасност. Често срещаните грешки в тълкуването включват приемането, че чувството на гадене означава, че ще се разболее или мислите, че полудявате, защото обкръжението ви е нереално за вас.

Ако имате притеснения за физическите си усещания, може да обмислите виждане със семейния си лекар преди да решите да се конфронтирате със страховете си. Също така желателно е да провеждате психотерапия при квалифициран психотерапевт. Той може да ви посъветва, дали ще е достатъчно безопасно за вас, обмислено да увеличавате тревожността си в кратък срок, за да се освободите от страховете си за по-дълъг срок. Рядко хората биват съветвани да не се изправят срещу страховете си.

Разбирането и приемането на често срещаните усещания на тревожност може да ви помогне да спрете да прибавяте тревожни значения, като интерпретирате погрешно нормалните усещания като опасни.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ХИПОХОНДРИЯТА – УЖАСЯВАЩИЯ СТРАХ ОТ БОЛЕСТИ

При страхово-хипохондричната невроза най-често всичко започва по някакъв конкретен повод, предизвикващ чувство на страх. Един млад мъж например, присъства на сватба и след като се е хранил и пил, получава силно главоболие. Някой му дава таблетка кофенал, след известно време той взема още една, тъй като главоболието не преминава. Отива си вкъщи и когато, вече се готви да си ляга,  получава силно сърцебиене със страх, че умира. Целият се изпотява, разтреперва се и докато дойде повиканият лекар, всичко преминава но остава опасението, че това скоро ще се повтори и тогава ще настъпи краят. Болният живее непрекъснато в тревожно очакване и наистина при вълнение и неприятности кризите на страх и сърцебиене се повтарят, макар и рядко. След тези случаи той непрестанно се страхува и това усещане се обостря особено вечер, тъй като нощем „по-трудно се намира лекарска помощ“. Ако отиде в друго населено място, болният се осведомява най-напред за поликлиниката и болницата. Страхува се да остане сам вкъщи, постоянно опипва пулса си, държи се за сърцето и тежко въздиша. Пази се от всякакви усилия, почти не прави движения и се изживява като тежко болен, който очаква всеки момент своя край от сърдечен инфаркт.

В повечето случаи опасението от някакво заболяване, чрез което ще настъпи смъртта, се появява повод смъртта на някой близък, приятел или роднина. Безспорно за възникване на страха при хипохондричната невроза голяма роля играят общият невротичен фон и въображението на болния, което по своему невярно и хиперболично преработва и физиологично възникналата тахикардия, и телесните промени, съпътстващи някои банални и невинни разстройства.

Клинично страховата-хипохондрична невроза по своя афект се приближава силно до страховия пароксизъм на фобията. Например една болна, която има фобия от мишки, с неудоволствие слуша да се говори за мишки, като същевременно разбира неоснователността на този страх, тъй като мишката липсва в момента. Разговор, в който се говори за мишки, предизвиква в нея тръпки по тялото и изпотяване на ръцете. Тази жена обаче се държи съвсем иначе, ако види мишка в стаята или дочуе шум и гризене от мишки. Тя става възбудена, неспокойна, получава сърцебиене, стягане в гърдите, задушава се, започва да трепери, да се поти, променя цвета на лицето си, косите й настръхват. В този момент на пароксизъм въпреки всичко болната не може да се овладее. Обхваща я паника и тя избягва навън. Именно подобно преживяване изпитват болните със страхово-хипохондрична невроза, когато почувстват сърцебиене, болка, виене на свят или изтръпване на крайниците. Докато обаче при фобията пароксизмът се обуславя от обект и ситуация, които са извън болния, при страхово-хипохондричната невроза пароксизмът се отключва от представите и въображението на болния. Дори в съвсем спокойно състояние и добро настроение, ако през ума на болния мине мисълта, че сърцето му може да спре, той вече е в паника.

При деца и юноши според познанията и опита им страхът се предизвиква предимно при неясната мисъл за смъртта. Обикновено той настъпва в часовете на самота, умора, надвечер, дори в присъствието на други членове на семейството. Често пъти съпруги или съпрузи на починали болни започнали да се опасяват, че са болни от същата болест, от която е починал техния партньор. Понякога начало на заболяването слага един разговор за някаква болест или внезапна смърт. Болните твърдят, че мисълта за грозящата ги болест не ги напуска нито през деня, нито през нощта. Сънят им се нарушава, апетитът намалява, загубват интерес и желание за работа. Съзнанието им е обсебено от мисълта за признаците на болестта и макар да се оглеждат в огледалото и да виждат, че са добре и да се опипват, за да се уверят, че не са болни, те все пак наблюдават всяко най-малко усещане в тялото. Те ходят от лекар на лекар, оплаквайки се, че са болни и обречени на смърт, с надеждата да чуят, че не са болни. Понякога след такъв опровергаващ опасенията им разговор те изведнъж се ободряват и си отиват спокойни: „Аз все си мислех, че може и да не съм болна, а само мислено се измъчвам, но не бях сигурна.“

За отбелязване е, че и неуки и образовани хора не са пощадени от страхово-хипохондричната невроза. Дори образованите се страхуват повече, защото, се самонаблюдават и премислят колко много ще загубят със смъртта си. Накратко, страховата невроза е с хипохондричен облик и хипохондрично съдържание. Тя е свързана с мисълта за смъртта като символ на най-страшното, което се противопоставя на живота.

Прави впечатление, че тези, които страдат от фобии и страхово-хипохондричната невроза, в миналото са преживели някакъв страх или поредица от страхови ситуации. Изглежда, че при астенизиране и преумора, при общо невротизиране първоначално изживеният страх, който дотогава е бил уравновесяван и потискан, се възпламенява отново поради отпадане на вътрешното задържане. Тъй като липсва първоначалната ситуация, той се асоциира с други мисли и представи, отнасящи се до собственото благополучие. Причината се крие в отслабването на задържащия процес в мозъчната кора, който е фило и онтогенично по-нов и крехък и който главно моделира уравновесеното човешко поведение и регулира равновесието между кора и подкорие.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

СТРАХОВО-ХИПОХОНДРИЧНА НЕВРОЗА

Докато страховата невроза, проявяваща се с отделни краткотрайни пристъпи на панически страх без особен повод, е сравнително рядко явление, то е страхово-хипохондричната невроза, която като понятие се оформи през последните две-три десетилетия, има голям обхват и практическо значение тъй като се среща сравнително често. Страхово-хипохондричната невроза всъщност доминира сред фобиите и страховите състояния, които се срещат и в амбулаторната и в клиничната практика. Мнозинството от болните, които търсят лекарска помощ, страдат от страхово-хипохондрична невроза. Под това понятие, което се употребява и от Никола Шипковенски и от Хр. Христозов, ние разбираме онези натрапливи страхови състояния, които имат за предмет опасения, че физическото или психическото здраве на индивида е затрашено. Следователно тук се отнасят кардиопатофобиите, карциномофобиите, нозофобиите, алиенофобиите и голяма част от състоянията, описвани в чуждата литература като агорафобии.

Общата картина на страхово-хипохондричната невроза е следната: болният, който по един или друг повод, стигне до мисълта, че е болен, например от рак в главата или някъде другаде в тялото, от сърдечно заболяване, респективно инфаркт на миокарда, или от някакво друго заболяване, както и от възможно психическо заболяване, е непрекъснато обсебен от мисълта за това заболяване, за опасността, която го дебне, и за последиците, които ще настъпят евентуално след неговата смърт. Под влияние на тази натраплива мисъл, доминираща в съзнанието на болния, всички физиологични промени и усещания за болка и вътрешен дискомфорт, за ускорена сърдечна дейност се тълкуват като неопровержим признак за настъпилото заболяване. Болните се откъсват от всекидневните си задължения и интереси, апетитът им намалява, появяват се безсъние и главоболие и те наистина започват да живеят с мисълта, че са тежко и неизлечимо болни, което ги прави потиснати, мрачни и отчаяни, без настроение и неспособни да се радват. Те не мислят за нищо друго, освен за себе си и своето заболяване, постоянно се държат за сърцето, непрекъснато си мерят пулса, зорко се самонаблюдават. Много от тях се залежават или остават вкъщи от страх да не би да им прилошее навън, на улицата, в автобуса и, от една страна, да се изложат, а от друга – да няма близък човек, който да им окаже помощ в момента на прилошаването. Ако направят опит да излязат извън дома си, те чувстват, че краката им се подкосяват, вие им се свят, появява се сърцебиене, изпотяване, обзема ги страх и за тях това е поредното доказателство, че не бива да излизат навън, защото наистина са болни.

Много от страхово-хипохондрично болните, особено тези, които са преживели прилошаване на работното или на друго публично място, се чувстват добре вкъщи и могат да вършат домакинската си работа. Но други започват да се страхуват да останат сами у дома, понеже се опасяват, че може да ги изненада прилошаване с лош край, когато са сами и наоколо няма близък човек, който да им се притече на помощ. Друга категория страхово-хипохондрично болни, които все още са заставени от обстоятелствата да се движат свободно, изпитват панически страх пред настъпването на нощта, когато всички всички около тях спят или когато се намират в непознато населено място и трябва да пренощуват там. Такива болни, още щом пристигнат в чуждото населено място, се информират най-напред за това, къде се намира поликлиниката, къде се намира болницата, или ако е село, къде се намира здравната служба. Знаем слуаи когато болният, страдащ от кардиопатофобия или от страх, че ще му прилошее, нощува в колата си пред здравната служба или пред поликлиниката. Много от болните се разглеждат като агорафобни, тоест страхуващи се от улици и площади, са всъщност страхово-хипохондрични болни, които поради страха от прилошаване, казано най-общо, или поради страх да не получат мозъчен кръвоизлив или сърдечен инфаркт, не излизат от жилищата си, опасявайки се да не би да изпаднат в нужда и да се изложат пред хората, които ще ги видят в жалкото им състояние на прилошаване.

Обикновено когато, на страхово-хипохондричните им се наложи излизане, те биват придружавани от близки, които ги завеждат на работа и след това ги връщат обратно у дома. Близките ги придружават при покупки, близките ги водят на лекар. Болните не смеят да направят нито крачка навън. За други пък, които се страхуват дори да останат сами вкъщи, е необходимо присъствието на втори човек и там. Един от родителите, съпругът или съпругата, трябва да са винаги у дома. Измежду така наречените агорафобни най-много са тези, които някога са получили някакво прилошаване, обикновено съпроводено със сърцебиене, задух, изпотяване, безсилие на работното място или където и да е вън от собственото им жилище.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“