This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Действат ли наистина антидепресантите?
Видяхме, че шафранът и спортуването дават добри резултати при сравнение с антидепресантите, но какво точно означава това? Както личи, хиляди публикувани изследвания показват, че антидепресантите са ефикасни. Ключовата дума тук обаче може да бъде “публикувани”. А ако фармацевтичните компании са решили да публикуват единствено онези изследвания, показващи положителен ефект и без много шум са оставили настрана и скрили всички изследвания, показващи, че медикаментите са се оказали безполезни? За да установят дали наистина е така, изследователите подали пред Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ по Закона за свобода на информацията (FOIA) молба за достъп до публикуваните и непубликувани изследвания, представени от фармацевтичните компании. Онова, което установили, било шокиращо.
Според публикуваната литература, резултатите от почти всички изпитания на антидепресанти били положителни. За разлика от нея, анализът на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на данните от изпитанията – включително и от непубликуваните изследвания – показвал, че според почти половината изпитания медикаментите, в края на краищата, не действат.
Когато събрали всички данни – публикувани и непубликувани – се оказало, че антидепресантите не показват клинично осезаемо преимущество пред захарните плацебо хапчета. Тази констатация навежда на мисълта, че плацебо ефектът обяснява привидната клинична ефективност на антидепресантите. С други думи, подобренията в настроението може да се дължат на вярата на пациента в силата на лекарството, а не на самото лекарство.
Още по-лошо, документите по FOIA разкрили, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата е знаела, че тези лекарства – като Paxil и Prozac – не действат много по-добре от плацебото, но въпреки това изрично е решила да прикрие фармацевтичните компании, като не предостави тази информация на обществеността и лекарите, предписващи такива лекарства. Как е било възможно това да се размине на фармацевтичните компании? Фармацевтичната индустрия е считана за една от най-печелившите и влиятелни индустрии в Съединените щати, а на психическите заболявания се гледа като на кокошка, снасяща златни яйца: хронични, широко разпространени и често лекувани с няколко медикамента. И наистина, към настоящия момент антидепресанти се предписват на повече от 8 процента от населението.
Това, че антидепресантите може да не действат по-добре от фалшивите хапчета, не означава, че те изобщо не действат. Антидепресантите предлагат значителни ползи на милиони хора, страдащи от депресия. И макар плацебо ефектът да е реален и силен, антидепресантите, както личи, са по-добри от захарните хапчета при намаляване на симптомите в най-тежките случаи на депресия – може би около 10 процента от пациентите (при все, че естествено тази статистика означава още, че при около 90 процента от пациентите с депресия от предписаните медикаменти може да има пренебрежима полза).
Ако лекарите желаят да предлагат на пациентите си лечение, равностойно на плацебо, някои хора твърдят, че ще бъде по-добре просто да лъжат пациентите си и да им дават истински захарни хапчета. За разлика от медикаментите, захарните хапчета нямат странични ефекти. Така например, антидепресантите причиняват сексуална дисфункция в до три четвърти от хората, които ги използват. Другите проблеми може да включват дълготрайно напълняване и безсъние. А около един на пет души проявява симптоми на абстиненция при опит да преустанови приема им.
Може би най-трагичното е, че е възможно антидепресантите да правят хората по-податливи на депресия в бъдеще. Изследвания показват, че след лечение с антидепресанти вероятността пациентите отново да изпаднат в депресия е по-голяма, отколкото след лечение с други средства, включително плацебо. Така че, дори подобряващият настроението ефект от спортуването да е плацебо ефект, то поне носи ползи, а не крие рискове.
Център за психология и психотерапия „Промяна“
ПовечеСпортуване срещу антидепресанти
От десетилетия знаем, че дори едно-единствено занимание със спорт може да повиши настроението и че физическата активност се свързва със спад в симптомите на депресията. Едно изследване на близо пет хиляди души например е установило, че при хората, които спортуват редовно, вероятността от диагностициране с тежка депресия е 25 процента по-малка.
Разбира се, подобни изследвания не биха могли да твърдят, че спортуването намалява депресията. Може би това означава, че депресията намалява спортуването. С други думи, ако сте в депресия, може да се чувствате твърде зле, за да се измъкнете от леглото и да излезете на разходка. За да се провери тази идея, било необходимо интервенционно изследване, такова, в което участниците в депресия да бъдат разделени на случаен принцип (рандомизирани) в две групи, една, която да спортува, и друга, която да не спортува.
Точно това се опитал да направи екип изследователи от университета “Дюк”. На случаен принцип те предписали на мъже и жени в депресия на възраст петдесет и повече години или да започнат програма с аеробни упражнения, или да приемат антидепресанта сертралин (Zoloft). За четири месеца настроението на хората в групата, която приемала антидепресант, толкова се подобрило, че те вече не били в депресия. Същият мощен ефект обаче бил установен и в групата, която спортувала -т.е. групата от хора, която не приемала антидепресант. По всичко изглежда, че спортуването върши същата работа като медикаментите.
Нека за момент да се поставим в ролята на адвокат на дявола: групата в изследването на “Дюк”, която не вземала антидепресант, се събирала три пъти седмично за спортни занимания. Възможно ли е социалната стимулация, а не спортуването, да е подобрила настроението на участниците? В опит да отговорят на този въпрос, същите изследователи извършили впоследствие най-голямото досега изследване, свързано със спортуването, на пациенти с депресия. Този път те добавили още една група, така че първата група вземала антидепресант, втората се събирала за съвместно спортуване, а третата спортувала по домовете си. Какви били резултатите? Независимо от обстановката, дали участниците спортували сами или в група – спортуването очевидно вършело същата работа като лекарствата и карало депресията да минава в ремисия.
Затова, преди вашият лекар да ви напише рецепта за антидепресант, помолете го вместо него да ви предпише ежедневно спортуване.
Център за психология и психотерапия „Промяна“
ПовечеКафе и аспартам при депресия
Чаша кафе може би прави нещо повече за мозъка, отколкото само да го кара да се чувства по-малко замаян рано сутрин. Изследователи от Харвардския университет разгледали данни от три широкомащабни кохортни изследвания на повече от двеста хиляди американски мъже и жени. Те установили, че при хората, които пиели по две или повече чаши кафе дневно, рискът от самоубийство бил наполовина в сравнение с онези, които не пиели кафе. А ако пиете повече от четири чаши кафе дневно? Едно изследване на Kaiser Permanente на повече от сто хиляди души установило, че рискът от самоубийство продължавал да спада с нарастване броя на изпитите кафета. Вероятността от самоубийство при хората, които изпивали повече от шест чаши кафе на ден, била 80 процента по-малка, макар изпиването на осем или повече чаши дневно да било свързано с повишен риск от самоубийство.
Онова, което слагате в кафето си, също може да има значение. Изследването NIH-AARP, което проследило стотици хиляди американци в продължение на едно десетилетие, установило, че честата консумация на подсладени напитки може да увеличи риска от депресия сред по-възрастните хора. Наистина добавянето на захар в кафето може да обезсили много от неговите положителни ефекти върху настроението, а добавянето на изкуствения подсладител аспартам или захарин било свързано с повишен риск от депресия.
Спорът около неврологичните ефекти на аспартама започна през 80-те години на миналия век. Отначало тревогата беше свързана с хората със съществуващо психическо заболяване. Едно ранно изследване на университета Кейс Уестърн Ризърв беше спряно преждевременно поради причини, свързани с безопасността, тъй като участниците с анамнеза за депресия очевидно проявявали такива тежки реакции към подсладителя. Изследователите заключили, че “хората с афективни разстройства са особено чувствителни към този изкуствен подсладител и употребата му сред тази част от населението не трябва да се насърчава.”
Едва наскоро невроповеденческите ефекти на аспартама бяха изследвани сред хора, които не страдат от психически заболявания. Здрави хора били разделени в две групи – на едните дали по-голяма доза аспартам (равна на около три литра диетична кола) а на другата половина по-малка доза (равна на около един литър диетична кола). След това групите се разменили. Имайте предвид, че хранителният режим с по-голяма доза аспартам съдържал само половината от допустимия дневен прием на аспартам, определен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ. Само след осем дни на по-голямата доза аспартам, участниците демонстрирали по-голяма депресия и раздразнителност и се представили по-зле на определени тестове за мозъчна функция. Т.е. аспартамът може да окаже неблагоприятни психични ефекти не само върху чувствителните хора, но в достатъчни дози може да навреди и на обикновените хора.
Избягването на диетичните газирани напитки и онези хартиени пакетчета в пастелен цвят изглежда достатъчно лесно, но изкуствените подсладители присъстват в повече от шест хиляди продукта, в това число дражетата за освежаване на дъха, зърнените закуски, дъвката, сладката и желетата, плодовите напитки, пудингите и дори в хранителните блокчета и киселите млека. Това повсеместно присъствие е накарало изследователите да заявят, че е “невъзможно срещите с аспартам в ежедневието да бъдат напълно избегнати”. Но, разбира се, това е единствено вярно за хората, които консумират преработени храни. Ето ви още една причина да прекарвате повечето от времето си в магазина в секцията за плодове и зеленчуци. Придирчивите пазаруващи първо четат списъка на съставките, но най-здравословните храни в супермаркета дори нямат такъв списък.
Център за психология и психотерапия „Промяна“
ПовечеДа преборим лошото настроение със зеленолистни зеленчуци
Ето една статистика, която вероятно не сте чували: Повишената консумация на зеленчуци може да намали вероятността от изпадане в депресия с цели 62 процента. Един преглед в списание Nutritional Neuroscience заключава, че по принцип консумирането на много плодове и зеленчуци може да представлява “неинвазивно, природно и евтино терапевтично средство за поддържане на здравето на мозъка.”
Но как точно?
Традиционното обяснение на механизма на действие на депресията, известно като “Моноаминна теория”, твърди, че това състояние възниква в резултат на химически дисбаланс в мозъка. Милионите нерви в мозъка ви комуникират помежду си, използвайки химикали, известни като невротрансмитери. Между нервните ви клетки няма физически контакт. Вместо това те произвеждат и разполагат невротрансмитери, за да се свържат една с друга. Нивата на един важен клас невротрансмитери, наречени моноамини, който включва серотонин и допамин, се контролират от ензим, известен като моноамин оксидаза (МАО), който разгражда всички излишни моноамини. По всичко личи, че хората, които са в депресия, имат повишени нива на този ензим в мозъка. Ето защо, продължава теорията, причината за депресията е ненормално ниските нива на моноаминни невротрансмитери, дължащи се на по-високите нива на ензима, който “изяжда” невротрансмитерите.
Били разработени медикаменти срещу депресия в опит да се повишат нивата на невротрансмитерите, за да се противодейства на ускореното им разграждане. Но ако депресията се дължи на прекомерното количество МАО, защо просто не бъде разработено лекарство, което да блокира този ензим? Такива лекарства наистина съществуват, но те крият сериозни рискове – не най-малкият сред които е страховитият “ефект на сиренето”, при който консумирането на определени храни (като определени сирена, сушени меса и ферментирали храни), докато човек е на лекарства, може потенциално да доведе до фатален мозъчен кръвоизлив.
Ако само имаше начин да се намали безопасно количеството на ензима моноамин оксидаза! Е, оказва се, че много растителни храни, сред които ябълки, дребни безкостилкови плодове, грозде, лук и зелен чай съдържат фитонутриенти, които очевидно по естествен път спират МАО, също като подправки от рода на карамфила, ригана, канелата и индийското орехче. Това може да помогне да се обясни защо онези, чиито хранителни режими са богати на растителни храни, имат по-ниски нива на депресия.
Дори погледнато ден за ден, изследвания показват, че колкото повече плодове и зеленчуци консумирате, толкова по-щастливи, спокойни и енергични може да се чувствате през този ден – и тази положителна нагласа може да се пренесе в следващия ден. За да може хранителният ви режим да окаже значимо въздействие върху психическото ви състояние обаче, може да се наложи да консумирате приблизително седем порции плодове или осем порции зеленчуци всеки ден.
Център за психология и психотерапия „Промяна“
ПовечеКАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ СУИЦИДНА ДЕПРЕСИЯ
Здравословната храна може да оказва силно влияние върху настроението.
Как можете да предотвратите смърт от самоубийство? За непознатите с пораженията, които нанася едно психично заболяване, лекомисленият отговор е: Ами, не го правете. Всъщност смъртта от другите водещи убийци като сърдечна болест, диабет тип 2 и хипертония може да бъде въпрос на избор, също както смъртта от самоубийство, тъй като психиатричните смущения замъгляват преценката ви. Всяка година почти четирийсет хиляди американци сами отнемат живота си, като по всичко личи, че депресията е водеща причина. За щастие интервенциите в начина на живот могат да помогнат за излекуването както на психиката, така и на организма ви.
През 1946г. Световната здравна организация дефинира здравето като “състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствието на болести или недъзи.” С други думи, можете да бъдете в отлична физическа форма – да се радвате на нисък холестерол, здравословно телесно тегло и добро общо физическо състояние – но това не означава непременно, че сте здрави. Психическото здраве може да бъде също толкова важно, колкото физическото.
Тежката депресия е едно от най-често диагностицираните психически заболявания. Около 7 процента от американците в зряла възраст страдат от сериозна депресия – това са около шестнайсет милиона души, които имат поне един депресивен епизод всяка година. Е, всеки понякога се чувства тъжен. Пълният диапазон от емоции е това, което ни прави хора. Депресията обаче не е просто тъга. Тя се характеризира с продължаващи седмици наред симптоми като ниско или тъжно настроение, понижен интерес към дейности, които са носили удоволствие, напълняване или отслабване, умора, неоправдано чувство за вина, трудно концентриране и повтарящи се мисли за смърт.
Наистина тежката депресия може да бъде животозастрашаващо заболяване.
Доброто психическо здраве обаче не е “просто отсъствието на заболяване”. Това, че не сте депресирани, не означава непременно, че сте щастливи. Има двайсет пъти повече публикувани изследвания за здравето и депресията, отколкото за здравето и щастието. През последните години обаче се появи дисциплината “позитивна психология”, чийто фокус е върху връзката между оптималното психическо и физическо здраве.
Все по-нарастващ брой доказателства сочат, че позитивното психологическо благополучие се свързва с намален риск от физическо заболяване, но кое от тях предшества другото? Дали хората са по-здрави, защото са щастливи, или са по-щастливи, защото са здрави?
Проспективните изследвания, които проследяват хора във времето, са установили, че онези, които в началото са били по-щастливи, накрая наистина се оказват по-здрави. Анализ на седемдесет такива изследвания, свързани със смъртността, завършва със заключението, че “положителното психично благополучие оказва благоприятен ефект върху преживяемостта както в здрави, така и в боледуващи населения”. По всичко личи, че онези, които са по-щастливи, живеят по-дълго.
Да не бързаме обаче. Макар че положителните психични състояния може да се свържат с по-малък стрес и го-голяма устойчивост на инфекции, положителното благополучие може също да бъде придружено с по-здравословен начин на живот. По принцип хората, които се чувстват удовлетворени, сякаш пушат по-малко, спортуват повече и се хранят по-здравословно. И така, дали да бъдем по-щастливи, е просто маркер за добро здраве, а не причина за това? За да установят това, изследователите се заели да разболяват хора.
Учени от университета “Карнеги Мелън” събрали стотици хора – някои щастливи, други нещастни – и им платили по 800 долара, за да им позволят да капнат в носовете им вируса на обикновената настинка. Дори някой, който е настинал, да кихне право в лицето ви и вирусът да попадне в носа ви, вие няма автоматично да се разболеете, защото имунната ви система може да бъде в състояние да се пребори с него. Затова въпросът на изследването бил: чия имунна система ще се справи по-добре в борбата с един обикновен вирус – тези в групата, оценени в началото като щастливи, жизнени и спокойни или онези в групата, които били неспокойни, враждебни и потиснати?
Един от всеки трима души от групата с отрицателни емоции не успял да се пребори с вируса и се разболял от настинка. Но само един от петима сред щастливите участници се разболял, дори след като изследователите взели предвид такива фактори, като режима на лягане и ставане, навиците за спортуване и нивата на стрес. В едно следващо изследване учените дори изложили участниците (на които също било платено) на въздействието на грипния вирус, доста по-сериозна инфекция. И отново повишените положителни емоции били свързани с по-ниска удостоверена заболеваемост. Както изглежда, вероятността по-щастливите хора да се разболеят е по-малка.
И така, както личи, психическото здраве наистина оказва влияние върху физическото здраве. Ето защо е изключително важно храната която консумирате, да поддържа както психиката, така и здравето ви. Както ще видите, обикновените храни – от зеленолистните зеленчуци до най-често срещания градински домат – могат да повлияят положително на химичните процеси в мозъка ви и да ви помогнат да избегнете депресията. Всъщност дори простото помирисване на една обикновена подправка може да подобри емоционалното ви състояние.
Но избягването на лошите настроения далеч не е свързано само с консумирането на зеленчуци. В някои храни има определени съставки, които може да повишат риска от депресия, като например арахидоновата киселина, съединение, което подпомага възпаленията, срещащо се предимно в пилешкото месо и яйцата в хранителен режим, виновен за влошаване на настроението в резултат на мозъчно възпаление.
Център за психология и психотерапия „Промяна“
ПовечеКАК ДА ТРЕНИРАМЕ МОЗЪКА СИ ЗА ДА ИЗБЕГНЕМ ДЕПРЕСИЯТА?
Депресията е една от най-тежките и плашещи форми на психично разстойство. На абсолютно всеки може да се случи да я изпита, никой не е имунизиран срещу нея. Може да се появи както напълно неочаквано, така и след поредица от негативни събития в живота ни. Може и да е в резултат на химичен дисбаланс в мозъка.
Няма как да сте сигурни, че никога няма да сте депресирани. Има обаче няколко начина как да тренирате мозъка си срещу нея или поне да смекчите ефектите от нея. Запомнете да приемате симптомите на депресия сериозно и никога да не я подценявате.
За да се спасите от депресията, трябва да превъзмогнете миналото си. Ако се чувствате тъжни, вероятно е заради нещо, което се е случило в миналото ви, даже може би в детството ви. Запомнете, че каквото и да се е случило, не може да бъде променено. Простете. Ако е по ваша вина – простете на себе си. Трябва винаги да сме способни да продължим напред. Няма незаменими хора, няма непоправими грешни, няма болка, която да трае вечно. Живейте в настоящето.
Второто най-важно нещо е, да сте добри със себе си. Няма смисъл да се стараете да сте перфектни – никога няма да бъдете. Вместо това, бъдете щастливи. Правете това, което е важно за вас и което ви харесва. Не живейте за другите, а само и единствено за себе си. Всички се стремим да сме напълно перфектни и идеални, да се справяме по-добре от останалите. Това е много грешно възприятие.
Знайте, че единствения човек, с когото трябва да се сравнявате, сте самите вие. Бъдете по-добре отколкото сте били вчера. Растете личностно, развивайте се и си прощавайте. Приемете и обикнете несъвършенствата си.
Не на последно място, отучете се да потискате емоциите си. Научени сме да сме винаги рационални и логични и да мислим трезво. Недейте. Ако чувствате нещо – споделете го, излейте го, кажете го. Нека околните знаят как сте и какво ви е.
Да сдържате емоциите си само ще ви докара стрес. Рано или късно те ще излязат наяве, бъдете сигурни. Защо да чакате този момент и да се измъчвате, докато не избухнете? Не бъдете бомба със закъснител и не се тормозете. Казвайте безсрамно и безстрашно какво мислите, какво искате, какво чувствате.
Заменете негативността с позитивност. Не се притеснявайте от това какво ще си кажат другите – тяхното мнение си е за тях и не ви дефинира. Правете така, че вие да се чувствате щастливи и спокойни.
Център за Психотерапия „Промяна“
ПовечеКАК ДА РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ ВАШИЯТ МЪЖ Е В ДЕПРЕСИЯ
Разбирането, че нещо не е наред с любимия човек, не е лесно: мъжете често се преструват, че с тях всичко е наред, въпреки че в действителност това може да е далеч от случая. Те изразяват по свой начин, ако не изобщо своите чувства и емоции, което усложнява взаимното разбиране. Но ние сме готови да преведем мъжкия език на женски и да ви кажем как да разберете, че „вашият мъж“ има депресия.
Между другото, статистиката по този въпрос е потискаща: всеки осми човек е депресиран, а всеки пети мъж е тревожен на определен етап от живота си.
Психологът Габриел Маккори говори за основните симптоми, които сигнализират за неизправност в психичното здраве на вашия партньор.
„Всеки човек изпитва различни емоции през целия си живот и това е напълно нормално. Хората са сложни същества. Можем да изпитваме много емоции и не винаги радостни. Ситуацията с мъжете е още по-сложна: като правило те не се чувстват много удобно, открито да изразяват емоциите си и могат да натрупват отрицателни с години“
Маккори добавя: „През целия живот хората могат да изживеят няколко„ лоши дни “подред или да се почувстват неудобно. Това е съвсем нормално и не бива да се тревожите много за тези състояния. Но това, което може да бъде тревожно, е, че тези „лоши дни“ се превръщат в седмици и месеци, превръщат се в познато състояние “.
СИМПТОМИ НА ДЕПРЕСИЯ ПРИ МЪЖЕТЕ:
- Загуба на радост
Ако любимият ви човек вече не се радва на онова, което преди му е доставяло радост, значи е загубил жаждата си за живот. Може би вашият мъж е обичал да пие бира всеки петък с приятели, но сега предпочита да стои у дома, може би е прекарвал цялото си свободно време във фитнеса, а сега – в компанията на пица.
- Честа липса на настроение
Човекът постоянно е в лошо настроение? Състоянието му няма предпоставки и продължава по-дълго от обикновено? Време е да поговорите сериозно с него и да разберете причината за това поведение. Всеки има възходи и падения, но състоянието на падане не може да продължи вечно.
- Промяна в реакциите
Забелязвате ли, че вашият партньор реагира на познати сценарии различно от обикновено? Например, на тривиалния въпрос как се справя, той изръмжава или напълно го игнорира и възприема шегите като обиди. Отново, ако ситуацията рядко се повтаря, тогава няма за какво да се притеснявате, но ако има траен ефект, тогава е време да се вземат мерки.
- Болезненост
Физическото заболяване често може да бъде пряко свързано с психическо състояние. Постоянният стрес отслабва имунната система, което прави тялото по-уязвимо от микроби и бактерии. Ако мъжът ви е станал по-болен, тогава преценете ситуацията – свързана ли е болестта му с психичното здраве.
- Незаконна злоупотреба с вещества
Някои жени започнаха да забелязват, че партньорът е увеличил количеството консумиран алкохол или започва да злоупотребява с психоактивни вещества, дори препоръчани от лекарите, ако това е така – бъдете готови да му осигурите психологическа помощ. Хората често се обръщат към незаконните вещества, като начин да се „измъкнат“ от реалността и да облекчат болката. Уви, това само ще влоши ситуацията.
Други симптоми включват:
- промени в теглото или апетита;
- умора или загуба на енергия;
- затруднена концентрация или вземане на решения.
- проблеми със съня
- Трябва да ви уверим: един от горните симптоми е малко вероятно да посочи проблем, по-скоро този набор от симптоми ще се превърне в „червен флаг“. Можете да опитате да разрешите проблема заедно, но все пак препоръчваме да се свържете с професионалист.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
ПовечеДЕПРЕСИЯТА ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА
Има много общо между депресията при децата и депресията при възрастни хора, но съществуват и важни различия.
Но много от симптомите на депресията са едни и същи при младите хора и при възрастните. Както и при възрастните, появява се промяна в настроението, която продължава дълго време. Възникват и физически симптоми като лош или пък твърде продължителен сън, както и ниска физическа активност и обща отпадналост. Също така се проявяват психологически симптоми като лошо концентриране, черногледство в отношението към света и социалното положение на засегнатия от депресията млад човек.
Обаче повечето младежи не признават, че се чувстват потиснати, дори поведението им да се е променило и те да са станали по-раздразнителни или ядосани. Няма никакъв особен начин, по който да се проявява депресията у децата. Някои от тях привличат вниманието на лекаря, защото се оплакват от главоболие, стомашни болки или болки в костите, въпреки че не може да се открие причината за това състояние. Други отиват за първи път при лекаря заради самонараняване, безразличие към външния си вид, отпуснатост и загуба на интерес, а при трети първият признак е промяна в поведението, например влошаване на успеха в училище или пък повишено желание да спорят и противоречат.
Симптомите на депресията варират в зависимост от възрастта. По-малките деца се оплакват по-често от физическата проява на депресията като главоболие и болки в стомаха, и обикновено не изглеждат депресирани. Юношите по-често се оплакват от лошо настроение и имат повече суицидни мисли.
Проучванията показаха, че много млади хора имат някакви депресивни симптоми, но те не са достатъчно сериозни за да се смятат за проява на заболяване или да изискват лечение.
Опитите да се отличат депресиите от нормалните промени на настроението при тийнейджърите понякога са трудни. Един от признаците е, че депресираните тийнейджъри загубват интерес към радостите на живота и имат ниско самочувствие. Ако ги запитате за техните положителни качества, те почти нямат какво да кажат, смятат себе си за хора без качества и се самообвиняват за положението, в което са се намерили, но не са в състояние да променят нещата. Когато това се добавя към признаците на депресия, срещани във възрастните, като лошо концентрация, липса на увереност в себе си, а в тежки случаи – фикс идеи и суицидни мисли, поставянето на диагнозата не е особено трудно.
Диагнозата за заболяване от депресия се поставя, когато симптомите причиняват значителни лични страдания и социални неприятности.
Често пъти поставянето на диагнозата изисква време. Както и при възрастните, много млади хора са доста сдържани при посещенията си при психолога или психотерапевта. Както и при възрастните, депресията у младежите може да се класифицира като лека, умерена или тежка зависимост от броя и силата на наблюдаваните симптоми.
Едно от общоприетите правила е, че депресията се нуждае от лечение само ако пречи на някого да върши нещата, които иска да направи, или пък ако променя способността му да ги направи, например ако пречи на училищните занимания на младежа. В останалите случаи по-слабите симптоми трябва само да се наблюдават.
Депресията у младите хора се среща по-рядко, отколкото при възрастните. Всяка година в Англия например, страдат 1 процент от децата преди пубертета и 3 процента от подрастващите в пубертетна възраст.
Някои от причините за депресията при децата са сходни с причините за депресия при възрастните, например наследствеността, семейна среда или личностни особености. Други, например тормоз от съученици, даване за отглеждане в сиропиталище, личностно и социално развитие в годините на израстване, промени в хормоните и умственото развитие са специфични за младите хора.
Над 95 процента от сериозни случаи на депресия у младите хора засягат деца и юноши с проблеми, съществуващи от дълго време, от типа на семейни или брачни трудности, развод и разбиване на семейството, домашен произвол, физическо и сексуално насилие, трудности в училище или провали на изпитите.
Само много малък брой депресии при децата и юношите могат да настъпят в други случаи и обикновено са резултат на критични жизнени ситуации, като прекаленото учене за тежки изпити. Депресията се пробужда от събитие, което има силен отрицателен ефект, от рода на раздяла на родителите или трудности в отношенията с близък приятел.
По-дълбока важна причина за стреса е социалният стрес и затова случаите на депресия са повече от бедните райони, в семействата с един родител, в семействата с родители, които са били слаби ученици и при децата, които са под наблюдение от местните власти или пък са затворени в специализирани училища за млади нарушители на реда.
Депресията в децата и юношите обикновено се проявява заедно с други психически проблеми, например наркомания, алкохолизъм или свръхактивност.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече