детски проблеми Tag

ПРИЗНАЦИ НА РАЗГЛЕЗВАЩИТЕ РОДИТЕЛИ И КАКВО МУ Е ЛОШО НА РАЗГЛЕЗВАНЕТО

Родителите прекарват голяма част, ако не цялото си време, с поглед, насочен напред. Всеки един обичаен ден е достатъчно изморителен. Кой има енергията и желанието да погледне назад и да анализира случилото се?

Отделете минутка и вижте колко от симптомите на разглезващия родител се отнасят до вас и вашето поведение като родител:

• Детето ви игнорира.
• Детето се държи зле с вас.
• Вие оправдавате поведението на детето.
• Спасявате детето от последствията от постъпките му.
• Подготвяте домашните за училище.
• Крещите и натяквате.
• Говорите с рязък и обиден тон.
• Манипулирате и купувате всеки опит за съдействие.
• Заплашвате без резултат.
• Постоянно обяснявате какво искате да кажете.
• Не можете да казвате „не“.
• Страхувате се да не би да не удовлетворите детето.
• Чувствате се като ужасен родител.
• Забравили сте какво е да си родителят, който харесвате или искахте да бъдете.

Детето има нужда от граници и правила, според които да расте, и ги търси, когато те липсват. Едно дете, което постоянно тормози родителите си, най-вероятно търси ограниченията, от които има нужда, за да порасне. Неговото изискващо и разрушително поведение се дължи до голяма степен на факта, че ви тества, вас, своите родители, за да разбере какво безобразно действие най-накрая ще ви накара да реагирате конструктивно. Дълбоко стаено желание у детето да открие строгия родител почти винаги се появява в образа на едно по-спокойно, по-отзивчиво и по-доволно дете, което ще откриете в часовете и дните, последващи края на разглезването.

Родителите трябва да вземат твърдо решение за промяна. Трябва заедно да обсъдят поведението си и и да гласуват за овладяването на сегашното положение. Трябва да се разберат помежду си, че решават да променят родителското си поведение. Отговорност на родителите е да изградят свой образ за по-щастливо и по-хармонично семейство, все едно създават важен указ, засягащ въпроса за по-добри училища или световния мир.

За всички е ясно, че децата имат нужда от любов и дисциплина. Те трябва да се научат да се справят с живота, ако искат да преуспеят. Трябва да се научат на търпение и смирение. Да знаят как да се справят с неуспехите, със собствените си грешки, да виждат лошите неща, които са извършили, и да се стараят искрено да ги поправят и тн. Но много от родителите пренебрегват принципите на родителството, които самите те смятат за истински и важни. Дали защото не искат да правят това, което техните майки и бащи са правили, или защото са сигурни, че подхранването на самочувствието на детето ще го отведе към щастието или пък просто са твърде уморени, за да се справят по-добре.

Но каквато и да е причината – всичко завършва по един и същ начин. Твърдо често родителите се предават на своите хленчещи, властни, зле държащи се деца. Всички знаем, че това води до нервни часове, изпълнени със суетня и борба за власт. Но как се отразява слабият родителски контрол върху бъдещето на децата ни?

Здравата и морална психика не се изгражда лесно с едно щракване на пръстите. Любовта сама по себе си също не може да спаси положението. Израстването без дисциплина е бреме за децата. Без нашето внимателно, но твърдо ръководство, има опасност те да станат незрели и егоистични бунтари, които никога няма да са доволни и които смятат, че са над законите на човешката съобразителност и уважение. Тези пораснали деца може да развият непоносимост към голяма част от нещата от живота, които са скучни, непривлекателни и изискват усилена работа или постоянство. И още по-лошо, деца, които не  са свикнали да се съобразяват с правила, са изложени на опасността да се забъркват в по-големи проблеми с пари, с полиция и тн. Колкото и да е изненадващо, презадоволяването може да направи тихите деца с добро поведение – по-тревожни и по-измъчвани от гняв хора.

Опитвайки се да направят живота на децата си по-лесен, родителите всъщност рискуват да постигнат онова, от което се страхуват най-много – децата им да се превърнат в хора с ниско самочувствие, които безпомощно се оставят да бъдат водени от външни неща, които определят кога да са щастливи, удовлетворени, мотивирани и дори кои да са най-важните им цели. Обикновено, каквито и да са проблемите у дома, родителите имат чувството, че именно те са провалили децата си. Към това се прибавят и други болезнени чувства, които понякога предизвикват агресивно поведение. И едно последно предупреждение – не обвинявайте детето, че е разглезено. Когато са прекомерно разстроени, раздразнени или обезсърчени, родителите са склонни да лепят етикети: „Ти си егоист!“, „Ти си ужасно дете!“, „Не знам как се разглези толкова!“. Всъщност е тъкмо обратното, вие знаете най-добре.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“