родители Tag

КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО ДЕТЕТО НИ Е ПО-АКТИВНО ОТ НАС?

Късмет или не, не мога аз да преценя! Но ако детето ви е по-активно от вас, то определено няма да скучаете. Всеки човек, роден на земята, има свои собствени характеристики и свой потенциал. Той е индивидуален. Осъзнатото отношение към факта, че сме различни, позволява на родителите да не адаптират децата си към себе си, а да вземат предвид техните характеристики. Така че, твърде бързото и активно дете понякога кара родителите да му приписват всякакви заболявания. Да, има заболявания при децата, но има деца със специални особености на нервната система, те живеят с различна скорост.

Ако имате дете, което нямате време да следвате, тогава е много важно да го научите на безопасно поведение възможно най-рано. Добре е, че то ще готви с вас, като хвърля картофи в тенджера, или ще види как да газира сода и ще се научи как да прави палачинки преди останалите. Активните деца не могат да бъдат затворени и да им е  забранено да се интересуват от света и да задават въпроси. Активността ще се натрупва, ще се създаде напрежение и е възможно вие да бъдете във вражда с детето си. В действителност просто трябва да приемете факта, че вашето дете е такова и че за да е наред всичко с него, то трябва напълно да задоволи нуждата си от активност. 

Игри на открито, спорт, игра на барабанен комплект, интелектуални лабиринти, инструкции от вас, обяснения на различни  въпроси защо и как – ще направят живота ви завладяващ и уникален. Децата растат много бързо и ако не се наслаждавате на процеса, тогава не можете да направите много.

На какво трябва да обърнете внимание при такива деца: обучението на координация, внимание, съзнателно отношение към действията и последиците от действията, особено по отношение на тяхната собствена безопасност и безопасността на другите. Задачата на родителите е да научат тези деца да използват своята дейност в полза и на себе си и на другите. Спомням си, че на рецепцията една майка ми се оплакваше от активния си син, от поведението и реакциите му. След пет минути в офиса детето започна активно да изследва всичко, да търси какво да прави, не отговаряше на коментарите на майка си, интересът му беше по-силен. Какви мислите, че действия на майката биха помогнали за решаването на проблема? О, не, не строгост. Това, за съжаление, е типичния отговор. Тайната тук е да се присъедините и да обмислите всичко, да се съгласите да си сътрудничите и да си направите почивки, за да разгледате територията, която може да бъде предварително разделена на квадрати или ъгли с детето. 

Бизнес подходът и сътрудничеството работи чудесно с такива деца, те обичат да получат своето и го правят достатъчно бързо. Но само не забравяйте, че вие ​​сте водещият, а не детето. И цялото това изкуство не е нужно да „върви по вода“, а да си взаимодействате компетентно. Важно е да се научите как игриво да избягвате емоционалните мини с активните деца и да тренирате способностите си да останете спокойни и в хармония.

Практикувайте техники, които помагат на вас и вашето дете да преминете от развълнувано състояние към спокойствие, измислете ритуали за лягане, начини да преминете към опознаване на света и ситуациите стъпка по стъпка, тренирайте родителството си и обичайте децата си, такива каквито са, независимо дали са по-активни или по-спокойни. Не мислете, кое на вас ви се иска, както и че би ви било много по-лесно, ако имате спокойно и кротко дете. Ужавайте природата, характера и темперамента на детето. Не ги пречупвайте. Адаптирайте се към тях, като водите детето по безопасен път на забавления и опознаване на света.

Център за Психология и Психотерапия „Промяна“

КЪДЕ ГРЕШИМ КАТО РОДИТЕЛИ?

„Да обичаш децата си до смърт“ е странен израз. Но ние родителите, добре знаем какво означава той. Понякога любовта към децата ни е по-голяма, отколкото думите могат да изразят, по-голяма, отколкото можем да понесем. Няма нещо, което да не можем да направим за децата си, без значение колко сме уморени или болни, дали имаме работа, нуждите на детето ни винаги са на първо място.

Много родители задоволяват децата си като компенсация на своето собствено оскъдно детство или родителско отношение, с което са се сблъскали. Много родители обичат да казват „да“, защото, когато са били деца, са чували само „не“. Тези родители угаждат и дават на децата вещи, внимание и обич – не толкова заради несъзнателното възмущение спрямо миналото, колкото поради съзнателен избор, целящ да достави радост и да поддържа високия дух в децата. Те насърчават в децата си желанието им да искат, да изискват, да взимат и да се радват на живота, както самите те никога не са могли да направят. Не са рядкост родителите, които угаждат и харчат за децата си така, както никога не биха направили за себе си. Има много причини, поради които родителите разглезват децата си. Тези причини са толкова различни, колкото и детските лица и са свързани с:

• умора
• несигурност
• страх да не разсърдите детето
• страх да не би да не сте най-добрия приятел на детето
• страх, че детето няма да ви хареса
• бунт срещу собствените родители
• прекомерна заетост с работа или други неща
• страх, че ще повлияете на самочувствието на детето
• желание за отвличане на вниманието му от семейни кавги
• изтощение от това, да сте самотен родител
• нежелание да отделите време и усилия
• вина
• несъзнателно удоволствие от лошото поведение на детето или неговото неподчинение

За жалост, вие и вашето дете не можете да си позволите да чакате да стигнете до прозрението какво ви кара да действате по този начин. Причините обикновено са дълбоко заровени. Можете, разбира се, да се подложите на психотерапия и да ги разкриете.

Детето има нужда от промяна, която да започне сравнително скоро. Досега сте правили промени и сте видяли признаци на подобрение. Запазете ги и се погрижете тези първи стъпки да ви напомнят, че сте на прав път.

След като започнете по-ефективно да се справяте с разглезването, ще откриете, че то е свързано и с други аспекти от вашето поведение на родител. Например с подобряване на уменията ви да дисциплинирате, детето ще има все по-малка нужда да бъде дисциплинирано.

Подобряването на родителските ви умения и поведение, както и на поведението на детето, ще ви помогне да разберете причините, които са ви спирали да предприемете подобни действия по-рано, а това на свой ред ще ви направи по-добри и по-лесно справящи се родители. Голяма част от родителството не е наша втора природа, но въпреки това родителите могат да усвоят тези умения, да ги превърнат в естествена част от поведението си и да започнат да ги прилагат автоматично.

Човешко е родителите да търсят разумно обяснение за поведението на децата в тяхната незрялост и да се успокояват, че те ще надраснат разглезването, човешко е също така да мислят, че ще имат много възможности да се справят с разглезването, когато децата поотраснат.

Да приемем, че вече сте привлекли вниманието на детето, обявили сте война на разглезването и вече сте спечелили първата битка. Преди да решим накъде да поемем, трябва да разгледаме отблизо йерархията на властта у дома. В голяма част от случаите се открива проблем в това кой командва. Днешните родители се чувстват някак неудобно в ролята на авторитети. Вместо да казват на детето какво да прави, те го питат. Исканията се превръщат във въпроси, а въпросите във възможности за избор.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУВАЖЕНИЕТО

Детето се ражда в свят на тотално единство. То дълго време ще отказва с всички сили да възприеме реалността на другите, защото това ще принизи фантазма му за всемогъщество. Децата се раждат крале и се приемат за център на света. Много е важно впрочем да бъде именно така. В продължение на няколко месеца индивидът трябва да се чувства център на пулсиращия наоколо му живот, защото любовта, усетена още от първите мигове на съществуването му, създава у децата база на сигурност, върху която може да изгради чувството на собствена оценка.

Малко по малко обаче то започва да приема, че не е център на света. Дава си сметка, че родителите му имат различни от неговите интереси и че другите не живеят непременно и само в негова услуга. Въпросът е следният: Как родителите да направят така, че детето да премине от въображаемото си всемогъщество към една по-точна представа за света? Как да му помогнат да развие здраво самоуважение и доверие в личната си власт? Защото стойността, която човек си придава, е резултат от компромис между нуждите му от всемогъщество и поставените от действителността ограничения. Как да запазим усещането си за лична власт, дори ако тя завинаги си остава относителна?

На теория прекрасно знаем как: от една страна родителите могат да очертаят необходимите граници пред чувството за всемогъщество на детето, без да наранят самочувствието му, чрез малки фрустрации, които то е способно да приеме, без да се почувства напълно отхвърлено и обезсърчено, от друга страна добре е те постепенно да се откажат от собственото си всемогъщество на родители, които все повече се доверяват на детето. Желателно е дори лека-полека да покажат, че са обикновени хора и притежават и някои слабости.

Някои хора, изживели твърде силни фрустрации или дори травми в ранното си детство поради неблагоприятни обстоятелства или родители, които не са умеели да обичат, ще реагират, като се опитат на всяка цена да се наложат, за да докажат, че струват нещо. Те не живеят в света на любовта, а в света на властта. Учудващо е да се види до каква степен незадоволената нужда от любов почти неизменно се превръща във воля за могъщество. На терена на двойката например нерядко се разразява борба за власт, щом угасне романтичната любов. Тази ужасна закономерност се наблюдава както при дребните домашни диктатори, така и при тези, които тиранизират страната си. Всеки от тях носи в себе си дълбока любовна рана.

Освен да се перчи, човек може и да се срине, реагирайки на детските травми. Когато средата ни не е оценила или приела част от личността ни, когато унизителни закачки са подчертавали привидните ни недостатъци, някое физическо несъвършенство или интелектуална недостатъчност, ние трудно обикваме тази наша част. Сами продължаваме да я подценяваме и непрекъснато се боим да не бъдем отхвърлени заради въпросния истински или въображаем недъг. Така се формира комплексът за малоценност – най-яркият знак за липса на самоуважение. И наистина, не винаги можем да компенсираме усещането си за непълноценност с прекалено самоутвърждаване. Спокойно можем да се пречупим под бремето на срама. Тогава се затваряме в себе си, уверени, че заслужаваме жалката си съдба, че животът така или иначе е страдание и че на нищо повече не можем да се надяваме на тоя свят. Подобно примирение води до униние и е способно да ни накара да се самоунищожим от омраза към самите нас.

Това често се случва, когато родителите остават властни и чрез жестовете и поведението си показват, че винаги са прави. Техните деца ще са убедени, че нямат стойност, ще се опитат да докажат на всички, че струват нещо чрез крайно поведение или, напротив ще се приютят в посредствеността и пораженчеството. Така ще си останат завинаги деца, ще търсят модели за съвършенство и ще се вкопчват в личности, които им се струват могъщи. Ще отричат собствената си власт и ще я предават на всеки, който съумее да я използва. Това поражда така наречената зависимост. Подобни хора могат да зависят както от любовните си партньори и от семейната си среда, така и от последната мода, демонстрирана от някоя телевизионна звезда. По този начин те се опитват да излекуват раната, получена в миналото, и да не допускат да бъдат отхвърлени. В тази игра човек бързо става конформист, тъй като не изразява никакво мнение, способно да не се хареса на мнозинството от групата, към която принадлежи. Участието в секта, улична банда или обществен клуб, също би могло да ни даде идентичност по мярка, когато не се осмеляваме да приемем индивидуалната си власт. В такива случаи идентичността ни се поема от колектив, който се утвърждава вместо нас.

Ако напротив, родителите не съумеят да утвърдят властта си и да наложат ограничения, детето рискува да стане тиранично към тях и непригодно за живота. Без да си дават сметка, те захвърлят отрока си на произвола на катастрофални събития, които неминуемо ще му покажат, че не е всемогъщ. Той силно рискува да се срине при първия неуспех и да се примири просто защото, не е научен да устоява на изпитанията. Би могъл да се опита да се приюти в илюзорни мечти за бъдещето си и силата си или да се отдаде на алкохола или наркотика, за да възвърне за известно време застрашеното си всемогъщество. Някои вещества открай време са били консумирани, за да се възстанови разколебаното чувство за вътрешно благополучие, което животът непрекъснато нарушава.

Както става ясно, преминаването от фанатизъм за всемогъщество към уравновесено самоуважение е деликатна работа. Много неща могат да се случат междувременно и да накарат човека да се оттегли в илюзорнотото чувство за превъзходство или в срама. Всъщност границата между всемогъщество и депресия често е съвсем тънка. Когато обаче човекът упражнява дарбите си и се осмелява да бъде такъв, какъвто е, когато получава одобрение и любов, в него се вселяват равновесие и сигурност. Важното е да се установи връзка със самите извори на живота, които са любов. Важното е да се направи така, че да разцъфти цветето, което всеки носи у себе си.

Центъ за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ПРИЗНАЦИ НА РАЗГЛЕЗВАЩИТЕ РОДИТЕЛИ И КАКВО МУ Е ЛОШО НА РАЗГЛЕЗВАНЕТО

Родителите прекарват голяма част, ако не цялото си време, с поглед, насочен напред. Всеки един обичаен ден е достатъчно изморителен. Кой има енергията и желанието да погледне назад и да анализира случилото се?

Отделете минутка и вижте колко от симптомите на разглезващия родител се отнасят до вас и вашето поведение като родител:

• Детето ви игнорира.
• Детето се държи зле с вас.
• Вие оправдавате поведението на детето.
• Спасявате детето от последствията от постъпките му.
• Подготвяте домашните за училище.
• Крещите и натяквате.
• Говорите с рязък и обиден тон.
• Манипулирате и купувате всеки опит за съдействие.
• Заплашвате без резултат.
• Постоянно обяснявате какво искате да кажете.
• Не можете да казвате „не“.
• Страхувате се да не би да не удовлетворите детето.
• Чувствате се като ужасен родител.
• Забравили сте какво е да си родителят, който харесвате или искахте да бъдете.

Детето има нужда от граници и правила, според които да расте, и ги търси, когато те липсват. Едно дете, което постоянно тормози родителите си, най-вероятно търси ограниченията, от които има нужда, за да порасне. Неговото изискващо и разрушително поведение се дължи до голяма степен на факта, че ви тества, вас, своите родители, за да разбере какво безобразно действие най-накрая ще ви накара да реагирате конструктивно. Дълбоко стаено желание у детето да открие строгия родител почти винаги се появява в образа на едно по-спокойно, по-отзивчиво и по-доволно дете, което ще откриете в часовете и дните, последващи края на разглезването.

Родителите трябва да вземат твърдо решение за промяна. Трябва заедно да обсъдят поведението си и и да гласуват за овладяването на сегашното положение. Трябва да се разберат помежду си, че решават да променят родителското си поведение. Отговорност на родителите е да изградят свой образ за по-щастливо и по-хармонично семейство, все едно създават важен указ, засягащ въпроса за по-добри училища или световния мир.

За всички е ясно, че децата имат нужда от любов и дисциплина. Те трябва да се научат да се справят с живота, ако искат да преуспеят. Трябва да се научат на търпение и смирение. Да знаят как да се справят с неуспехите, със собствените си грешки, да виждат лошите неща, които са извършили, и да се стараят искрено да ги поправят и тн. Но много от родителите пренебрегват принципите на родителството, които самите те смятат за истински и важни. Дали защото не искат да правят това, което техните майки и бащи са правили, или защото са сигурни, че подхранването на самочувствието на детето ще го отведе към щастието или пък просто са твърде уморени, за да се справят по-добре.

Но каквато и да е причината – всичко завършва по един и същ начин. Твърдо често родителите се предават на своите хленчещи, властни, зле държащи се деца. Всички знаем, че това води до нервни часове, изпълнени със суетня и борба за власт. Но как се отразява слабият родителски контрол върху бъдещето на децата ни?

Здравата и морална психика не се изгражда лесно с едно щракване на пръстите. Любовта сама по себе си също не може да спаси положението. Израстването без дисциплина е бреме за децата. Без нашето внимателно, но твърдо ръководство, има опасност те да станат незрели и егоистични бунтари, които никога няма да са доволни и които смятат, че са над законите на човешката съобразителност и уважение. Тези пораснали деца може да развият непоносимост към голяма част от нещата от живота, които са скучни, непривлекателни и изискват усилена работа или постоянство. И още по-лошо, деца, които не  са свикнали да се съобразяват с правила, са изложени на опасността да се забъркват в по-големи проблеми с пари, с полиция и тн. Колкото и да е изненадващо, презадоволяването може да направи тихите деца с добро поведение – по-тревожни и по-измъчвани от гняв хора.

Опитвайки се да направят живота на децата си по-лесен, родителите всъщност рискуват да постигнат онова, от което се страхуват най-много – децата им да се превърнат в хора с ниско самочувствие, които безпомощно се оставят да бъдат водени от външни неща, които определят кога да са щастливи, удовлетворени, мотивирани и дори кои да са най-важните им цели. Обикновено, каквито и да са проблемите у дома, родителите имат чувството, че именно те са провалили децата си. Към това се прибавят и други болезнени чувства, които понякога предизвикват агресивно поведение. И едно последно предупреждение – не обвинявайте детето, че е разглезено. Когато са прекомерно разстроени, раздразнени или обезсърчени, родителите са склонни да лепят етикети: „Ти си егоист!“, „Ти си ужасно дете!“, „Не знам как се разглези толкова!“. Всъщност е тъкмо обратното, вие знаете най-добре.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ПОМОЩ! РАЗГЛЕЗЕНО ДЕТЕ

Детето ви хленчи, изисква и се оплаква непрестанно. Крещи в магазина, избухва внезапно в ресторанта и спира да диша или плаче у дома, докато не посинее или не получи своето. То почти не забелязва онова, което правите за него, приема всичко за даденост и винаги иска и още и още. Независимо от усилията ви, детето забелязва само какво не сте направили за него в последните няколко минути или часове. При най-слабото раздразнение ви смъмря сърдито и иска да признаете колко сте лоши или че не го обичате.

Вие давате всичко, на което сте способни, но то не желае да ви отвърне с нищо и ви принуждава да се борите за всяка частица съдействие. Вашите думи или наставления рядко стигат до детето. То настоява за постоянни обяснения, обвинява ви в нечестност и като някой второразреден адвокат защитава гледната си точка, докато накрая не издържате, предавате се и купувате още една играчка, позволявате му още веднъж да не си легне навреме, изоставяте още една граница.

Ако всичко това или част от него ви звучи познато, детето ви може да е разглезено. Безпомощността ви да промените нещата не се дължи на липса на обич или грижа, нито пък на безразличие. Разглезеното поведение на детето има огромно значение за вас и не само защото, ви стресира и тормози. Колкото повече детето ви разстройва и изтощава, толкова притесненията ви нарастват и надхвърлят въпроса, какво ви струва да живеете под тиранията на детето.

Вие се притеснявате как разглезването ще се отрази на живота му не само вкъщи, но на детската площадка и в училище. Опасявате се за бъдещето му, тъй като знаете, че разглезените деца често се превръщат в разглезени възрастни, неспособни да възприемат и да се справят с ограниченията, трудностите и отговорностите на възрастния човек. Осъзнавате, че презадоволените деца са склонни да се тревожат повече, да изападат в депресия и да се въвличат в проблемни връзки. Знаете, че разглезените деца рискуват да наследят твърде тънка и чувствителна външна обвивка, която не може да ги защити от стрелите и обидите, които животът ще им поднесе. Вие знаете най-добре какъв е бил животът у дома и се страхувате от трудната съдба на вашето разглезено, привилигировано дете. Повече от всеки детски психолог знаете какво сте правили досега и какво е трябвало да бъде направено. За съжаление и поради най-различни причини, не сте успели да се справите с проблема или да се държите по-различно. Спокойно. Не сте сами. Огромна част от днешните родители не са щастливи от това положение на нещата, те имат чувството, че са затънали в блато и са безсилни да излязат от него. Някои любящи родители дори се опасяват, че е твърде късно да поправят нанесената вреда. Те обаче не са прави. Не е късно.

Много от родителите на малки деца, които познавам, са претоварени с работа и разпънати на всички страни, но родителите също имат права. Като добър родител заслужавате:

• Да имате авторитет и да бъдете уважавани.
• Усилията ви да бъдат ценени.
• Лично време и пространство без детето.
• Да обичате безумно не само детето, а също и човека до себе си, партньора си и себе си.
• Да се доверявате на личната си преценка по въпросите, свързани с родителството.
• Да преследвате интереси, които не засягат детето ви.
• Да обръщате внимание на нещата, които искате, когато решавате семейни или лични въпроси.
• Прошка, вашата собствена, а също и на децата, за неизбежните моменти на смяна в настроенията, нетърпение или други естествени човешки състояния, често смятани за запазена територия на децата.

Ако не отстоявате своите права, ще навредите не само на себе си, но и на детето.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“