самочувствие Tag

НИСКОТО САМОЧУВСТВИЕ – КАК СЕ ОТРАЗЯВА НА ЖИВОТА НИ?

Ниското самочувствие може да разяде живота. Хората с високо самочувствие ценят себе си повече и полагат повече грижи за своето здраве и благополучие. Те също клонят към групата на щастливите хора. Това са двете причини, поради които самочувствието е свързано с по-продължителния живот. Според едно проучване, проведено сред обитателите в частна клиника, които са били в равностойно физическо състояние, пациентите с по-високо самочувствие и по-слабо изразена депресия живеели по-дълго.

Ако смятате, че имате ниско самочувствие, то има няколко положителни стъпки, които можете да предприемете, за да го повдигнете. Започнете със съставяне на списък на вашите силни страни, но не бъдете прекалено взискателни към себе си. След като съставите списъка важно е да изоставите скромността и да се поздравявате често за тези черти всеки ден.
Друг много добър начин да подсилите самочувствието си е да усвоите някое ново умение: оригами – изкуството да създаваш образи, сгъвайки хартия, да свирите на музикален инструмент или парашутизъм, всъщност няма значение какво ще изберете, но го приемете сериозно и го практикувайте докато можете да го правите добре, за да извлечете най-голяма полза от него.
Правенето на добри дела за другите също увеличава самочувствието ви – намерете една група от общността, в която да се включите като доброволец – за предпочитане такава, която да отговаря на интересите ви. Възможността да лъснете ореола си чрез подпомагане на другите е един от най-мощните начини да си изградите самочувствие.
И накрая, отделяйте от времето си за правилните хора и избягвайте хората, които застрашават самочувствието ви като се държат негативно към вас или пък вие мислите, че са по-високостоящи от вас. Веднъж намерили подходящите хора, влезте в тяхната компания. Освен, че ще имате огромна полза, ще видите и колко добре ще се почувствате.
Самочувствието също така е свързано с оптимизма. Едно добре известно проучване в клиника „Мейо“ показва, че оптимистите живеят средно около 8 години по-дълго отколкото песимистите. Неотдавна се установи също, че при оптимистите има 50 процента по-малка вероятност да умрат преждевременно. Възрастните хора оптимисти имат по-добре функционираща имунна система от възрастните хора – песимисти, така че надеждата може да задържи болестта на разстояние. Оптимизма също ви помага да се справите с болестта, докато песимистите са склонни да вярват, че „нищо от това, което правя няма да помогне“ и се отнасят по-пасивно към здравето си. Изследванията показват, че оптимизмът помага много при сърдечни заболявания и например намалява вероятността от ангина пекторис или сърдечен инфаркт. По подобен начин надеждата е мощно оръжие при пациенти с ракови заболявания и може значително да повлияе на дължината на живота на пациента.
Как да стана оптимист?
– Избягвайте фокусирането само върху негативните неща и персонализирането, самообвиняването за някои лоши прояви.
– Избягвайте чувството за катастрофалност, винаги да очаквате най-лошото и поляризирането – разглеждане на нещата като винаги или само добри или само лоши, без нюанси между тях.
Какво да направя?
– Научете се да разпознавате и избягвате негативни форми на мислене.
– Търсете добрите неща, без значение колко малки или малко са те и ги ценете.
– Опитайте се да намалите лошите неща, справяйте се с тях и карайте напред.
– Излизайте в компания на оптимисти и се надявайте, че тяхното отношение ще се предаде върху вас.

Център за Психотерапия „Промяна“

КАК ДА ПОВИШИМ САМОЧУВСТВИЕТО? ПЕТ НАЧИНА ЗА НАМИРАНЕ НА ВЪТРЕШНА ХАРМОНИЯ

Самочувствието е свързано с всички аспекти на нашия живот, включително с работата и отношенията с хората. Нашите постижения, психологическото състояние и способността да действаме във всяка ситуация зависят от самочувствието. Хората с висока самооценка са щастливи и весели, креативни към проблемите и получават удовлетворение от житейския опит. Те са доволни от мястото, което заемат в света и всички можем да бъдем такива.

Какво дава висока самооценка?

Самочувствието е нашето мнение за самите нас. Хората с висока самооценка имат по-голямо настроение, което означава, че е по-малко вероятно да станат заложници на собствените си емоции. Важно е да знаем своите силни и слаби страни и да приемем себе си такива, каквито сме. Притежавайки висока самооценка, във всяка ситуация поддържаме чувство за самочувствие, не се поддаваме на трудности и критики и бързо се възстановяваме от провал.

Впечатленията ни за себе си се влияят от впечатленията от детството, взаимоотношенията с хората и собствените ни постижения. Важно е да запомните, че самочувствието непрекъснато се развива.

Какво е лошото в ниската самооценка?

Хората с ниска самооценка са прекалено критични към себе си и са предразположени към перфекционизъм. Тези, които не ценят себе си, винаги се нуждаят от външна подкрепа и насърчение. Но дори и това не е достатъчно, защото хората с ниска самооценка не могат да бъдат надеждна психологическа подкрепа за себе си. Ако имаме ниска самооценка, постоянно се страхуваме от нещо, не вярваме, че сме достатъчно добри и безкрайно критикуваме собствените си действия.

„Хората са единствените същества на земята, които могат да пречат на техните собствени дейности. Способността да бъдем пречка за себе си е придобита; ние не сме родени с нея. “ Майкъл Хеброн

Арогантността може да не е знак за прекомерно самочувствие, а точно обратното. Хората с ниска самооценка често стават бунтовници и опортюнисти, обвинявайки другите за всичко, защото чувствата ги правят „заложници“. Те постоянно блокират гнева си и не дават отдушник на емоциите, заобиколени са от аурата на самосъжалението. За щастие, винаги има възможност за възстановяване.

Как може да се подобри самочувствието?

1. Участвайте в съзнателно. Бъдете честни със себе си. Помислете как се чувствате към хората и възможностите, които ви предоставя съдбата. Спомнете ли си кой беше вашата подкрепа в детството? Кой ви даде положително и кой ви даде отрицателно отношение? Какви успехи и провали си спомнихте? Кой освен вас се интересуваше? Кой беше там в трудни времена и кой се радваше на победите ви? Креативен ли сте? Или сте имали трудно детство? Как се е отразило всичко това на вас? Какви уроци сте научили от миналото? Отговаряйки на тези въпроси, можете да разберете произхода на вашето самочувствие. Колкото повече научите за себе си, толкова по-точна ще бъде вашата самооценка и ще бъдете по-близо до състоянието на вътрешна хармония .

2. Признайте, че не можете да промените всичко. Трябва да се научим да приемаме себе си такива, каквито сме. Например, не можете да промените родителите си, да се родите на друго място, да промените ръста си или цвета на кожата. По същия начин трябва да възприемаме загубата, за да продължим напред. Научете се да рециклирате мъката си, за да намерите радост в живота. Самоприемането е жизненоважен компонент на самочувствието.

„Никой не може да ви накара да се чувствате унизени без вашето съгласие.“ Елинор Рузвелт

3. Помогнете си с вътрешния си глас. Научете се да слушате какво казвате за себе си: положително, конструктивно и полезно или отрицателно, разрушително и вредно. Позволете си да не бъдете перфектни, не очаквайте съвършенство от себе си и другите. Научете се да приемате комплименти, не забравяйте какво ви казват хората, които смятате за модел на високо самочувствие. Похвалете себе си и не се самовглъбявайте.

4. Радвайте се. Купувайки скъп автомобил, вие се грижите за него: купувате бензин, миете го и редовно се подлагате на поддръжка. Погледнете на себе си от същата гледна точка. Наспивайте се, спортувайте, грижете се за себе си и се хранете правилно. Правете това, което ви харесва. Наградете се за всичките победи и си кажете комплименти, когато направите нещо добре. Насладете се на релаксираща вана, чаша вино или книга.

5. Приемете помощ от другите. Проучванията показват, че се чувстваме по-добре, когато имаме силни социални връзки. Дори и да сте интроверт, важно е да установите връзките, необходими за попълване на умствената енергия. Не се страхувайте да поискате помощ от други хора, попитайте за съвет и говорете за чувствата си. Напишете всичко хубаво, което ви казват, и окачете тези бележки на хладилника или над работния плот. Заобиколете се с хора, които умеят да слушат, те ще помогнат за облекчаване на прекомерния стрес. Търсете прегръдки, ръкостискания, докосвания.

Ако ситуацията с ниското самочувствие се засилва можете да потърсите професионална помощ от психотерапевт.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

СИНДРОМ НА IMPOSTER: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА И КАК МОЖЕМ ДА ГО ИЗЛЕКУВАМЕ

ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУВАЖЕНИЕТО

Детето се ражда в свят на тотално единство. То дълго време ще отказва с всички сили да възприеме реалността на другите, защото това ще принизи фантазма му за всемогъщество. Децата се раждат крале и се приемат за център на света. Много е важно впрочем да бъде именно така. В продължение на няколко месеца индивидът трябва да се чувства център на пулсиращия наоколо му живот, защото любовта, усетена още от първите мигове на съществуването му, създава у децата база на сигурност, върху която може да изгради чувството на собствена оценка.

Малко по малко обаче то започва да приема, че не е център на света. Дава си сметка, че родителите му имат различни от неговите интереси и че другите не живеят непременно и само в негова услуга. Въпросът е следният: Как родителите да направят така, че детето да премине от въображаемото си всемогъщество към една по-точна представа за света? Как да му помогнат да развие здраво самоуважение и доверие в личната си власт? Защото стойността, която човек си придава, е резултат от компромис между нуждите му от всемогъщество и поставените от действителността ограничения. Как да запазим усещането си за лична власт, дори ако тя завинаги си остава относителна?

На теория прекрасно знаем как: от една страна родителите могат да очертаят необходимите граници пред чувството за всемогъщество на детето, без да наранят самочувствието му, чрез малки фрустрации, които то е способно да приеме, без да се почувства напълно отхвърлено и обезсърчено, от друга страна добре е те постепенно да се откажат от собственото си всемогъщество на родители, които все повече се доверяват на детето. Желателно е дори лека-полека да покажат, че са обикновени хора и притежават и някои слабости.

Някои хора, изживели твърде силни фрустрации или дори травми в ранното си детство поради неблагоприятни обстоятелства или родители, които не са умеели да обичат, ще реагират, като се опитат на всяка цена да се наложат, за да докажат, че струват нещо. Те не живеят в света на любовта, а в света на властта. Учудващо е да се види до каква степен незадоволената нужда от любов почти неизменно се превръща във воля за могъщество. На терена на двойката например нерядко се разразява борба за власт, щом угасне романтичната любов. Тази ужасна закономерност се наблюдава както при дребните домашни диктатори, така и при тези, които тиранизират страната си. Всеки от тях носи в себе си дълбока любовна рана.

Освен да се перчи, човек може и да се срине, реагирайки на детските травми. Когато средата ни не е оценила или приела част от личността ни, когато унизителни закачки са подчертавали привидните ни недостатъци, някое физическо несъвършенство или интелектуална недостатъчност, ние трудно обикваме тази наша част. Сами продължаваме да я подценяваме и непрекъснато се боим да не бъдем отхвърлени заради въпросния истински или въображаем недъг. Така се формира комплексът за малоценност – най-яркият знак за липса на самоуважение. И наистина, не винаги можем да компенсираме усещането си за непълноценност с прекалено самоутвърждаване. Спокойно можем да се пречупим под бремето на срама. Тогава се затваряме в себе си, уверени, че заслужаваме жалката си съдба, че животът така или иначе е страдание и че на нищо повече не можем да се надяваме на тоя свят. Подобно примирение води до униние и е способно да ни накара да се самоунищожим от омраза към самите нас.

Това често се случва, когато родителите остават властни и чрез жестовете и поведението си показват, че винаги са прави. Техните деца ще са убедени, че нямат стойност, ще се опитат да докажат на всички, че струват нещо чрез крайно поведение или, напротив ще се приютят в посредствеността и пораженчеството. Така ще си останат завинаги деца, ще търсят модели за съвършенство и ще се вкопчват в личности, които им се струват могъщи. Ще отричат собствената си власт и ще я предават на всеки, който съумее да я използва. Това поражда така наречената зависимост. Подобни хора могат да зависят както от любовните си партньори и от семейната си среда, така и от последната мода, демонстрирана от някоя телевизионна звезда. По този начин те се опитват да излекуват раната, получена в миналото, и да не допускат да бъдат отхвърлени. В тази игра човек бързо става конформист, тъй като не изразява никакво мнение, способно да не се хареса на мнозинството от групата, към която принадлежи. Участието в секта, улична банда или обществен клуб, също би могло да ни даде идентичност по мярка, когато не се осмеляваме да приемем индивидуалната си власт. В такива случаи идентичността ни се поема от колектив, който се утвърждава вместо нас.

Ако напротив, родителите не съумеят да утвърдят властта си и да наложат ограничения, детето рискува да стане тиранично към тях и непригодно за живота. Без да си дават сметка, те захвърлят отрока си на произвола на катастрофални събития, които неминуемо ще му покажат, че не е всемогъщ. Той силно рискува да се срине при първия неуспех и да се примири просто защото, не е научен да устоява на изпитанията. Би могъл да се опита да се приюти в илюзорни мечти за бъдещето си и силата си или да се отдаде на алкохола или наркотика, за да възвърне за известно време застрашеното си всемогъщество. Някои вещества открай време са били консумирани, за да се възстанови разколебаното чувство за вътрешно благополучие, което животът непрекъснато нарушава.

Както става ясно, преминаването от фанатизъм за всемогъщество към уравновесено самоуважение е деликатна работа. Много неща могат да се случат междувременно и да накарат човека да се оттегли в илюзорнотото чувство за превъзходство или в срама. Всъщност границата между всемогъщество и депресия често е съвсем тънка. Когато обаче човекът упражнява дарбите си и се осмелява да бъде такъв, какъвто е, когато получава одобрение и любов, в него се вселяват равновесие и сигурност. Важното е да се установи връзка със самите извори на живота, които са любов. Важното е да се направи така, че да разцъфти цветето, което всеки носи у себе си.

Центъ за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИЯ

Добре е да знаем и да приеме факта, че самолюбието е фактор за психологическото равновесие. Ако изследваме сега един от полюсите на нашата идентичност, а именно любовта към себе си. Любовта, която изпитваме към самите нас, е едно от основните измерения на идентичността ни и ключ към усъвършенстването й. Самоуважението е впрочем определящ фактор в емоционалните ни връзки. Като си придаваме повече стойност, ние имаме шанса да избегнем отношенията на зависимост, в които единствено чуждият поглед ни дава право на съществуване. В общия контекст на изследването ни е важно да се схване, че любовта към себе си и любовта към другия са здраво свързани. Съществата,  които обичат до степен на самозаличаване, не се обичат достатъчно. Те са забравили втората част от християнския завет, който препоръчва: „Обичай ближния си както обичаш себе си.“

Здравате идентичност почива на здраво самоуважение. Самочувствието, самооценката, всичко е там. Любовта към себе си ни позволява да си разрешим да бъдем такива, каквито сме, без да чакаме одобрението на другите, да търсим и опитваме това, което ни привлича и ни доставя удоволствие, без да се осъждаме. Накратко, да си разрешим да съществуваме, да дишаме на воля и да заемем нужното за развитието ни място, уважавайки мястото на другите.

Докато не започнем да се уважаваме достатъчно, ние няма да открием онова, което наистина ни е необходимо, за да се развием в положителене смисъл и да усъвършенстваме заложбите си. Ще смятаме просто, че не заслужаваме най-доброто, което животът може да ни предложи. Някои хора дори са на мнение, че не си струва да живеят или че животът им не заслужава да бъде изживян.

Да спреш да очакваш одобрението на другите, за да се оцениш и да оцениш живота, е несъмнено най-дълбоката революция, която може да протече в рамките на едно съществуване. Да избереш да живееш, да избереш да обичаш, да избереш радостта от съществуването, да станеш напълно отговорен за своята жизненост и за собственото си щастие – това са безспорно най-творческите актове, на които индивидът е способен.

Но това далеч не е лесно. Повечето от нас оставаме в плен на неразрешените конфликти с родителите, на неизбежните сблъсъци в любовния живот, на отрицателните гласове, които ни обитават. Всъщност, за да умеем да обичаме и да се обичаме, трябва да сме почувствали, че ни обичат. Огледалата, които родителите ни и другите родителски фигури са ни поднесли чрез жестовете и погледите си, са основни елементи във формирането на здравословно самоуважение.

Виждайки като деца блясъка на възхищение, възторг и обич в очите на близките ни, ние постепенно интегрираме това положително огледало и се научаваме да се обичаме. Това интегриране способства за формирането на положителните родителски комплекси, които ни вдъхват увереност вместо да ни очернят. Любовта към себе си позволява на човека да си има доверие, да остане верен и на ония части от съществото си, които другите не ценят, да издържи на премеждията и да изживее живота си като едно голямо приключение. Положителното вътрешно огледало е основата на здравия нарцисизъм.

Ако поради някои житейски обстоятелства като болна майка, баща алкохолик, хоспитализация в ранно детство представеното ни огледало е било отрицателно, ако никой не е бдял над нас, ако родителите ни не са изпитвали удоволствие да отглеждат децата си, ние започваме да не се уважаваме достатъчно. Вместо да вярваме в способностите си, ние непрекъснато биваме обземани от съмнения. Преживеният мъчителен опит, когато не сме се чувствали приети в естествената ни среда, спомага за формирането на отрицателни родителски комплекси – вместо да ни вдъхват увереност, те подмолно ни убеждават колко сме некадърни.

Сякаш вътре в нас има зло ехо, което шепне като в приказката: „Снежанка е най-красивата!“ Тогава започваме да се срамуваме, че сме такива, каквито сме, и намразваме хората, на които им е по-лесно да живеят. Съперничим им, завиждаме им, опитваме се да ги унищожим или пък се залепваме за тях и им подражаваме, за да получим вниманието, на което ни се струва, че са обект. Така навлизаме в отношения на любов, която бързо може да се превърне в омраза, ако не получим одобрението на избраното за модел на съвършенство лице, или ако то разбие илюзиите ни, като не признае талантите ни.

В този случай нарцисизмът е болезнен и обратно на разпространеното мнение именно човек, който страда от подобно наранено самолюбие, създава впечатление, че е егоцентричен. Просто защото, самоуважението му е толкова нестабилно, че непрекъснато има нужда да бъде повдигано чрез положителни забележки и комплименти. Така се обяснява също защо подобен човек все гледа постави в центъра на вниманието това, което е и което прави, като детето, желаещо на всяка цена да му харесат рисунката. Ако успее да се пребори с отрицателните представи за себе си, насаждани у от безмилостни комплекси, той ще възстанови самоуважението си и ще промени поведението си. Но това често става с цената на дълга терапевтична работа, защото подобен проблем е наистина дълбок. Така стигаме до корените на самоуважението.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“