This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПАНИК АТАКИТЕ
Паник атаките не представляват непосредствена опасност за живота, но могат значително да намалят качеството му.
Как да се справим с паник атаките?
Пристъп на паника е усещане за внезапна и силна тревожност. Паник атаките могат да бъдат придружени от физически симптоми като треперене, дезориентация, гадене, сърцебиене, сухота в устата, задух, изпотяване, замаяност, ускорен пулс, деперсонализация, проблеми с погледа и други. Психологът Олга Мирошникова разказа как можем да се справим с това състояние.
„Симптомите на паническа атака не са опасни, но могат да бъдат много плашещи. Може да изглежда все едно е започнал сърдечен удар или някакво друго страшно заболяване. При паник атаката има и страх от смъртта, обяснява експертът.
Пет ефективни начина за преодоляване на паник атаките:
1. Важно е да се предотврати и да се отпусне контрола върху страха от паническите атаки. Пристъпите на паника винаги отминават, обикновено в ракмите на 15 до 30 минути, а симптомите не са признак за някакво заболяване.
2. Дихателните упражнения могат значително да подобрят благосъстоянието и да предотвратят или да спрат магически паник атаката. Вдишайте възможно най-бавно и дълбоко през носа, след това издишайте бавно и дълбоко през устата. Можете да направите упрежнението в продължение на 10-15 минути и ще почувствате облекчение. Фокусирайте се върху дишането, ще се почувствате по-добре след няколко минути. Редовните упражнения, особено аеробните упражнения, могат да ви помогнат да се справите със стреса, да освободите стреса, да подобрите настроението си и да увеличите увереността.
3. Яжте редовно, за да стабилизирате кръвната захар. Избягвайте кофеина, алкохола и тютюнопушенето – това може да влоши паник атаките, да ги засили или да станат по-чести.
4. Когнитивно-поведенческата терапия ще ви помогне да идентифицирате и модифицирате негативните модели на мислене, които подхранват паник атаките ви и намаляват тревожността.
5. Не се страхувайте да посетите психотерапевт или лекар психиатър ако е необходимо. Не бързайте да прибягвате веднага към лекарства, тъй като това състояние е абсолютно преодолимо с провеждането на редовна психотерапия.
Паническата атака е усещане за внезапна и силна тревожност.
Първото нещо, което трябва да знаете за паник атаките е, чене умирате.И няма да умрете от това, дори ако в този момент се чувствате сякаш това се случва. Всичко е наред с тялото ви и изследванията също показват това.Лекарите най-често поставят диагноза „вегетативно-съдова дистония“ или „вегетативни кризи“.Да, разбира се, симптомите, които изпитвате по време на атака, ви плашат.Те са много разнообразни.Това може да бъде сърцебиене, липса на въздух, вазоспазъм, замаяност, лошо храносмилане, гадене, втрисане, изтръпване и др. Но основният симптом, естрахът от загуба на съзнание, полудяване или смърт.
По-късно се присъединяват страхове като: страхът от тълпата, от отворени пространство, задръствания, големи магазини, затворени пространства, пътувания и др. Въпреки такива плашещи прояви, тялото ви е наистина здраво (въпреки че, разбира се, прегледът никога не е излишен).Подобна реакция на тялото се проявява при хората в отговор на сигнал за силен източник на опасност.
Нека се опитаме да разгледаме какво всъщност може да бъде причината за паническите атаки?
В живота на някои хора понякога се случват събития, които създават много голямо емоционално впечатление върху тях и буквално шокират.Подобни събития могат да бъдат много – не става въпрос за самия „мащаб на катастрофата“, а за това как човекът го е възприел.Това може да бъде злополука, смърт на любим човек или просто заплаха, загуба (на някого, нещо) , психологическа травма в детството (например когато, сте се изгубили от родителите си на обществено място); неблагоприятна ситуация в семейството), раздяла (включително развод, ваш или на вашите родители, дори напускане на родителския си дом);събитие, застрашаващо живота, или просто дори събитие, което в действителност не се е случило, но има страх от това, което може да се случи.
Каква е опасността тук?
Факт е, че мозъкът ви сякаш вярва, че това събитие наистина ви заплашва със смърт или че няма да оцелеете по-нататък, а след това започва да реагира като на реална, остра опасност, проявявайки самите симптоми, изброени по-горе.Но това няма нищо общо с реалността.В действителност събитието или вече е минало и вие оцелявате, но по някаква причина тялото не го усвоява.Или събитието все още не се е случило, то е във фантазията ви, но мозъкът вече е повярвал, че това е реалност. Тоест – изненадващо е: Има симптоми, но няма заболяване … Как и защо това се случва с вас?
Тук всеки вече има своя собствена история, която професионален психолог може да ви помогне да разберете.
Какво да правя със самата атака?
Независимо от това, паническите атаки причиняват много неудобства на човек в реалния живот.По време на ПА, опитайте седа осъзнаете себе си, ориентирайте се в пространството,където се намирате.Дори по най-прекия начин се обърнете към себе си: „Хей, приятелю (твоето име), къде си?“ Препоръчително еда напуснете мястото, където сте имали атака, опитайте се да се видите отстрани.И сиприпомнете, че сега не можете нито да се побъркате, нито да умрете.По някаква причина тялото ви просто е решило, че сега сте в опасност.Но ВАШИЯТ организъм се контролира от ВАС и сега можете да упражните този контрол.С хипервентилация на белите дробове (липса на въздух, задушаване) – започнете да дишате в торба, но за предпочитане хартиена, притискайки я плътно към устата си.Но ако нямате под ръка плик, не поемайте по-дълбоки вдишвания, това само ще увеличи хипервентилацията и задушаването. Не забравяйте да опитате да се разсеете, можете дори да започнете да броите хората наоколо или да събирате цифрите от номерата на колите.
Както вече разбрахте, свързването със специалист ще ви помогне да се справите със състоянието си. Неприятно е, но не е опасно.
Важно е да се вземат мерки, да се започне психотерапия, за да може паническите кризи да отшумят.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ХИПОХОНДРИЯТА – УЖАСЯВАЩИЯ СТРАХ ОТ БОЛЕСТИ
При страхово-хипохондричната невроза най-често всичко започва по някакъв конкретен повод, предизвикващ чувство на страх. Един млад мъж например, присъства на сватба и след като се е хранил и пил, получава силно главоболие. Някой му дава таблетка кофенал, след известно време той взема още една, тъй като главоболието не преминава. Отива си вкъщи и когато, вече се готви да си ляга, получава силно сърцебиене със страх, че умира. Целият се изпотява, разтреперва се и докато дойде повиканият лекар, всичко преминава но остава опасението, че това скоро ще се повтори и тогава ще настъпи краят. Болният живее непрекъснато в тревожно очакване и наистина при вълнение и неприятности кризите на страх и сърцебиене се повтарят, макар и рядко. След тези случаи той непрестанно се страхува и това усещане се обостря особено вечер, тъй като нощем „по-трудно се намира лекарска помощ“. Ако отиде в друго населено място, болният се осведомява най-напред за поликлиниката и болницата. Страхува се да остане сам вкъщи, постоянно опипва пулса си, държи се за сърцето и тежко въздиша. Пази се от всякакви усилия, почти не прави движения и се изживява като тежко болен, който очаква всеки момент своя край от сърдечен инфаркт.
В повечето случаи опасението от някакво заболяване, чрез което ще настъпи смъртта, се появява повод смъртта на някой близък, приятел или роднина. Безспорно за възникване на страха при хипохондричната невроза голяма роля играят общият невротичен фон и въображението на болния, което по своему невярно и хиперболично преработва и физиологично възникналата тахикардия, и телесните промени, съпътстващи някои банални и невинни разстройства.
Клинично страховата-хипохондрична невроза по своя афект се приближава силно до страховия пароксизъм на фобията. Например една болна, която има фобия от мишки, с неудоволствие слуша да се говори за мишки, като същевременно разбира неоснователността на този страх, тъй като мишката липсва в момента. Разговор, в който се говори за мишки, предизвиква в нея тръпки по тялото и изпотяване на ръцете. Тази жена обаче се държи съвсем иначе, ако види мишка в стаята или дочуе шум и гризене от мишки. Тя става възбудена, неспокойна, получава сърцебиене, стягане в гърдите, задушава се, започва да трепери, да се поти, променя цвета на лицето си, косите й настръхват. В този момент на пароксизъм въпреки всичко болната не може да се овладее. Обхваща я паника и тя избягва навън. Именно подобно преживяване изпитват болните със страхово-хипохондрична невроза, когато почувстват сърцебиене, болка, виене на свят или изтръпване на крайниците. Докато обаче при фобията пароксизмът се обуславя от обект и ситуация, които са извън болния, при страхово-хипохондричната невроза пароксизмът се отключва от представите и въображението на болния. Дори в съвсем спокойно състояние и добро настроение, ако през ума на болния мине мисълта, че сърцето му може да спре, той вече е в паника.
При деца и юноши според познанията и опита им страхът се предизвиква предимно при неясната мисъл за смъртта. Обикновено той настъпва в часовете на самота, умора, надвечер, дори в присъствието на други членове на семейството. Често пъти съпруги или съпрузи на починали болни започнали да се опасяват, че са болни от същата болест, от която е починал техния партньор. Понякога начало на заболяването слага един разговор за някаква болест или внезапна смърт. Болните твърдят, че мисълта за грозящата ги болест не ги напуска нито през деня, нито през нощта. Сънят им се нарушава, апетитът намалява, загубват интерес и желание за работа. Съзнанието им е обсебено от мисълта за признаците на болестта и макар да се оглеждат в огледалото и да виждат, че са добре и да се опипват, за да се уверят, че не са болни, те все пак наблюдават всяко най-малко усещане в тялото. Те ходят от лекар на лекар, оплаквайки се, че са болни и обречени на смърт, с надеждата да чуят, че не са болни. Понякога след такъв опровергаващ опасенията им разговор те изведнъж се ободряват и си отиват спокойни: „Аз все си мислех, че може и да не съм болна, а само мислено се измъчвам, но не бях сигурна.“
За отбелязване е, че и неуки и образовани хора не са пощадени от страхово-хипохондричната невроза. Дори образованите се страхуват повече, защото, се самонаблюдават и премислят колко много ще загубят със смъртта си. Накратко, страховата невроза е с хипохондричен облик и хипохондрично съдържание. Тя е свързана с мисълта за смъртта като символ на най-страшното, което се противопоставя на живота.
Прави впечатление, че тези, които страдат от фобии и страхово-хипохондричната невроза, в миналото са преживели някакъв страх или поредица от страхови ситуации. Изглежда, че при астенизиране и преумора, при общо невротизиране първоначално изживеният страх, който дотогава е бил уравновесяван и потискан, се възпламенява отново поради отпадане на вътрешното задържане. Тъй като липсва първоначалната ситуация, той се асоциира с други мисли и представи, отнасящи се до собственото благополучие. Причината се крие в отслабването на задържащия процес в мозъчната кора, който е фило и онтогенично по-нов и крехък и който главно моделира уравновесеното човешко поведение и регулира равновесието между кора и подкорие.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ФОБИИ И ПАНИЧЕСКИ АТАКИ – ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ
„Който се бои от нещо, му дава власт над себе си.“
Клаустрофобия, арахнофобия, агорафобия, страх от височини – списъкът може да продължава до безкрай. Това са драматичните страхове, в буквалния смисъл. Филмите на ужасите оказват силно въздействие върху нервната ни система, активирайки първичните страхове. Човек, парализиран от фобия, живее като в ядрен реактор. Някой само трябва да натисне бутона и верижната реакция се задвижва. Неспособен да я спре, той може единствено да наблюдава безпомощно или да се потопи напълно в абсолютния ужас на конкретната фобия.
Работата с добър психотерапевт често може да ви помогне да откриете първопричината за фобията си и да разработите нови поведенчески подходи за контролирането й. Въпросът е как бихте могли да използвате интелигентността на системата ум/тяло, за да изпълните своя свят с по-голямо усещане за безопасност?
Най-често страничният ефект на фобиите е, че избягвате места и ситуации, които активират реакцията ви. Не се качвате в асансьор. Не ходите в супермаркети, нито на планина. Това, естествено, ограничава възможностите в живота ви. Не е необичайно лекият страх да се разрасне до такава степен, че нищо да не ви изглежда безопасно извън дома ви. Накрая отбягвате всичко и затваряте вратата не само за житейските несгоди, но и за удоволствията в живота. Всяка фобия произтича от здравословна страхова реакция на опасността. Ако скочим от скала ще загинем. И наистина е възможно човек да умре, ако заседне в асансьор. Но при клаустрофобичната реакция ответният ви механизъм е като пощурял. Изследвания върху болката показват, че различните хора изпитват различна по сила и вид болка при едни и същи наранявания или болести. Според една теория не действителното увреждане на тъканта предизвиква болката, а начинът, по който нервната система реагира и сигнализира на организма.
Сравнително новата област на психоневроимунологията се заема с изучаването на тази връзка между ума/тялото и благополучието и болестта. Ако разделите термина „психоневроимунология“ на съставните му части, той буквално означава: „Как умът се свързва с имунната система“. В началото на 80-те години няколко блестящи учени-изследователи откриват невропептиди и неврорецептори в други части на тялото. Невропептидите според д-р Кандас Пърт – неортодоксален учен, открила рецептори за ендорфина в клетките, са „онези вещества, секретирани от мозъка и познати като медиатори на настроението и поведението…“ Тя откри, че тъкмо те „изпращат ясен сигнал….на раковите клетки чрез техните рецептори и ги карат да растат и да се предвижват или метастазират в други части на тялото“. Заедно с други учени проследи връзката на еднокринната система, която се състои от всички жлези с вътрешна секреция и произведените от тях хормони, с мозъка и имунната система.
За да положите началото на конструктивен лечебен процес, трябва да разберете и някои други аспекти на фобиите. Първият е реализирането на собствените пророчества. При всекиго има първи пристъп на паника. Шофирате по магистралата и изведнъж, без всякаква причина, изпитвате ужас. Сърцето ви започва да бие силно, над устните ви избива пот, ръцете ви започват да треперят. Отбивате встрани, седите и се тресете. После ви минава. Психически пристъпът на паника може да продължи само двадесет минути. Тогава тялото вече спира да произвежда адреналин. Винаги отминава. Но дори да го знаете, тялото ви не може да приеме тази рационална мисъл.
Затова, когато отново ви се налага да шофирате, започвате да мислите за случилото се предишния път. Изнервени сте още преди да излезете от къщи. Когато наближите мястото на магистралата, където се е случило, нервно предчувствие кара кокалчетата ви да побелеят от стискане на волана. Сдържате дъха си. И познайте – отново получавате пристъп. Щом шаблонът на паниката започне да се установява, тялото ви го прави част от програмата. Тази трансформация е вторият важен фактор, който трябва да бъде разбран. Дори да се опитвате да си кажете: „Няма да откача, няма да получа пристъп на паника, докато шофирам“, тялото откликва на познатите стимули. То започва да отделя адреналина, необходим за възпроизвеждане на онова, което е възприело като част от шофирането. Започва необратима реакция. Паниката се превръща в навик, а шофирането във фобия. След като фобията стане привична, е само въпрос на време изобщо да престанете да шофирате…или да се качвате в асансьора. Накрая може въобще да не искате да излизате. Свободният избор отново е елиминиран.
Вярно е разбира се, че някои проблеми с паниката са следствие на химичен дисбаланс. Макар и тук да е възможно ситуацията да е като при въпроса „кокошката или яйцето“ – тоест дали паниката предизвиква хормонални проблеми или хормоналните проблеми са причина за паниката.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
гр. София
тел. 0886 444 024
Повече