This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
КАК ДА ТРЕНИРАМЕ МОЗЪКА СИ ЗА ДА ИЗБЕГНЕМ ДЕПРЕСИЯТА?
Депресията е една от най-тежките и плашещи форми на психично разстойство. На абсолютно всеки може да се случи да я изпита, никой не е имунизиран срещу нея. Може да се появи както напълно неочаквано, така и след поредица от негативни събития в живота ни. Може и да е в резултат на химичен дисбаланс в мозъка.
Няма как да сте сигурни, че никога няма да сте депресирани. Има обаче няколко начина как да тренирате мозъка си срещу нея или поне да смекчите ефектите от нея. Запомнете да приемате симптомите на депресия сериозно и никога да не я подценявате.
За да се спасите от депресията, трябва да превъзмогнете миналото си. Ако се чувствате тъжни, вероятно е заради нещо, което се е случило в миналото ви, даже може би в детството ви. Запомнете, че каквото и да се е случило, не може да бъде променено. Простете. Ако е по ваша вина – простете на себе си. Трябва винаги да сме способни да продължим напред. Няма незаменими хора, няма непоправими грешни, няма болка, която да трае вечно. Живейте в настоящето.
Второто най-важно нещо е, да сте добри със себе си. Няма смисъл да се стараете да сте перфектни – никога няма да бъдете. Вместо това, бъдете щастливи. Правете това, което е важно за вас и което ви харесва. Не живейте за другите, а само и единствено за себе си. Всички се стремим да сме напълно перфектни и идеални, да се справяме по-добре от останалите. Това е много грешно възприятие.
Знайте, че единствения човек, с когото трябва да се сравнявате, сте самите вие. Бъдете по-добре отколкото сте били вчера. Растете личностно, развивайте се и си прощавайте. Приемете и обикнете несъвършенствата си.
Не на последно място, отучете се да потискате емоциите си. Научени сме да сме винаги рационални и логични и да мислим трезво. Недейте. Ако чувствате нещо – споделете го, излейте го, кажете го. Нека околните знаят как сте и какво ви е.
Да сдържате емоциите си само ще ви докара стрес. Рано или късно те ще излязат наяве, бъдете сигурни. Защо да чакате този момент и да се измъчвате, докато не избухнете? Не бъдете бомба със закъснител и не се тормозете. Казвайте безсрамно и безстрашно какво мислите, какво искате, какво чувствате.
Заменете негативността с позитивност. Не се притеснявайте от това какво ще си кажат другите – тяхното мнение си е за тях и не ви дефинира. Правете така, че вие да се чувствате щастливи и спокойни.
Център за Психотерапия „Промяна“
ПовечеКАК БЛАГОДАРНОСТТА ПРОМЕНЯ МОЗЪКА
Водете дневник на благодарността е популярна препоръка от Help Yourself. Как работи тази духовна практика и наистина ли е толкова полезна, колкото обикновено се смята? Психолозите Джоел Вонг и Джошуа Браун проведоха проучване и намериха научен отговор на този въпрос.
Много изследвания от последните десет години сочат ползите от благодарността: когато хората съзнателно помнят добрите неща, те стават по-щастливи. Но не можехме да разчитаме на резултатите от експериментите – повечето от тях бяха проведени върху проспериращи хора. Решихме да разберем дали благодарността помага на хората с психологически проблеми.
300 души взеха участие в нашето проучване, повечето от тях бяха студенти, които срещаха психологически проблеми и се записаха за психотерапевтични сесии. Експериментът започна преди началото на терапевтичните им сесии: много участници страдаха от депресивно или тревожно разстройство и средно показаха ниски нива на психическо здраве.
На случаен принцип разделихме хората в три групи, участниците във всяка от тях отидоха на сесии с психотерапевт. Разликата беше допълнителна задача. Участниците в първата група веднъж седмично пишеха благодарствено писмо на някой човек. Участниците във втория описаха своите мисли и чувства, причинени от неприятни ситуации в живота им. Участниците в третата група не написаха нищо. Експериментът продължи три седмици.
Няколко седмици след края на експеримента, ние оценихме психологическото здраве на участниците. В първата група тя се подобри значително, а в другите две нямаше промени. Това означава, че благодарността помага и на тези, които се борят с психологически проблеми. Внимателно анализирахме данните от изследванията, за да разберем как благодарността влияе на мозъка и тялото.
Благодарността спасява от разрушителни емоции
Сравнихме фракциите от думи с положителна и отрицателна емоционална оценка, които бяха използвани в текстовете от участниците в две групи за писане. Тези, които са написали признателни писма, са използвали по-положително оцветени думи и по-малко думи с отрицателно емоционално оцветяване в сравнение с втората група.
Самият акт на писане на писмо ще помогне да се измести фокусът на вниманието от негативни мисли и чувства.
Положителните думи обаче не гарантират спокойствие. Само участниците, които използваха по-малко отрицателни думи, впоследствие подобриха състоянието си. Липсата на отрицателни твърдения предизвика разликата в психическото състояние между двете групи.
Писмото с благодарност измества вниманието от емоции като негодувание и завист. Когато пишете колко сте благодарни на другите и колко добри хора са влезли в живота ви, е трудно да се потопите в мисли за лоши неща.
Благодарността помага, дори и да се пази в тайна
Обяснихме на участниците, че не е необходимо да се изпращат благодарствените писма до получателите. И въпреки че само 23% от участниците решиха да изпратят писмата си, всички останали членове на групата също подобриха състоянието си, въпреки че писмата останаха при тях. Така че реалното предаване на благодарност не играе ключова роля.
Да предположим, че искате да напишете на някого благодарствено писмо, но не смеете. Напишете го така или иначе. След това решете дали да го изпратите или не. Самият акт на писане на писмо ще помогне да се измести фокусът на вниманието ви, от негативни мисли и чувства.
Положителният ефект на признателните писма не се проявява моментално. В нашето изследване тя се натрупваше във времето. Седмица след края на писмените практики не забелязахме разлика в психическото състояние между участниците в трите групи.
Четири седмици по-късно обаче първата група, която написа благодарствени писма, показа подобрение спрямо останалите две групи. 12 седмици след края на експеримента разликата стана още по-забележима.
В други подобни изследвания полезният ефект намалява с течение на времето. В нашия случай се случи точно обратното. Може би участниците обсъдиха своите писма, което увеличи психологическото въздействие от писането на писмата.
Ако пишете благодарствена бележка, не очаквайте незабавно подобрение. Имайте търпение. Благодарността изисква време, за да действа.
Навикът да бъдете благодарни подобрява здравето
Три месеца след началото на сесията по психотерапия сравнихме състоянието на няколко души, които написаха благодарствени писма с тези, които не написаха нищо. Искахме да знаем дали мозъкът им започва да обработва информация по различен начин.
За целта помолихме участниците да изпълнят упражнението „плати на друг“ и използвахме томограф в процеса, за да оценим мозъчната им дейност. По време на упражнението „благодетелят” дава на всеки малко пари и го моли да го прехвърли на друг човек, ако почувства благодарност. Тогава участниците решават дали да прехвърлят парите за добра кауза и определят сумата.
Искахме да отделим даренията, мотивирани от чувство на благодарност, от дарения, основани на други чувства, като дълг или вина. За това те помолиха участниците да отбележат колко са благодарни на „благодетеля“, колко искат да участват в благотворителност и колко виновни ще се чувстват, ако не го направят. Участниците също попълниха въпросници, които позволиха да се определи колко са благодарни като цяло в живота.
Хората, които като цяло бяха по-благодарни, дадоха повече пари за добро дело и показаха по-висока нервна чувствителност в медиалния префронтален кортекс – тази област е отговорна за обучението и вземането на решения. Може да се предположи, че по-благодарните хора се грижат повече за това как да изразят своята благодарност.
Постоянната практика тренира мозъка и той става по-чувствителен към изпитването на благодарност в бъдеще.
Сравнихме и мозъчната активност на участниците, които писаха признателни писма с тези, които не го направиха, и забелязахме разлика. Първият показа по-изразена активност в медиалната префронтална кора.
Този ефект го открихме три месеца след началото на експеримента. Това означава, че оценката има дългосрочно въздействие: постоянната практика тренира мозъка и става по-чувствителна към изпитването на благодарност в бъдеще. В дългосрочен план това укрепва психичното здраве.
Няма значение дали в момента изпитвате затруднения, опитайте се да напишете благодарствено писмо. Повечето време и усилия отделяме за преследването на това, което нямаме. Благодарността обръща нашето внимание към хората, които вече са с нас, както и на нещата, които вече притежаваме.
Автори: Джошуа Браун и Джоел Вонг – психолози, работещи в университета в Индиана, САЩ
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“