This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПОГРЕШНИ ПРЕДСТАВИ ЗА ОТНОШЕНИЯТА
Някои често срещани погрешни представи за отношенията
- Първата грешка: „Това е моята съдба.“
В по-голямата си част „съдбата“ се състои от набор от нерешени вътрешни конфликти на самия човек и не е нещо външно.
- Втората грешка: „Не съм доволен от тази връзка!“
Докато тези връзки продължават да съществуват, това означава, че те са напълно удовлетворителни. В момента просто нищо не може да бъде направено. Докато вътрешно не се промените.
- Третата грешка: „Уморен от самотата!“.
Самотата е следствие от избягването на отношенията и това е абсолютно оправдано в момента. Самотата изпълнява някаква важна функция. Например, това е по-безопасно. Докато не бъде намерено друго решение, избягването ще продължи.
- Четвъртата грешка: „Какъв глупак съм (глупак), че се ожених.
В момента, когато това се случи – това беше най-добрият вариант. В този момент е нямало нищо друго, което е могло да се направи. Тогава този избор е бил правилен. Най-хубавото е да приемете този факт и да не се обвинявате.
- Петата грешка: „Ако промените нещо наоколо, тогава всичко ще е наред!“.
Никакви външни действия няма да променят коренно нищо, защото несъзнателните психологически причини са в основата на настоящите взаимоотношения. Докато психологическата основа остане същата, нищо няма да се промени. Само пейзаж.
- Шеста грешка: „Ако смените партньора, тогава всичко ще бъде различно!“.
Няма да бъде. Изборът на партньор е сложен процес, при който незадоволените неосъзнати нужди играят важна роля. Докато те не са удовлетворени – изборът ще бъде направен въз основа на тези нужди, а не въз основа на съзнателния принцип на удоволствието – „Чувствам се добре със себе си, но е забавно и интересно с теб и затова решавам да бъда с теб!“.
Въпросът е да помислите: добре ли сте със себе си?
- Седма грешка: „Той е виновен за всичко!“
Двойките често се формират на принципа на добавяне. Т.е. всички се опитват да влязат в настоящите си отношения и да запълнят това, което им липсва. И всеки от партньорите винаги оказва своето 50% влияние върху това каква е връзката сега. Кавги и конфликти най-често възникват поради факта, че всеки иска да получи от другия, това, което той всъщност не може да им даде. Той (тя) не е нито мама, нито татко. Тъжно, но вярно.
Така че, ако нещо не е наред във връзката, то това винаги е следствие от взаимни действия. Или бездействия. 50-50 %
- Грешка 8: „Любовта отмина!“ Да, това е възможно, но често любовта се приема за любов. Но влюбването е само началния етап на една връзка, която неизбежно преминава.
За справка: състоянието на влюбване е придружено от напълно определен хормонален фон. Смята се, че живото преживяване на влюбването може да продължи максимум 3 години. На следващо място ще бъде любовта при акомпанимента на други също толкова силни чувства.
- Деветата грешка: „Обичам толкова много, че не мога да живея без нея!“ Когато става въпрос за невъзможността да изпитате удоволствието да живеете без някого или нещо, тогава не става въпрос за любов. Става въпрос за наркомания.
- Десетата грешка: „Истинската любов не минава!“.
Как става! За любовта може да се мисли като за пожар: имате нужда от източник на огън, за да запалите огън и трябва да поставите дърва за огрев, така че да продължава да гори. Ако огънят не се следи и дървените трупи не са засадени, то неизбежно ще изгасне. Въглищата ще тлеят известно време, а след това огънят най-накрая ще изстине и ще остане само пепелта …
Същото е и в отношенията! За да бъдат и да се развиват, са необходими усилия и личен принос. В противен случай те са обречени или ще почиват само на нещо външно: деца, покрив над главата, дълг, морал и т.н. Копнеж …
- Погрешно схващане единадесет: „Истинска любов е само веднъж в живота!“.
Това изобщо не е факт, на който трябва да се осланяме. Всеки човек има своя житейска история. Всичко тече, всичко се променя и под луната няма нищо вечно …
- И сега най-важното – няма перфектни отношения!
И често под „идеална връзка“ се разбира връзка, в която има предимно забавление. Но във всяка връзка има място за радост и мъка, скръб и наслада, негодувание и благодарност и всякакви други преживявания.
И това е абсолютно нормално!
Е, и може би последното – не взимайте всичко прекалено насериозно! Реалният живот, взаимоотношенията, любовта е много по-сложна от всякакви разсъждения по тази тема. Да, със сигурност по един или друг начин, повечето хора в живота си попадат на нещо, което е изброено в тези 12 параграфа.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
КАКВО ДА ПРАВЯ АКО СЕ ВЛЮБЯ: ЗНАЦИ И СЪВЕТИ
Често момичетата се влюбват в момчета, които съзнателно или умишлено не проявяват интерес към тях, не ги забелязват или игнорират техните чувства. Чувствата, завладяващи ги отвътре, не позволяват те да съществуват тихо и незабележимо. И ако част от красивата половина на човечеството не се откаже от опитите да привлече любимия, тогава другата половина чете литература в търсене на отговор на въпроса какво трябва да направя, ако се влюбя много.
Да се влюбиш е прекрасно чувство, ако носи позитив и те кара да станеш по-добър. Ако това води до дълбоко разочарование и тъга – струва си да помислите за правилното поведение, за да не изпаднете в продължителна депресия.
Какво да правя, ако се влюбя
Любовта е силно отделяне на хормони, емоции, сравними е екстремна скорост, със стрес и емоционални катаклизми. Вие едновременно се чувствате вдъхновени и депресирани, зависи от настроението на другия човек, не спите през нощта, потопявате се в мечти, може да се появи ревност, изблици на гняв или нежност.
Разбира се, всяка любовна история е уникална и индивидуална. Има случаи, когато момичетата срещат неравностойни социални отношения, с мъже много по-възрастни или, обратно, по-млади, с женени или заети. Планът за действие зависи от характеристиките на случващото се.
Има няколко съвета как да се противопоставите на някоя от тези ситуации.
Признайте това чувство, не го отричайте
Не отричайте привличането си и се опитвайте да успокоите нарастващите си емоции. Плачете, ако е необходимо, викайте или скачайте, но признайте привличането си към съответния обект. Веднага ще се успокоите, като приемете емоциите си. Започнете да намирате положителни знаци в тази ситуация. В крайна сметка любовта не винаги е страшна.
Погледнете чувствата си по отношение на химията
Хормонът фенилетиламин е отговорен за любовта. Дава усещане за активност, емоционално удовлетворение, ускорява всички процеси в организма, но намалява желанието да ядете, пиете и да спите.
Хормон на любовта – норепинефринът ускорява дишането и сърцебиенето. Кара те да се изчервиш и да се изпотяваш в присъствието на обекта на обожание и дори когато само мислиш за него.
Допаминът е хормон на силно желание и мания. Не се изненадвайте, когато мускулният тонус на влюбените се повиши, притока на кръв през съдовете се ускорява и сърцето бие по-силно.
Серотонинът и ендорфините се получават чрез комуникация с избрания. Щастието и удоволствието е да си наоколо. Ако тези хормони извън любовта са се появявали рядко в живота ви, тогава нежното чувство може да донесе болка и тъга, вместо обичайното настроение и позитив.
Не бягай след него
Не забравяйте, че мъжът е по-вероятно да се интересува от дама, за която трябва да се грижи и която си струва да се преследва. Той със сигурност ще оцени вашата загриженост, топлина и мания за своята личност, но не за дълго. Той ще се почувства тъжен и е възможно да реши да отиде да завладее друго сърце. Бъдете интересни, покажете своя характер и не се опитвайте да тичате наоколо, задоволявайки неговите желания и нужди.
Проучете внимателно поведението му, за да го разберете.
Анализирайте темата за „въздишката“, може би той също е влюбен отдавна, но се страхува да го признае:
- Ако мъжът, според вас, се държи глупаво, говори не на място, отнема му много време, за да формира мисъл? Тогава какво да правим? Бурята вътре в него не ви позволява да се съсредоточите върху конкретна тема. Той е объркан, не знае дали ще познае с отговора си,така че той да ви удовлетвори. От това той може да изглежда объркан и малко неадекватен.
- Той е изключително щастлив. Без да се замисля много, той ще тича да помага. Той иска да бъде спасител, герой, особено на етапа, когато вие все още не сте неговото „законна приятелка“ и може да се промъкнете към всеки друг по всяко време.
- Младият мъж се опитва да привлече вниманието ви. Той се смее на глас във ваше присъствие, разказва вицове и интересни истории, ако обръщате силно внимание на компанията му. Той ще се погрижи някой да ви разкаже за неговите качество, постъпки или чувство за хумор. Както всеки мъж, той иска да изглежда представително в очите на жената, която харесва. Пред нея той изправя рамене, оправя косата и дрехите си. Всичко това показва нежни чувства.
- Човекът е постоянно наблизо, сякаш случайно. Например, той е често около вас, например отива в магазина, в който всяка вечер пазарувате, намира ви в телефонния указател и ви изпраща смс ужким по погрешка. Когато подобни случаи са забележимо по-чести, най-вероятно човекът просто иска да бъде наоколо. Понякога той трябва да положи значителни усилия и да отложи работата си, за да постигне това, но той е готов, за такива жертви.
- Избраният се опитва да бъде позитивен и се опитва да ви разсмее. Малко вероятно е да останете безразлични към човек, който ви кара да се усмихвате искрено.
Всички тези признаци показват чувствата, възникнали в младия мъж. Не можете да не забележите истинската любов.
Избор на правилната тактика
Основното, което трябва да направите, когато се влюбите, е да останете спокойни и да не издавате безпокойство в поведението си. Трябва внимателно да разберете информацията за човека, която ви интересува. След като се задълбочите в няколко истории от живота му, може да се окаже, че това не е вашият принц.
- Не е необходимо да събирате данни сами – свържете се с приятелите си, интервюирайте приятелите му. Можете да събирате информация, без да предизвиквате подозрение от избрания.
- Мъжете не са надарени с хитрост, затова практически не знаят как да манипулират, да говорят с намеци и да скриват привличането си.
- Друг начин да разберете дали това е вашия човек е да имате случайна среща с него. Може би той ходи на кино или работи в съседната фитнес зала. Случайно се озовете до него. И е възможно следващата ви среща да бъде официална, а не случайна.
Как да не станеш роб на любовта
Любовта е прекрасно чувство, изпълнено с дълбок смисъл. Но понякога е възможно и да се окаже, че е коварно чувство, напълно пленяващо съзнанието ви и да ви принуждава да извършвате неподходящи действия. Влюбеното момиче става напълно зависимо от избраника си, от неговото настроение и поведение. Срещите и разговорите, дори да са мимолетни, придобиват специално значение за нея. Тя се опитва да угоди на мъжа, дори в ущърб на себе си.
Подобна тактика може да доведе до пълна загуба на себе си. Мъжете са ловци, харесва им, когато едно момиче им е загадка, когато трябва да бъде завладяно, когато е красиво, интересно, остроумно.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ЗНАЦИ ПРИ РАЗПАДАНЕ НА ВРЪЗКАТА
Когато една връзка се разпада, това не се случва изведнъж, за един ден, за един месец. Съществуват много предупредителни знаци, които предизвестяват това.
- Първи стадий – Противопоставяне
Ставате твърде критично настроени и раздразнителни от партньора/партньорката си. Непрекъснато се противопоставяте на всяко нещо, което се случва помежду ви.
- Втори стадий – Негодуване
Не понасяте неговото/нейното поведение и това предизвиква гнева ви. В повечето време сте враждебно настроени и непрекъснато негодувате.
- Трети стадий – Отчужденост
Чувствате се отчуждени. Непрекъснато се оплаквате от него/нея пред чужди хора или си намирате занимания извън къщата. Постоянно се оплаквате, че имате много работа.
- Четвърти стадий – Потиснатост
В последния стадий, за да изглеждате неуязвим/а, потискате емоциите си. Тази парализа ще се разпространи върху всички страни от вашия живот. Ставате равнодушни, безразлични, отчуждени. По този начин потискате и радостните моменти.
Тези предупредителни стадий при разпадането на една връзка, създават условия за физическа нездравословност.
Четирите стадия могат да се преживеят и за един ден. Например на парти партньорът ви се възхищава от друга жена.
- Противопоставяне: „Защо ми ги приказва такива?“
- Негодуване: „Не понасям когато, се държи така!“
- Отчужденост: „Не ми се иска да го гледам!“
- Потиснатост: „Защо да си развалям вечерта?“
Най-често срещаните причини за разпадане на връзката
- Когато сте неприятно изненадани един от друг.
- Когато единият оставя всичко на другия.
- Когато си задавате въпроса: „Защо той/тя се променя?“
- При промяна на статуса.
- При нарушена хармония.
- Когато обикновено единият дава, а другият взема.
- Когато връзката ви придобие инструментален характер.
- Когато допускате да се намесят странични фактори – роднини и/или приятели.
- Когато не са се сбъднали очакванията ви.
- Когато се появяват трудности, които трябва да се понесат и от двамата.
- Когато във връзката нещо не върви и си мислите, че другият е виновен за това.
- Когато сте ядосани на партньора си, вие не го виждате.
- Когато във връзката давате много, правите другия малък и той си отива.
- Когато използвате връзката си за сигурност, а не за израстване.
- Когато избягвате да казвате на партньора си какво харесвате и какво не харесвате в него.
- Когато искате от другия да ви накара да се чувствате обичани, тогава се превръщате в просяци. Никой не може да ви даде това, което не можете да почувствате за себе си!
Вашата основна заблуда е, че можете да постигнете щастие, когато карате другия да се променя! Подходящият за вас партньор е този, който не изпитва потребност да ви променя! Ако не можете да обичате партньора си такъв, какъвто е, може би някой друг/а ще го обича точно такъв, какъвто е! Лесно е да обичате кучето си защото, то не ви оценява. С него можете да бъдете себе си!
Когато отнемете свободата на партньора си, отнемате и своята свобода, защото трябва да сте до него/нея и да следите какво прави! Когато твърде често се поддавате на изкушението да търсите причините за бедите, които са ви сполетели извън вас, тогава много лесно създавате и обвинявате другия.
Когато целта на връзката ви е да покажете на другия, че властта е у вас и какъвто и проблем да се появи, то другият е виновен!
На човек може да му пречат само онези неща, които още не е интегрирал у себе си. И ако не сте готови постоянно да обработвате тези конфликти, да търсите решения и да ги интегрирате, връзката се разпада.
Ако връзката ви е унизителна, то е, защото приемате унижението, защото вярвате, че го заслужавате. Всеки има предел на униженията, които е готов да изтърпи. Равнището на вашето самоунижение се определя от границата на онова, което сте готови да понесете от другия!
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ОБЯСНЕНИЯ ЗА ВРЪЗКАТА МЪЖ-ЖЕНА
МИТОВЕ ЗА ЛЮБОВТА, НА КОИТО РОБУВАМЕ
- Любовта е всепобеждаваща – вярваме, че всички проблеми могат да се решат, ако се обичаме.
- Последствията от това са: избягваме проблемите, поддържаме безнадеждни връзки, самоунищожаваме се.
- Истинската любов се предусеща от пръв поглед.
- Има само една истинска любов.
- Идеалният партньор трябва да се грижи за всичките ми проблеми.
- Когато сексът е прекрасен, значи и любовта е прекрасна.
ГРЕШКИ В НАЧАЛОТО НА ЛЮБОВНАТА ВРЪЗКА
- Неотложност
- Самота и отчаяние.
- Сексуален глад.
- Начин да избягаме от собствени проблеми.
- Нежелание да пораснем.
- Чувство за вина.
- Желание да запълним празнота.
- Не задаваме достатъчно въпроси.
- Пренебрегваме предупредителните знаци и сигнали.
- Правим прибързани компромиси.
- Поддаваме се на страстта.
- Поддаваме се на материални изкушения.
- Приемаме взаимната обвързаност за по-важна от взаимната съвместимост.
КОГА НАСТЪПВА ПОДХОДЯЩ МОМЕНТ ЗА СЕКС
- Интелектуална и емоционална интимност.
- Дълго време разговори.
- Да харесваме този човек.
- Да уважаваме убежденията му.
- Да сме преживели заедно напрегнати ситуации.
- Начини за предотвратяване на бременности.
- Може ли той да е баща на децата ми?
ЛЮБОВНА ВРЪЗКА ОБРЕЧЕНА НА ПРОВАЛ
- Държите повече на него, отколкото той на вас.
- Той държи повече на вас.
- Влюбени сте в потенциалните му качества.
- Започнали сте връзка, с цел да спасите някого.
- Приемате партньора си като образ за подражание.
- Увлекли сте се поради външни причини.
- Между вас съществува частична съвместимост.
- Започнали сте връзка като израз на непокорство.
- Само защото е пълна противоположност на предишния.
- Партньорът ви е обвързан с друг човек.
ФАТАЛНИ НЕДОСТАТЪЦИ И ВРЕДНИ ПРИСТРАСТИЯ
- Избухливост
- Убеденост, че е жертва.
- Мания за надмощие.
- Сексуални разстройства.
- Незряло, детско поведение.
- Емоционална отчужденост и затвореност.
- Емоционални травми от детството.
КАК ДА ПОЗНАЕМ ТОЧНИЯ ПАРТНЬОР
- Стремеж към лично усъвършенстване.
- Емоционална откритост.
- Честност и почтеност.
- Зрелост и чувство за отговорност.
- Високо самочувствие.
- Положително отношение към живота.
- Физическа притегателност.
- Взаимна съвместимост.
- Обвързаност.
- Емоционална щедрост.
За да останем влюбени, трябва съзнателно да създаваме условия, които са необходими за подхранването на любовта. Сексът е барометър, който ни показва дали се развива добре нашата връзка. Наличието на тези фактори е индикатор за по-дълбоки смущения – потиснато недоволство, разочарование, загуба на доверие, неразрешени конфликти и пр.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ЕМОЦИОНАЛНАТА ПАРАЛИЗА
- Да признаем пред себе си.
- Да направим списък на хората, на които се сърдим.
- Да направим списък на стари ядове и недоволства.
- Списък на планове и цели, които сме изоставили.
- Списък на недоизказаните неща.
КЕФЕТ НА РЕЦИПРОЧНОСТ
- Ще понасяме от партньора си изблици на същите онези емоции, които ние потискаме у себе си.
- Емоциите, които родителите потискат, могат да бъдат изразени от децата. Те се превръщат в нашето емоционално огледало.
ЗАЩО СЕКСЪТ Е ВАЖЕН ЗА НАС
Цялата съвременна култура е сексуално ориентирана – 80% от женените мъже си имат любовници, а от жените – 50%.
- Сексът е физическо удоволствие.
- Сексът създава дълбока интимност.
- Сексът повишава самочувствието.
- Начинът, по който правим секс, има пряко отношение върху начина, по който се отнасяме към себе си, към останалите и към цялото ни поведение.
- Задоволяването на сексуалните ни потребности е в зависимост от степента на задоволяване на всички потребности.
- Начинът, по който човек изживява своята сексуалност, е показателен доколко той е здрав. Затова Фройд смята, че сексуалната мотивация доминира в човешките отношения.
- Според Е. Фром в секса биологичното и социалното си дават среща. И задоволяването на сексуалната потребност не е само биологичен, но и културен акт. Тя изисква сложна човешка връзка и предполага съгласуване на биологичните потребности с културните възгледи на човека.
ЗАБЛУДИТЕ НА МЪЖА ЗА СЕКСА
- Сексът е панацея.
- Да правиш любов, това означава секс.
- Целта на любовния акт е да стигнем до оргазъм.
- Ако ти ме обичаш, ще знаеш какво точно ми доставя удоволствие.
- Разнообразието в секса е разковничето към прекрасен сексуален живот.
- Сексът не трябва да се планира.
ТАЙНИТЕ НА ЖЕНИТЕ /Какво жената иска в секса/
- Жените обичат да бъдат прелъстявани.
- Жените се възбуждат чрез мисли.
- Жените не обичат да ги пришпорват.
- Жените имат нужда от пълна сигурност в чувствата на партньора.
- Жената се нуждае от много внимание.
ТАЙНАТА НА МЪЖА /Какво мъжът иска в секса/
- Сексът е важен за мъжете, защото има дава усещане, че са желани.
- Мъжете имат потребност да чувстват, че се справят добре в живота.
- Мъжете харесват жени, които не се страхуват да си поискат секс.
- Мъжете обичат жени с чувство за хумор.
- Мъжете обичат умни и уверени жени.
ГРЕШКИТЕ НА ЖЕНИТЕ СПРЯМО МЪЖЕТЕ
- Жените се държат като майки и се отнасят с мъжете си като с деца.
- Прекалено са услужливи и вършат техните задължения, изхождайки от предположението, че са разсеяни.
- Карат им се, сякаш са деца.
- Поправят ги и ги напътстват. Когато се държат така, мъжът се настройва срещу тях, чувства се като некадърник, а това убива страстта.
- Жените жертват себе си и отиват на заден план.
- Жените се отказват от собствените си интереси.
- Отказват се от приятели и роднини. Само мъже, които се чувстват неуверени, се мъчат да ги отделят от поддържащите ги системи.
- Превръщат се в емоционални хамелеони.
- Отказват се от мечтите си, жертват себе си, за да ги обичат.
Защо жените постъпват така?
- Жените се влюбват в потенциалните възможности на мъжа.
- Жените прикриват своите достойнства и постижения, защото смятат, че така повече ще ги обичат.
- Жените се отказват от властта си.
- Жените се държат като малки момиченца.
ТАЙНИ ЗА МЪЖЕТЕ
Защо мъжете мразят да не са прави?
- Трудно им е да кажат „Извинявай!“
- Трябва да се избягват думи, които звучат обвинително.
- Мъжете обичат да се чувстват разбрани.
- Мъжете обичат да бъдат хвалени.
Мъжете мразят жените да се разстройват, защото смятат, че причината е у тях.
Защо изглежда, че мъжете се интересуват от любов по-малко, отколкото жените? Защото те определят себе си главно чрез работата. Мъжкият мозък по-трудно превключва от мисли към чувства.
Мъжете изразяват себе си сексуално, когато не могат да се изразят емоционално.
Мъжете се чувстват емоционално отхвърлени, когато жената ги „отреже“.
Мъжете обичат да получават орален секс, това ги кара да се чувстват напълно приети.
Мъжете не обичат да говорят, когато правят секс.
Мъжете се възбуждат чрез очите.
КАКВИ ЖЕНИ НЕ ХАРЕСВАТ МЪЖЕТЕ
- Жени, които се държат така, сякаш не обичат секса.
- Жени, които не поемат инициатива.
- Жени, които се преструват, че не познават мъжкото тяло.
- Жени, които карат мъжа да се чувства отговорен изцяло за тяхното удоволствие.
- Жена, която не откликва.
- Жени, които непрекъснато говорят.
- Жени, които не се грижат за себе си.
- Жени, които не се харесват.
- Жени, които са прелено фиксирани върху тялото си.
- Жени, които изглеждат безпомощни.
- Жени, които манипулират чрез секса.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУВАЖЕНИЕТО
Детето се ражда в свят на тотално единство. То дълго време ще отказва с всички сили да възприеме реалността на другите, защото това ще принизи фантазма му за всемогъщество. Децата се раждат крале и се приемат за център на света. Много е важно впрочем да бъде именно така. В продължение на няколко месеца индивидът трябва да се чувства център на пулсиращия наоколо му живот, защото любовта, усетена още от първите мигове на съществуването му, създава у децата база на сигурност, върху която може да изгради чувството на собствена оценка.
Малко по малко обаче то започва да приема, че не е център на света. Дава си сметка, че родителите му имат различни от неговите интереси и че другите не живеят непременно и само в негова услуга. Въпросът е следният: Как родителите да направят така, че детето да премине от въображаемото си всемогъщество към една по-точна представа за света? Как да му помогнат да развие здраво самоуважение и доверие в личната си власт? Защото стойността, която човек си придава, е резултат от компромис между нуждите му от всемогъщество и поставените от действителността ограничения. Как да запазим усещането си за лична власт, дори ако тя завинаги си остава относителна?
На теория прекрасно знаем как: от една страна родителите могат да очертаят необходимите граници пред чувството за всемогъщество на детето, без да наранят самочувствието му, чрез малки фрустрации, които то е способно да приеме, без да се почувства напълно отхвърлено и обезсърчено, от друга страна добре е те постепенно да се откажат от собственото си всемогъщество на родители, които все повече се доверяват на детето. Желателно е дори лека-полека да покажат, че са обикновени хора и притежават и някои слабости.
Някои хора, изживели твърде силни фрустрации или дори травми в ранното си детство поради неблагоприятни обстоятелства или родители, които не са умеели да обичат, ще реагират, като се опитат на всяка цена да се наложат, за да докажат, че струват нещо. Те не живеят в света на любовта, а в света на властта. Учудващо е да се види до каква степен незадоволената нужда от любов почти неизменно се превръща във воля за могъщество. На терена на двойката например нерядко се разразява борба за власт, щом угасне романтичната любов. Тази ужасна закономерност се наблюдава както при дребните домашни диктатори, така и при тези, които тиранизират страната си. Всеки от тях носи в себе си дълбока любовна рана.
Освен да се перчи, човек може и да се срине, реагирайки на детските травми. Когато средата ни не е оценила или приела част от личността ни, когато унизителни закачки са подчертавали привидните ни недостатъци, някое физическо несъвършенство или интелектуална недостатъчност, ние трудно обикваме тази наша част. Сами продължаваме да я подценяваме и непрекъснато се боим да не бъдем отхвърлени заради въпросния истински или въображаем недъг. Така се формира комплексът за малоценност – най-яркият знак за липса на самоуважение. И наистина, не винаги можем да компенсираме усещането си за непълноценност с прекалено самоутвърждаване. Спокойно можем да се пречупим под бремето на срама. Тогава се затваряме в себе си, уверени, че заслужаваме жалката си съдба, че животът така или иначе е страдание и че на нищо повече не можем да се надяваме на тоя свят. Подобно примирение води до униние и е способно да ни накара да се самоунищожим от омраза към самите нас.
Това често се случва, когато родителите остават властни и чрез жестовете и поведението си показват, че винаги са прави. Техните деца ще са убедени, че нямат стойност, ще се опитат да докажат на всички, че струват нещо чрез крайно поведение или, напротив ще се приютят в посредствеността и пораженчеството. Така ще си останат завинаги деца, ще търсят модели за съвършенство и ще се вкопчват в личности, които им се струват могъщи. Ще отричат собствената си власт и ще я предават на всеки, който съумее да я използва. Това поражда така наречената зависимост. Подобни хора могат да зависят както от любовните си партньори и от семейната си среда, така и от последната мода, демонстрирана от някоя телевизионна звезда. По този начин те се опитват да излекуват раната, получена в миналото, и да не допускат да бъдат отхвърлени. В тази игра човек бързо става конформист, тъй като не изразява никакво мнение, способно да не се хареса на мнозинството от групата, към която принадлежи. Участието в секта, улична банда или обществен клуб, също би могло да ни даде идентичност по мярка, когато не се осмеляваме да приемем индивидуалната си власт. В такива случаи идентичността ни се поема от колектив, който се утвърждава вместо нас.
Ако напротив, родителите не съумеят да утвърдят властта си и да наложат ограничения, детето рискува да стане тиранично към тях и непригодно за живота. Без да си дават сметка, те захвърлят отрока си на произвола на катастрофални събития, които неминуемо ще му покажат, че не е всемогъщ. Той силно рискува да се срине при първия неуспех и да се примири просто защото, не е научен да устоява на изпитанията. Би могъл да се опита да се приюти в илюзорни мечти за бъдещето си и силата си или да се отдаде на алкохола или наркотика, за да възвърне за известно време застрашеното си всемогъщество. Някои вещества открай време са били консумирани, за да се възстанови разколебаното чувство за вътрешно благополучие, което животът непрекъснато нарушава.
Както става ясно, преминаването от фанатизъм за всемогъщество към уравновесено самоуважение е деликатна работа. Много неща могат да се случат междувременно и да накарат човека да се оттегли в илюзорнотото чувство за превъзходство или в срама. Всъщност границата между всемогъщество и депресия често е съвсем тънка. Когато обаче човекът упражнява дарбите си и се осмелява да бъде такъв, какъвто е, когато получава одобрение и любов, в него се вселяват равновесие и сигурност. Важното е да се установи връзка със самите извори на живота, които са любов. Важното е да се направи така, че да разцъфти цветето, което всеки носи у себе си.
Центъ за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ЕТАПИТЕ В ДВОЙКАТА
Любовното чувство е мотивирано от нуждата от общение, която се опитваме да конкретизираме, влизайки в съюз с друго същество. Ние искаме различията и конфликтите да се уталожат, за да може чувството за самота и раздяла, което ни гнети, най-сетне да замлъкне. Несъзнателно желаем да излекуваме нарцистичната рана, свързана с факта, че сме само мъж или жена. Тоест стремим се да отговорим на базисната си незавършеност, като се залепваме за някой друг.
Но изглежда, че отвъд опита за нарцистично коригиране в нас съществува и импулс, който ни подтиква към живот в дует. Сякаш за да разрешим централния парадокс на идентичността ни, която се колебае между индивидуалност и универсалност, ни е необходимо общуването с друг човек, което да ни осигури нужния мост. Ако успея да запазя личността си в присъствието на другия, без да се претопя в него, ако съумея напълно да се разпозная в него, без да загубя смисъла на това, което съм, парадоксът ще бъде разрешен. Ще знам как да бъда едновременно един или изцяло друг.
Щастието почива върху хармонията между два противоположни, но допълващи се полюса – от една страна, нуждата от съюз, от друга, нуждата от разделяне. Способността за възраждане на двойката се основава на процеса на дишане, протичащ между двата полюса. Фазата на вдишването се състои от моментите, когато сме двама и сме в хармония, фазата на издишването е представена в миговете, в които сме сами и възстановяваме контакта със собствената си индивидуалност.
Разбира се, нуждите от автономност могат да бъдат мъчителни за чувството за съпружеско единство. Много често предпочитаме да забравим, че все още съществуваме като отделни индивидуалности. Но двойката от типа „сиамски близнаци“, в която две същества живеят заедно двайсет и четири часа в денонощието в съвършена хармония и без нито веднъж да се скарат, не издържа дълго. Този модел впрочем е причина за много страдание.
Най-слетите двойки обикновено са най-конфликтни. В тези случаи изблиците на отрицателни чувства показват непризната нужда от разделяне. Би било по-просто да се отъждествяват чувствата на гняв и раздразнение с проявите на незадоволено желание за индивидуално развитие. Подобно отъждествяване би ни помогнало да отправим реалистични искания към другия по отношение на личната ни нужда от автономия и да им направим място във връзката ни. Когато индивидуалните изисквания не се приемат на сериозно, те водят до дойстойно за съжаление преминаване към действие или до латентна война, която пречи на истинската близост.
Въпросът за автономията на всеки от партньорите показва колко е трудно да се живее в двойка. Тук повече от където и да било страхът да не нараним другия или да не бъдем изоставени от него, ако се осмелим да отделим време за себе си, стимулира цялата съвкупност от първични страхове. Ето защо въпросът за индивидуалната автономия, за граница или отварянето й трябва да бъде обсъждан в диалог. Става дума да се очертае полето на поносимото и непоносимото за всеки от двамата. В такива случаи могат да се появят същностни разногласия. Понякога самият факт на повдигането на този въпрос вече е непоносим. Тогава би следвало да се обсъди проблема с вътрешните заплахи, които правят отварянето мъчително.
Важно е всеки партньор да разполага с няколко минути на дун или няколко часа на седмица, за да възстанови себе си и да има сили да възроди двойката. В противен случай скуката бързо завладява целия терен. Двойката затъва в рутина, в която не се случва нищо ново. С течение на времето това изсушава. За да остане жив, съюзът трябва да е между два индивида, които редовно се срещат и се преоткриват.
Когато членовете на една двойка не уважават взаимно индивидуалните си нужди от временно усамотяване, се появяват всякакви отрицателни емоции, които ги принуждават да се оттеглят в себе си и отново да се озоват в съзнателно отречената интроверсия. Всеки се затваря в черупката си, без да общува с другия, и двойката загива.
Слеводателно да си дадем един на друг пространство, в което да се развиваме, е съществена съставка на възможната двойка. Защото очевидно е, че човека, когото обичаме най-много, тъй като именно той е най-голямата заплаха за личната ни идентичност. Трябвада помним въпреки трудностите, че свободата е несъмнено най-големият дар, който можем да предложим на партньора си. Защото по своята същност любовта е абсолютно свобода. Любовта се дарява без условия и без вериги. Двойката е средство за усвояване на тази безусловна любов по подобие на природата, която ни е дадена, без да се е налагало да я искаме.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИЯ
Добре е да знаем и да приеме факта, че самолюбието е фактор за психологическото равновесие. Ако изследваме сега един от полюсите на нашата идентичност, а именно любовта към себе си. Любовта, която изпитваме към самите нас, е едно от основните измерения на идентичността ни и ключ към усъвършенстването й. Самоуважението е впрочем определящ фактор в емоционалните ни връзки. Като си придаваме повече стойност, ние имаме шанса да избегнем отношенията на зависимост, в които единствено чуждият поглед ни дава право на съществуване. В общия контекст на изследването ни е важно да се схване, че любовта към себе си и любовта към другия са здраво свързани. Съществата, които обичат до степен на самозаличаване, не се обичат достатъчно. Те са забравили втората част от християнския завет, който препоръчва: „Обичай ближния си както обичаш себе си.“
Здравате идентичност почива на здраво самоуважение. Самочувствието, самооценката, всичко е там. Любовта към себе си ни позволява да си разрешим да бъдем такива, каквито сме, без да чакаме одобрението на другите, да търсим и опитваме това, което ни привлича и ни доставя удоволствие, без да се осъждаме. Накратко, да си разрешим да съществуваме, да дишаме на воля и да заемем нужното за развитието ни място, уважавайки мястото на другите.
Докато не започнем да се уважаваме достатъчно, ние няма да открием онова, което наистина ни е необходимо, за да се развием в положителене смисъл и да усъвършенстваме заложбите си. Ще смятаме просто, че не заслужаваме най-доброто, което животът може да ни предложи. Някои хора дори са на мнение, че не си струва да живеят или че животът им не заслужава да бъде изживян.
Да спреш да очакваш одобрението на другите, за да се оцениш и да оцениш живота, е несъмнено най-дълбоката революция, която може да протече в рамките на едно съществуване. Да избереш да живееш, да избереш да обичаш, да избереш радостта от съществуването, да станеш напълно отговорен за своята жизненост и за собственото си щастие – това са безспорно най-творческите актове, на които индивидът е способен.
Но това далеч не е лесно. Повечето от нас оставаме в плен на неразрешените конфликти с родителите, на неизбежните сблъсъци в любовния живот, на отрицателните гласове, които ни обитават. Всъщност, за да умеем да обичаме и да се обичаме, трябва да сме почувствали, че ни обичат. Огледалата, които родителите ни и другите родителски фигури са ни поднесли чрез жестовете и погледите си, са основни елементи във формирането на здравословно самоуважение.
Виждайки като деца блясъка на възхищение, възторг и обич в очите на близките ни, ние постепенно интегрираме това положително огледало и се научаваме да се обичаме. Това интегриране способства за формирането на положителните родителски комплекси, които ни вдъхват увереност вместо да ни очернят. Любовта към себе си позволява на човека да си има доверие, да остане верен и на ония части от съществото си, които другите не ценят, да издържи на премеждията и да изживее живота си като едно голямо приключение. Положителното вътрешно огледало е основата на здравия нарцисизъм.
Ако поради някои житейски обстоятелства като болна майка, баща алкохолик, хоспитализация в ранно детство представеното ни огледало е било отрицателно, ако никой не е бдял над нас, ако родителите ни не са изпитвали удоволствие да отглеждат децата си, ние започваме да не се уважаваме достатъчно. Вместо да вярваме в способностите си, ние непрекъснато биваме обземани от съмнения. Преживеният мъчителен опит, когато не сме се чувствали приети в естествената ни среда, спомага за формирането на отрицателни родителски комплекси – вместо да ни вдъхват увереност, те подмолно ни убеждават колко сме некадърни.
Сякаш вътре в нас има зло ехо, което шепне като в приказката: „Снежанка е най-красивата!“ Тогава започваме да се срамуваме, че сме такива, каквито сме, и намразваме хората, на които им е по-лесно да живеят. Съперничим им, завиждаме им, опитваме се да ги унищожим или пък се залепваме за тях и им подражаваме, за да получим вниманието, на което ни се струва, че са обект. Така навлизаме в отношения на любов, която бързо може да се превърне в омраза, ако не получим одобрението на избраното за модел на съвършенство лице, или ако то разбие илюзиите ни, като не признае талантите ни.
В този случай нарцисизмът е болезнен и обратно на разпространеното мнение именно човек, който страда от подобно наранено самолюбие, създава впечатление, че е егоцентричен. Просто защото, самоуважението му е толкова нестабилно, че непрекъснато има нужда да бъде повдигано чрез положителни забележки и комплименти. Така се обяснява също защо подобен човек все гледа постави в центъра на вниманието това, което е и което прави, като детето, желаещо на всяка цена да му харесат рисунката. Ако успее да се пребори с отрицателните представи за себе си, насаждани у от безмилостни комплекси, той ще възстанови самоуважението си и ще промени поведението си. Но това често става с цената на дълга терапевтична работа, защото подобен проблем е наистина дълбок. Така стигаме до корените на самоуважението.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече