конфликти Tag

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪВМЕСТНАТА ЗАВИСИМОСТ В ЕДНА ВРЪЗКА

Съвместно зависима връзка: как да прекъснеш порочния кръг

Съвместната зависимост е най-често срещаната форма на разрушителни отношения, тоест пълна фиксация към партньора. Хората, които не живеят живота си, са обречени, тъй като нямат собственото си „аз“, те са „той“ и „тя“, тоест, зависимостта се разглежда като неспособност на индивида за независимост и болезнено сливане с другия човек.

Ярък пример за съзависимите е тясната връзка на наркоманите и алкохолиците. Пристрастяването към дадено нещо се простира до живота на всички членове на семейството, които са повече или по-малко зависими от него (те нямат личностно израстване и развитие, не са автономни от проблемите му и буквално живеят живота му).

Съзависимост в отношенията между възрастните се формира от детството. Според психолозите, ако майката не е дала на детето усещане за топлина и сигурност, то ще го търси в другите до края на дните си.

Бермудския триъгълник Карпман

Зависимостта и взаимозависимостта във взаимоотношенията се демонстрира от така наречения триъгълник на Карпман: хората се уморяват да бъдат манипулирани и зависими един от друг. Те са недоволни в отношенията си, но не могат да променят нищо в живота си (те не искат).

Въпреки факта, че не три, а много повече участници могат да се въртят в триъгълника Karpan, броят на ролите в него е само три:

• „Жертва“ (животът непрекъснато страда, всички наоколо са несправедливи, но няма нито време, нито енергия да се промени към по-добро);
• „Диктотор-контрольор“ (животът е източник на проблеми, миналото е виновно, а бъдещето ще бъде още по-лошо. Тежестта на отговорността е невероятно голяма, винаги трябва да мислите за всички, а всички около вас са неблагодарни);
• „Спасител“ (съжалявам за жертвата, мразя диктатора, но какво мога да направя, ако ролята ми е илюзорна).

Участниците в „съюза“ периодично се отказват от ролята си на друг, ставайки или манипулатори, или спасители. Формулата е непроменена: „контрольорът“ буквално измъчва „жертвата“ с постоянна критика и упреци, „жертвата“ се опитва да му угоди, страда и се оплаква, а „спасителят“ я утешава, подкрепя го със съвет.

Видове и форми на взаимозависими взаимоотношения

Условно се разграничават следните видове съзависимост:

• семейство (нездравословна загриженост със състоянието и интересите на дъщерята, бащата, близък роднина);
• съпружески (между влюбени или съпрузи, поддаване на волята на единия на другия);
• приятелски настроен (по-често срещан сред децата и юношите, мания към живота на приятел и наследяване на неговите действия).

Форми на социално зависими взаимоотношения:

• пълно разтваряне в партньора, идентификация на себе си с неговата част;
• усвояване на психологически бариери на партньора, подчиняване на себе си на неговата личност;
• използване на партньор за придобиване на самочувствие.

Характеристики на ко-зависимите:

• винаги в търсене на вниманието на другите, постоянно желание за тяхното одобрение;
• усещане за порочен кръг в една връзка;
• вина;
• емоционална импотентност;
• неспособност както да изпитате, така и да покажете чувства;
• в семейството – ролята на жертвата или натъртващия;
• определяне на собствената идентичност изключително чрез взаимоотношения („Аз съм никой без партньор“);
• желание за увеличаване на инфантилната взаимозависимост, съзнателен саботаж на собствената свобода;
• ревност;
• липса на емоционални граници;
• страх да не останеш сам със себе си;
• увереност, че ако някой трябва да се промени, тогава партньор.

Извън взаимозависими отношения

Нарушаването на порочния кръг е трудно, защото трябва да съсипете социалните и психологическите системи, разработени през годините.

Как да победим зависимостта знае психолог, който ще помогне:

• повишаване на самочувствието;
• отделете живота и плановете си от желанията на другите членове на семейството;
• да се разработят механизми за трансформиране на манипулативните отношения в сътрудничество;
• развиват емоционалната сфера на личността.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

тел. 0886 444 024

ПСИХОЛОГИЯ НА СЕМЕЙНИТЕ КОНФЛИКТИ

Семейни конфликти: разновидности, причини, методи на толерантност

Под семейство се разбира социална група с определена вътрешна структура. Хората, свързани чрез брак или родство, както и от взаимна отговорност и общ живот, са тясно взаимодействащи отдавна – това е уникалността на семейството и неговата разлика от другите социални групи.

Различни трудности, в зависимост от редица вътрешни и външни фактори, причиняват семейни конфликти.

Психологията в „тялото” на семеен конфликт счита за умишлен сблъсък на противоположни хора или групи, изразяващи или преследващи несъвместими интереси, нужди, задачи, показващи различни модели на поведение и нагласи.

Страните в семейния конфликт често не осъзнават целта на конфронтацията. Те са „жертвите“ на неправилното тълкуване на ситуацията. Поведението им често крие истински чувства. Например любовта понякога се крие зад груб, емоционално рязък сблъсък на съпрузи, докато умишлената учтивост може да бъде проява на омраза.

Причини за семейни кавги и брачни конфликти

Семейните конфликти, като правило, много често възникват от нищото. Това често може да е психологически или поведенчески фактор, който се формира за даден период. 

Най-честите причини за съвременните семейни конфликти са:

• различията и неодушевеността на партньорите;
• сексуална дисхармония, предателство;
• антисоциално поведение, зависимости на един от съпрузите (наркомания, пиянство, лудомания);
• желанието на един от съпрузите да се самоутвърди, като унижават и пренебрегват мнението на останалите членове на социалната група;
• фокусиране само върху личните дела;
• склонност към морализиране на втората половинка;
• намесата на родители или други роднини;
• неангажираност, липса на положителни чувства и т.н.

Видове семейни конфликти

Семейните конфликти се отличават с:

• субекти на конфликтна ситуация;
• семантично съдържание;
• обхват на изпълнение.

Несъгласията, водещи до конфликт на интереси, възникват между родители и деца, братя и сестри, баби и дядовци и внуци, но въпреки това ключовата роля в семейната конфликтология е отредена на съпрузите. 

Основната класификация на конфликтите:

• по вид незадоволена нужда (лична, сексуална, емоционална, финансова, културна, битова);
• според нивото на опасност (неопасна, бързо разрешима и опасна, изискваща фундаментални промени в поведението на страните, както и особено опасни – тези, които завършват с развод).

Как да разрешите семеен конфликт: препоръки на психолога

Психотерапията на конфликтната социална група, предвижда разработването на индивидуални препоръки, насочени към промяна на отрицателните психологически фактори към положителни, които не затрудняват семейния живот. Участниците в конфронтацията овладяват методите на саморегулация на психоемоционалното състояние, получават необходимите психологически знания, които в резултат водят до разрешаване на конфликтната ситуация.

Работата на психолог е насочена към:

• коригиране на нагласите на страните в конфликта, промяна в оценката им на възникналия проблем;
• трансформация на възгледите (вместо „аз“ – „ние“);
• изграждане на алтернативни модели за справяне;
• намаляване на емоционалната реакция на членовете на групата към симптоматичното поведение на „виновника за конфликта“;
• коригиране на форми на йерархични разногласия;
• отхвърляне на дисфункционални поведенчески стереотипи, прехвърлени от родителското семейство.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Анима“

тел. 0886 444 024