This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Една вечер Дженифър Хопър и нейната приятелка се събудили и видяли мъж с нож да стои до леглото им. Изнасилвал и двете и убил едно от момичетата. Хопър остави белези от прободни рани по гърлото и ръцете, а в поведението му се появиха признаци на посттравматично стресово разстройство.
Тя изпадна в паника, страхувайки се от тъмното, кошмарите нарушаваха съня й и всяко докосване до рамото я ужасяваше. Тя не можеше да се насили да се качи в колата – по време на нападението се страхуваше, че престъпникът ще ги заведе там, където никога няма да бъдат намерени.
Приказки за изтощителен страх след нараняване са известни още от дните на Троянските войни. През 19 век хората, преживели влакови катастрофи, са диагностицирани с „железопътен гръбначен стълб“, тъй като лекарите смятат, че истеричните състояния при пациенти възникват поради компресия на гръбначния стълб.
По време на Първата световна война този страх се нарича сътресение, кардионевроза или преумора, причинена от бойни условия. Това разстройство започнало да се приема сериозно едва след като войниците, които се връщат от Виетнам, показват същите симптоми: хипертоничност, неволно превъртане в паметта на минали събития, кошмари.
Един бивш войник губи контрол над себе си всеки път, когато жена му пече торти: миризмата на бадеми беше като миризмата на експлозиви
Едва през 1980 г. се появи термин, който обхваща всички тези симптоми – посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Настоящото отношение към ПТСР е много различно от подходите, разпространени по време на Втората световна война, когато американският генерал Джордж Патън заплаши трибунала с преуморени войници. Днес изследователите бързо научават повече за причините за ПТСР и методите за неговото лечение и това е приятно, защото сега знаем колко често се появява това разстройство.
Войната е една от типичните причини за ПТСР. Една четвърт от американските ветерани от войната във Виетнам страдат от това разстройство и 10% от онези, които са все още живи, имат симптоми. Изследователи, които са работили със сирийски бежанци в Турция миналата година, прецениха, че всеки трети от тях има посттравматичен синдром. Той обаче е често срещан и сред жителите на бедни райони, където насилието не е рядкост.
ПТСР е по-вероятно да се появи след многократни наранявания, отколкото след единичен инцидент. Вероятността от синдрома е по-висока, ако човекът, който причини нараняването, е известен на жертвата. Травмата, преживяна в ранна детска възраст, когато мозъкът активно опознава света и определя от какво да се страхува, прави хората по-уязвими в по-късен живот.
Децата, които са малтретирани в семейството, са изложени на риск от посттравматичен синдром. Жените страдат от него два пъти по-често от мъжете, тъй като домашното насилие е източник на многократни наранявания, а рискът от сексуално насилие сред жените е много по-висок.
Развитието на ПТСР се влияе от това, което се случва след травматично събитие, включително подкрепа от страна на другите или тяхното недоверие. Социално-икономическите условия също влияят. Но някои ситуации водят до развитието на ПТСР, дори за тези, които не са изложени на риск.
Лесно е да уплашите мишката с токов удар, по-трудно е да внушите отрицателна представа за себе си в нея
ПТСР увеличава риска от други здравословни проблеми – диабет, сърдечно-съдови заболявания, депресия и пристрастяване. Такива хора са много по-склонни да останат без работа, да имат трудности в брака и да станат родители в тийнейджърските си години. Както в случая с други психични заболявания, допълнителна тежест често пада върху раменете им: други смятат заболяването им за проява на лош характер и не го приемат насериозно.
Въпреки това, ПТСР коренно се различава от повечето психични разстройства: може да се моделира и при други бозайници, тъй като те изпитват и показват страх по същия начин като хората. Лесно е да уплашите мишката с токов удар, по-трудно е да внушите негативна представа за себе си в нея.
Докато разстройствата на настроението остават загадка, ПТСР става все по-ясна. Според Чарлз Мармар, психиатър в Нюйоркския университетски медицински център, посттравматичният синдром може да бъде първото психично разстройство, „където ще направим път към връзката между психиката и мозъка“.
Мозъкът на здрав човек, при наличие на причини за паника, ще заповяда на тялото да започне различни реакции, включително отделяне на адреналин. Сърдечният пулс на човек ще се зачести и той ще изпитва силно желание да се бие или бяга. Когато опасността отмине, симптомите изчезват, остава само неприятен спомен.
Жена, която беше нападната в шумен бар, може да изпитва страх няколко седмици след като чуе трептенето на очилата, но с течение на времето ще настъпи „умиране от страх“ – положителната асоциация на този звук и партитата с приятели ще надхвърлят негативните емоции. Колкото по-често хората получават подобни напомняния без връзка с бедствието, толкова по-голяма е вероятността да умрат от страх, така че е толкова важно да не се криете след нараняване.
Когато този механизъм се провали, се развива ПТСР. Един бивш войник губи контрол над себе си всеки път, когато жена му пече торти – миризмата на бадеми беше като миризмата на експлозиви. Хората, които са били малтретирани в детството, могат да страдат, когато се стъмни, защото тежките им спомени често са свързани с вечерно и нощно време.
Изследвания от неврофизиолози помагат да се разбере как хората се забиват в състояние на страх. Мозъчната сливица, разположена в дълбините на мозъка, контролира чувството на страх. Тя чете входящи сигнали, като миризми и звуци, и изпраща съобщения до други части на мозъка, които филтрират сигналите, преди да реагират на тях. При хора с PTSD филтрите трудно могат да различат реалните заплахи от тези, които могат да бъдат игнорирани.
Проучвания на близнаци предполагат, че посттравматичният синдром зависи приблизително 30% от генетиката. Представители на епигенетиката, нова научна област, която изучава как външните фактори влияят върху генетичния запис и се проявяват в организма, представиха първото потвърждение на хипотезата, че стресът може да бъде наследен.
Много пациенти са насочени към когнитивна терапия, където се учат да се справят с тригери, които предизвикват стрес.
Наскоро бяха открити маркери, които демонстрират разликата между мозъка, гените и дори кръвта на хора с посттравматичен синдром и тези, които не го правят. Когато човек с ПТСР вижда изображение на изплашено лице, мозъчната му сливица предизвиква хипертрофирана реакция. Нещо повече, потиска се префронталната кора, която регулира страха. Изследователите се надяват скоро да открият химикали в кръвния тест, които показват наличието на ПТСР.
Днес лечението на посттравматичния синдром е насочено към промяна на реакцията на мозъка. Много пациенти са насочени за когнитивна терапия, където са научени да мислят различно за случилото се и да се справят с тригери, които предизвикват стрес.
Дебра Кейсен от Университета на Вашингтон казва, че след дузина сесии, острите симптоми се облекчават при около четири от пет пациенти. Други пациенти се подлагат на експозиционна терапия, по време на която им се дава „конфронтация“ със стимуланти на страха.
Възрастен пациент може да бъде помолен да опише травматичното събитие много подробно, докато ефектът му изчезне. Децата могат да играят такова събитие с помощта на играчки. В експеримент с войници те са използвали методи за моделиране на виртуална реалност. Един от терапевтите оприличи тази работа на многопластовото лечение на изгаряния.
Малко след изпитанието Дженифър Хопър започва когнитивна терапия. На първо място, терапевтът я научил, приближавайки се до колата, да заменя натрапчиви мисли („вероятно някой се крие там“) с безопасни („Паркирах тук без проблеми от много години“). На десетия опит тя успя да преодолее страха. Страхът от тъмнината трябваше да се бори много по-дълго и дойде моментът, когато „мозъкът и тялото са свързани с психиката“, казва тя.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Свързани теми
САМОРАЗВИТИЕ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ – КАК ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА РАБОТИТЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ
Ако искате да станете по-добри в тази или онази сфера и да промените качествено...
ПРИЗНАЦИ НА СВРЪХЗАВИСИМОСТ ОТ ВАШИЯ ПАРТНЬОР
Ако имате дълга връзка, тогава всички действия, които извършвате заедно с вашия...