This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Само преди десетина години професията психолог у нас се смяташе за една от най-екзотичните, а самата психология като наука изглеждаше като вид мистериозно знание, сродно на религиозното познание. И ако в западните страни се смята за обичайно да имаш личен психолог и да го посещаваш със същата редовност като например зъболекар или фризьор, то не всеки може да си го позволи. И въпросът тук не е само в ограничените финансови възможности на мнозинството от нашите граждани (консултацията с психолог не е по-скъпа от срещата с платен лекар). Просто казано за някого такива думи „консултирал се с психотерапевт“ имат плашещо негативна конотация в съзнанието на нашите граждани. В западната култура това може да означава, че човек има лошо настроение в продължение на няколко дни и трябва да облекчи душата си. Или човек е преживял някакъв шок, например загуба на любим човек, и му е по-лесно да издържи шока, чувствайки подкрепата на психолог. Ако душата „боли“, ако всичко изпадне извън контрол, ако е трудно да се излезе от депресивно състояние, ако смисълът на живота е загубен и с много други „ако“ на Запад е обичайно да се обърнете към съветник психолог.
Нека разгледаме няколко от митовете, които са се развили в съзнанието ни относно психологическата помощ.
Защо да отидеш на психолог, защото можеш просто да излееш душата си на приятел?
Много хора мислят така. Да, приятел, разбира се, ще изслуша и ще подкрепи. И вие сте голям късметлия, ако имате някой, когото бихте нарекли истински приятел. Но за един приятел е трудно да бъде обективен с вас – вие сте приятели. Психологът е неутрален към вас, лесно му е да погледне на ситуацията отвън. Второ, професионалистът има по-широк поглед в областта на човешкото поведение, научни и практически познания за моделите на възникване, проявление и форми на потока от проблемни ситуации, възможните начини за корекция. Всичко това му позволява да разбере по-добре вашата ситуация и да очертае начини за излизане от проблема.
Психологията е това, което позволява на един човек да вижда през друг, а това не винаги е приятно
Тук трябва да се каже, че психологията говори за много неща, които са табу в тази култура, като реално съществуващи явления и факти от човешката психика. И за психолога е трудно да разочарова или изненада с всякакви прояви на човешката душа, които са потиснати в дадена култура или общност.
Психологът представя цялата сложност на човешкото същество и разбира, че човек не може да съди за морето, като се фокусира само върху това, което се случва на повърхността му. Подводният свят може да каже много за живота на морето. А дълбочината е постоянен предмет на професионалната дейност на психолог. Психолозите използват знанията си, за да разберат по-точно законите на човешкото съществуване, а не изобщо да излагат на показ някои внимателно прикрити черти.
Психолозите понякога се свързват с магьосници и магьосници.
Ако очаквате, че някой може да промени живота ви без вашето участие, като сключи споразумение с някакви мощни сили, тогава грешите. Променете себе си и ще видите как се е променил светът. Задачата на психолога е да ви помогне да възстановите живота си. Но вие ще го построите сами. И психологът може да ви покаже къде да отидете, но трябва да отидете.
Митове за психологията и психолозите Нагласата „ето ме, направете всичко добре“ тук не работи. В резултат на психотерапевтичния процес директни промени могат да настъпят само на нивото на психическата реалност на клиента. Тоест субективното възприятие на събитията във външния свят се променя, но не и самият свят, неговото физическо и събитийно съдържание. Промените във външната реалност на човек, включен в психотерапевтичния процес, винаги са косвен резултат от промени, настъпващи във вътрешния, психически план на битието. В най-опростената си форма тя изглежда като причинно-следствена връзка стимул-отговор. Променя се субективното възприятие на хората и събитията – променя се и отношението към тях. Човешкото поведение се променя – реакцията на другите към това поведение се променя. Окултизмът, във всичките му различни проявления, отрича тези условия на самоограничаване. Магьосниците и екстрасенсите, като правило, напротив, в практиката си подчертават, че животът и съдбата на човек могат да бъдат променени или сами, или от някои „висши сили“, действащи чрез тях. Освен това съгласието на самия човек за такава промяна изобщо не е необходимо за това. Основната задача на психотерапевта е да увеличи максимално свободата на избор на човек, способността да се ръководи в живота от свободната воля, дадена от Бога. Задачата на окултиста е точно обратната. Ограничете колкото е възможно повече свободата на волята на човек и, ако е възможно, напълно го лишете от нея. Така те получават възможността да манипулират хората за собствените си цели. Това е същността на всяко зомби, независимо от
Психологията е нещо абстрактно, неразбираемо, изкуствено създадено и ангажирано с това, което е известно от толкова отдавна
Вероятно това е мнението на онези, които отдавна имат готови отговори на всякакви житейски въпроси. Но всичко е ясно и може да се знае дълго време само от липса на знания. Всеки образован човек знае, че изучавайки всяка наука, всяка сфера на живота, изучавайки нейните закони, ние се убеждаваме всеки път, че „всичко не е толкова трудно, колкото си мислим – всичко е много по-сложно“. И е невъзможно да разбереш този свят и другите хора в него, опитвайки се да притиснеш индивидуалния, уникален и динамичен свят на всеки човек в неговата собствена мирогледна схема. И когато мъдрият Сократ каза: „Знам само, че нищо не знам“, той не беше хитър. А. Камю веднъж каза: „Мислещият човек обикновено се опитва да съгласува представата си за нещата с нови факти, които го опровергават.
Някои хора се плашат от префикса „пси“ в думата „психология“
Идеята за тази наука в съзнанието им е тясно преплетена с думите „псих“, „психиатрична болница“, „психиатрия“. Много упорито е мнението, че психологията се занимава само с психични разстройства, че целта й е да ги намери във всеки, който търси помощ. В превод от гръцки „психея“ означава „душа“. Психологията, т.е. науката за душата съществува за самопознание. Само като разберете душата си, можете да разберете цялата сложност, цялата оригиналност и уникалност на другите хора и да ги приемете.
Свързани теми
СПИСЪК С ОГРАНИЧАВАЩИТЕ УБЕЖДЕНИЯ В НАШАТА ПСИХИКА
Вярванията са някои житейски принципи, които са основен елемент от нашето...
СТРАХЪТ И САМОЗАЩИТАТА
Всеизвестни са следните истина за страха, но нека въпреки всичко ги повторим и...