Кафе и аспартам при депресия

   Чаша кафе може би прави нещо повече за мозъка, отколкото само да го кара да се чувства по-малко замаян рано сутрин. Изследователи от Харвардския университет разгледали данни от три широкомащабни кохортни изследвания на повече от двеста хиляди американски мъже и жени. Те установили, че при хората, които пиели по две или повече чаши кафе дневно, рискът от самоубийство бил наполовина в сравнение с онези, които не пиели кафе. А ако пиете повече от четири чаши кафе дневно? Едно изследване на Kaiser Permanente на повече от сто хиляди души установило, че рискът от самоубийство продължавал да спада с нарастване броя на изпитите кафета. Вероятността от самоубийство при хората, които изпивали повече от шест чаши кафе на ден, била 80 процента по-малка, макар изпиването на осем или повече чаши дневно да било свързано с повишен риск от самоубийство.

   Онова, което слагате в кафето си, също може да има значение. Изследването NIH-AARP, което проследило стотици хиляди американци в продължение на едно десетилетие, установило, че честата консумация на подсладени напитки може да увеличи риска от депресия сред по-възрастните хора. Наистина добавянето на захар в кафето може да обезсили много от неговите положителни ефекти върху настроението, а добавянето на изкуствения подсладител аспартам или захарин било свързано с повишен риск от депресия.

   Спорът около неврологичните ефекти на аспартама започна през 80-те години на миналия век. Отначало тревогата беше свързана с хората със съществуващо психическо заболяване. Едно ранно изследване на университета Кейс Уестърн Ризърв беше спряно преждевременно поради причини, свързани с безопасността, тъй като участниците с анамнеза за депресия очевидно проявявали такива тежки реакции към подсладителя. Изследователите заключили, че “хората с афективни разстройства са особено чувствителни към този изкуствен подсладител и употребата му сред тази част от населението не трябва да се насърчава.”

   Едва наскоро невроповеденческите ефекти на аспартама бяха изследвани сред хора, които не страдат от психически заболявания. Здрави хора били разделени в две групи – на едните дали по-голяма доза аспартам (равна на около три литра диетична кола) а на другата половина по-малка доза (равна на около един литър диетична кола). След това групите се разменили. Имайте предвид, че хранителният режим с по-голяма доза аспартам съдържал само половината от допустимия дневен прием на аспартам, определен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ. Само след осем дни на по-голямата доза аспартам, участниците демонстрирали по-голяма депресия и раздразнителност и се представили по-зле на определени тестове за мозъчна функция. Т.е. аспартамът може да окаже неблагоприятни психични ефекти не само върху чувствителните хора, но в достатъчни дози може да навреди и на обикновените хора.

   Избягването на диетичните газирани напитки и онези хартиени пакетчета в пастелен цвят изглежда достатъчно лесно, но изкуствените подсладители присъстват в повече от шест хиляди продукта, в това число дражетата за освежаване на дъха,  зърнените закуски, дъвката, сладката и желетата, плодовите напитки, пудингите и дори в хранителните блокчета и киселите млека. Това повсеместно присъствие е накарало изследователите да заявят, че е “невъзможно срещите с аспартам в ежедневието да бъдат напълно избегнати”. Но, разбира се, това е единствено вярно за хората, които консумират преработени храни. Ето ви още една причина да прекарвате повечето от времето си в магазина в секцията за плодове и зеленчуци. Придирчивите пазаруващи първо четат списъка на съставките, но най-здравословните храни в супермаркета дори нямат такъв списък.

Център за психология и психотерапия „Промяна“