КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ СУИЦИДНА ДЕПРЕСИЯ

   Здравословната храна може да оказва силно влияние върху настроението.

   Как можете да предотвратите смърт от самоубийство? За непознатите с пораженията, които нанася едно психично заболяване, лекомисленият отговор е: Ами, не го правете. Всъщност смъртта от другите водещи убийци като сърдечна болест, диабет тип 2 и хипертония може да бъде въпрос на избор, също както смъртта  от самоубийство, тъй като психиатричните смущения замъгляват преценката ви.  Всяка година почти четирийсет хиляди американци сами отнемат живота си, като по всичко личи, че депресията е водеща причина. За щастие интервенциите в начина на живот могат да помогнат за излекуването както на психиката, така и на организма ви.

   През 1946г.  Световната здравна организация дефинира здравето като “състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие,  а не просто отсъствието на болести или недъзи.” С други думи, можете да бъдете в отлична физическа форма  – да се радвате на нисък холестерол, здравословно телесно тегло и добро общо физическо състояние – но това не означава непременно, че сте здрави. Психическото здраве може да бъде също толкова важно, колкото физическото.

   Тежката депресия е едно от най-често диагностицираните психически заболявания. Около 7 процента от американците в зряла възраст страдат от сериозна депресия – това са около шестнайсет милиона души, които имат поне един депресивен епизод всяка година. Е, всеки понякога се чувства тъжен. Пълният диапазон от емоции е това, което ни прави хора. Депресията обаче не е просто тъга. Тя се характеризира с продължаващи седмици наред симптоми като ниско или тъжно настроение, понижен интерес към дейности, които са носили удоволствие, напълняване или отслабване, умора, неоправдано чувство за вина, трудно концентриране и повтарящи се мисли за смърт.

   Наистина тежката депресия може да бъде животозастрашаващо заболяване.

   Доброто психическо здраве обаче не е “просто отсъствието на заболяване”. Това, че не сте депресирани, не означава непременно, че сте щастливи. Има двайсет пъти повече публикувани изследвания за здравето и  депресията, отколкото за здравето и щастието. През последните години обаче се появи дисциплината “позитивна психология”, чийто фокус е върху връзката между оптималното психическо и физическо здраве.

    Все по-нарастващ брой доказателства сочат, че позитивното психологическо благополучие се свързва с намален риск от  физическо заболяване, но кое от тях предшества другото? Дали хората са по-здрави, защото са щастливи, или са по-щастливи, защото са здрави?

   Проспективните изследвания, които проследяват хора във времето, са установили, че онези, които в началото са били по-щастливи, накрая наистина се оказват по-здрави. Анализ на седемдесет такива изследвания, свързани със смъртността, завършва със заключението, че “положителното психично благополучие оказва благоприятен ефект върху преживяемостта както в здрави, така и в боледуващи населения”. По всичко личи, че онези, които са по-щастливи, живеят по-дълго.

   Да не бързаме обаче. Макар че положителните психични състояния може да се свържат с по-малък стрес и го-голяма устойчивост на инфекции, положителното благополучие може също да бъде придружено с по-здравословен начин на живот.  По принцип хората, които се чувстват удовлетворени, сякаш пушат по-малко, спортуват повече и се хранят по-здравословно. И така, дали да бъдем по-щастливи, е просто маркер за добро здраве, а не причина за това? За да установят това, изследователите се заели да разболяват хора.

   Учени от университета “Карнеги Мелън” събрали стотици хора – някои щастливи, други нещастни – и им платили по 800 долара, за да им позволят да капнат в носовете им вируса на обикновената настинка. Дори някой, който е настинал, да кихне право в лицето ви и вирусът да попадне в носа ви, вие няма автоматично да се разболеете, защото имунната ви система може да бъде в състояние да се пребори с него. Затова въпросът на изследването бил: чия имунна система ще се справи по-добре в борбата с един обикновен вирус – тези в групата, оценени в началото като щастливи, жизнени и спокойни или онези в групата, които били неспокойни, враждебни и потиснати?

   Един от всеки трима души от групата с отрицателни емоции не успял да се пребори с вируса и се разболял от настинка. Но само един от петима сред  щастливите участници се разболял, дори след като изследователите взели предвид такива фактори, като режима на лягане и ставане, навиците за спортуване и нивата на стрес. В едно следващо изследване учените дори изложили участниците (на които също било платено) на въздействието на грипния вирус, доста по-сериозна инфекция. И отново повишените положителни емоции били свързани с по-ниска удостоверена заболеваемост. Както изглежда, вероятността по-щастливите хора да се разболеят е по-малка.

   И така, както личи, психическото здраве наистина оказва влияние върху физическото здраве. Ето защо е изключително важно храната която консумирате, да поддържа както психиката, така и здравето ви. Както ще видите, обикновените храни – от зеленолистните зеленчуци до най-често срещания градински домат – могат да повлияят положително на химичните процеси в мозъка ви и да ви помогнат да избегнете депресията. Всъщност дори простото помирисване на една обикновена подправка може да подобри емоционалното ви състояние.

   Но избягването на лошите настроения далеч не е свързано само с консумирането на зеленчуци. В някои храни има определени съставки, които може да повишат риска от депресия, като например арахидоновата киселина, съединение, което подпомага възпаленията, срещащо се предимно в пилешкото месо и яйцата в хранителен режим, виновен за влошаване на настроението в резултат на мозъчно възпаление.

Център за психология и психотерапия „Промяна“