Дъщеря ми

Дъщеря ми е на 15 години, преди две години и половина се разболя от диабет. Не иска да приеме случващото се. Прави каквото си иска. Яде безразборно каквото й попадне. Не иска да чуе никой. Казва: „Аз с това няма да живея“. С много лош контрол на кръвната захар е. Не ми дава да я докосвам даже, а камо ли да й премеря захарта. Дълго време се боря с това и не успявам. Моля ви, помогнете ми, не знам към кого да се обърна.

Ивелина

Отговор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“.

Здравейте Ивелина!

Толкова боли да си майка и да се чувстваш безпомощна. Дъщеря Ви се е разболяла точно в началото на пубертета – периода, в който бушуват хормоните и в същото време младите се опитват да се утвърдят.

Това, което дъщеря Ви прави е защитен механизъм , нарича се отричане. Не правейки нищо, не спазвайки нужните диети и правила, тя сякаш се опитва да забрави болестта, да я скрие от самата себе си.

Пубертета в същото време е и периодът, в който младежите се опитват да се откъснат от родителите си и да станат самостоятелни.

Сигурна съм, че една странична гледна точка може да повлияе позитивно, ( силно препоръчвам дъщеря Ви да посети терапевт).

Диабетът е болест, която изисква. Може би и тя вътрешно е все още на фазата – защо на мен се случва. Трудно е да приемем реалността, особено, когато е болезнена и трудна. Със сигурност дъщеря Ви иска да се чувства като връстниците си – свободна и жадна за приключения. Не я упреквайте. Не се конфронтирайте с нея по темата Тя има нужда от приемане и близост.

Убедете я за психотерапия. Тя има нужда да мине различните фази на приемането и да поеме своята част от отговорността. Със сигурност и на двете ви е много трудно. По различен начин. Но знайте, че можете заедно да минете през това и да излезете и двете пораснали, по – смели и емоционално зрели.

Пращам много сила и вяра!